Loading...
Тя не беше непосредствен резултат от уличните шествия и от другите форми на граждански натиск, но за всички е ясно, че без мощното разместване на пластовете, което протестът предизвика, както и без изключително ефективните стъпки на граждански разследвания, инициирани от най-будните групи на протестиращите (най-вече сигналът до Прокуратурата за триото Пеевски-Цв. Василев-Бареков) тази оставка нямаше да я има.
Но идеалите на протеста съвсем не се изчерпват с падането на сламения човек Орешарски. Те визират несравнимо по-голяма цел: възраждането, политическото възраждане и новото изграждане на общата ни „политическа къща“, в което да няма невидими трегери, скрити тавани и секретни мазета. Тази цел не сме я постигнали, далеч не сме. Оставката е само първата от дълга поредица стъпки. А това, което се задава на хоризонта след 5-ти октомври – правителство на безогледния популист Б.Б. – е в някои отношения по-лошо и от отишлия си кабинет и от крепящата го политическа конструкция. Така че поводи за излизане на улицата – щем не щем – ще има. А поводи за разобличаващи задкулисието граждански разследвания ще има направо в изобилие. Така че – да се поздравим с първата победа и да си стягаме мускулите и мозъците за още много други стъпки. А най-важното е да запазим устойчивостта на протестните групи и на новите политически субекти, които протестът роди, такива има поне два за сега. Нека да е ясно – с падането на куклата Орешарски борбата не само не е свършила – тя едва сега истински почва.
Снимка: Сергей Антонов
