Loading...
Статията е с фундаментална за разбиране на целите на Русия и действията й и затова си направих труда да я преведа за вас с някои съкращения
Оригиналът е на
http://www.novorosinform.org/comments/id/65
Кой е той – лидер на руското обществено-политическо движение „Евразия“, на международното такова, политолог, от 2008 г. координатор на «Русского проекта» на партия «Единна Русия» ( партията на Путин и Медведев) и т.н.
http://ru.wikipedia.org/wiki/Александр_Дугин
Ситуацията в Донецката и Луганската република са близки до катастрофата. Във всякакъв смисъл – предимно във военен, но и в политически, морален, международен и т.н.
За да се разбере важността на момента, то е необходимо да се направи ретроспекция на историята на Нова Русия.
И така, да видим веригата от събития:
1. Американците използват недоволството от Янукович за държавен преврат в Киев с твърда антируска неонацистка ориентация (геополитическа американската атака срещу руската политика в постсъветското пространство е в строго съответствие с плановете на класическата антлантическа геополитика – например, в редакцията Бжежински).
2. Путин отговаря чрез присъединяването на Крим – стъпка в духа на класическите евразийска геополитика.
3. Путин морално подкрепя борбата на Юго-Изтока на бивша Украйна срещу хунтата (Директна линия, на която президентът открито утвърждава концепцията за „Руския свят“).
4. В Одеса хунтата извършва геноцид срещу опонентите в Дома на профсъюзите. В Донецк, Луганск въстаналият народ (Авангард на руския Свят) смъква застъпниците на хунтата и взима властта, към него се присъединяват опълченци и от Русия, провъзгласяват се Донецката и Луганската република, започва строителството на Новорусия. (бел.моя: Новорусия – територията на цяла Украйна)
5. На първо време – особено медийно, Москва подкрепя тези процеси и поощрява съпротивата срещу хунтата.
6. Хунтата вкарва войски в Донецката и Луганската република и започва да изтребва мирното население и да води бойни действия срещу опълченците.
7. САЩ и ЕС изцяло са на страната на хунтата (в действителност те бяха и сред източниците на Евромайдана) и всички обвиняват Русия, без да забелязват престъпленията на хунтата.
8. Москва предлага да се отложи референдума и постепенно отслабва своята подкрепа за Донецката и Луганската република. Появява се тезисът „да не дадем да вкарат Русия във война“ и дори това -. „Това е вътрешна работа на Украйна“.
9. Опълченците губят Славянск и Крематорск и са принудени да се оттеглят към Донецк и Луганск. В този момент Русия увеличава подкрепата си за Нова Русия, но внимателно и със същия лайтмотив „за да се избегне възможността Русия да бъде въвлечена във война“.
10. Kургянин с опората на структурите на олигарха Ринат Ахметов нанася удар в гърба на Стрелков преди решителната битка на Донецк. Независимо от това оказаната помощ позволява на опълчението на Стрелков, Бес, Мозговой и др. да преминат в настъпление и да обкръжат войските на хунтата до руската граница (Южния котел).
11. Хунтата сваля гражданския самолет Boeing 777 на малайзийските авиолинии и хвърля вината върху Русия. Русия се защищава, но намалява помощта за опълчението. Хунтата се възползва и започва щурм на Луганск и Донецк с огромен брой цивилни жертви.
12. Инициативата преминава към войските на хунтата, които вече готвят нахлуване в Крим и се подготвят за превантивни удари по територията на Ростовска област (граничните райони, които вече участват в бойни действия)
13. При съхранение на статуквото опълчението с течение на времето ще бъде принудено да напусне позициите си (както по-рано със Славянск и Краматорск) и хунтата ще поеме контрола над по-голямата част на Донецката и Луганската републики. Това неизбежно ще бъде последвано от военна инвазия на хунтата в Крим с паралелна организация на вътрешен бунт с про-американска подкрепа за Меджлиса (татарите, бел.моя).
Параграф 13 е най-близко бъдеще, но дали ще настъпи, зависи от решенията на утрешното заседание на Съвета за сигурност. На дневен ред е защитата на русия от външен враг – има се предвид предстоящото нападение на Крим и вероятно в Ростовска област. Ако се замотаем със стъпването във войната, която хунтата, опирайки се на САЩ и отделни страни от НАТО води срещу нас, то стартовите ни позиции в тази война ще бъдат много по-неизгодни (особено от стратегическа и морална и политическа гледна точка), отколкото сега, когато опълчението все още запазва контрол върху териториите на Луганската и Донецката републики.
Ако започнем ответни действия незабавно, имаме шанс да удържим Новорусия и заедно с това да пренесем тежестта на бойните действия от руска територия – Крим, Ростовска област на територията на противника.
Т.е.всичко се концентрира в простото заключение: че е било необходимо да се въведат войските по-рано, пренебрегвайки всичките „пацифистки“ и „алармистски“ истерии на гражданите, но ако сега не ги въведем, ще ни се наложи да го правим скоро, и то в много по-лоша ситуация. Въпросът сега не е да осъдим закъснението сега, колебанието и забавянето в Москва и да се посочат всички разходи. Въпросът е да се спаси поне онова, което сега ни принадлежи, но губим вече пред очите ни. С всеки час, с всяка минута.
Морално – това е неизпълненото ни обещания да защитим мирното население. Стратегически – това е контрол върху значими области на Донбас, от жизненоважно значение за успешни действия в неизбежната и наложена ни срещу нашата воля война (както ни е беше наложен и неонацизма на Евромайдана на Киевската хунта – също е против нашата воля).
Утре ще се реши ако не всичко, то особено много.
И дори ако решението се отлага отново или разводнява, на което сме свикнали през тези чудовищни три месеца, то неизбежно ще отново ще стане същото: да бъде ли или да не бъде Русия? Ако ние не настояваме твърдо и еднозначно да бъде, това означава едно – ние не избираме да бъдем или някой друг вече е направил за нас този самоубийствен избор.
Как стигнахме до днешната катастрофална ситуация в Новорусийск? Това изисква екскурзия във вероятните модели, с които е оперирал Путин след присъединяването на Крим. (за Украйна, бел.моя) Аз вярвам, че основните модели са както следва:
1. Кримски вариант. Съединяване с Руския свят с опора на народното волеизявление, създаване на опълчение и пълна военна подкрепа. Новорусия в рамките на Руската федерация. Въвеждане на войски.
2. Абхазкия-осетинския сценарий. Новорусия като независима държава: втората Украйна или Русия временно. Предполага се всякаква възможна помощ към новите политически субекти, признаваме ги като Южна Осетия и Абхазия, политическа, военна и икономическа подкрепа.
3. Приднестровския сценарий. Територия с несигурно правно положение, неявно и фактически опекунствана от Русия. Поддръжката щеше да е косвена и неявна, но достатъчна, за да осигури фактическа независимост от Киевската хунта. (включително военна).
4. Конфедеративен сценарий. С разчет на народните маси да се предаде властта в Новорусия на някои проруски олигарси в Югоизтока (например, Рихнат Ахметов, и т.н.), така че тези области да запазят своята културна идентичност и обща ориентация към Русия – на нивото на геополитиката и икономиката, като отново ограничават атлантическите стремежи на Киев (както при Кучма и Янукович), но в твърд и ултимативен разрез.
Различните сценарии бяха стартирани очевидно едновременно и имаха различни куратори (опекуни, попечители) от Кремъл. По принцип – първите два сценария се надзираваха от патриотите-ястреби. Вторите два – от „суверенните демократи“ и олигарси, близки до Путин.
Първите два сценария предвиждаха поетапно или директно навлизане на наши войски или почти открита военна помощ. Вторите два издигаха на преден план опълчението и самоуправлението, а руската помощ всячески се замъгляваше. Символи на първите два сценария станаха Бородой, Губарев, Пушилин, Пургин, Мозговой. Символи на вторите станаха протежетата на Ринат Ахметов или руски пиари и преговарящи.
В първата фаза веднага след Кримската операция везните се накланяха към първите два сценария, а по-късно – на последните два.
Лозунгът „Не е нужно да изпрати войски“ може да се използва във всички случаи, но всеки път в различни интерпретации – или за прикриване на въвеждането на наши войски или да се подчертае, че военната и политическата сърцевина на Новорусия у нейната милиция, състояща се от местното население.Ако веднага бяха започнали да доминират последните два сценария, то в Донецката република не би имало никакъв Стрелков или Бородой (следи от първия модел), а също и Губарьов, Пушилин (бел.моя – след свалянето на Боинга Пушилин беше извикан в Москва и отстранен от поста му на председател на Върховния съвет на така нар. Донецка република). И тезисът за невъвеждане на войски би се тълкувал различно: дежурно в първите два случая и натрапчиво във последните два сценария.
Тези сценарии са съжителствали доскоро и отчасти все още съществуват. Но най-важното е: всички те предполагат създаването на пълен и устойчив военен и политически контрол над териториите на Донецката и Луганската република и възможното разпространение на подобни процеси в останалата част на Новорусия.
Дори и с цел да се създадат условия за Конфедерацията, се изискват обединени усилия. Затова проахметовския (бел. визира се олигарха Ринат Ахметов) Ходоковски се бореше и се бори с войските на хунтата в един ред с антиахметовските Стрелков и Безлер. Путин наблюдаваше цялостния контекст на това, което се случва, като позволяваше тези процеси да се развиват самостоятелно, наблюдавайки отблизо международното положение. Патриотите-ястреби възприемаха Приднестровския вариант и особено Конфедеративния като „капитулация на позиции“, а „умерените“ („суверенни демократи“) считаха плановете на ястребите като „екстремисти“ и изпълнени с възход на имперски настроения в самата Русия.
Но това, което се случва днес с Донецката и Луганската република, не се вписва в нито един от тези сценарии. Путин можеше да избира между тях, но не можеше да си позволи загуба на военен и политически контрол над Донбас. Но именно това се случва сега. Катастрофа би представлявало загубата на Славянск и Краматорск, но атаките на Донецк и Луганск е последната черта, която не бива да се преминава.
Путин може да се колебае по отношение на сценарий 1), 2), 3) и 4), но не би искал ситуацията да доведе до пети сценарий – пълно погубване на Новарусия. Това априори се изключва. Ако той го е допускал, щеше да има съвсем различна политика. Или просто да не започва нищо, да не насърчава хората от Руския Свят, да им обещава помощ и подкрепа от Велика Русия. И не само защото това би било неморално, но тъй като това би било политическо самоубийство и освен това ще доведе след известно време до бунтове в самата Русия.
Как след падането на Боинг, свален от хунтата, се оказахме в подобна критична ситуация, когато няма директно въвеждане на руските войски и ситуацията е непоправима, а Новорусия с неизбежен край? Кой фактор тук се намеси и погреба всичките четири сценария?
Доскоро предполагах, че основният фактор е пряко предателство към държавата с координирани дейности или под надзора на САЩ и разузнавателната им общност на „шестата колона“. Тя превърна прагматичната и чисто техническа теза „не е необходимо да се изпрати войски“ в преследване на патриотите-ястреби като цел да се дискредитира самата Новорусия. Тя издигна лъжливите аргументи, че САЩ искат да вкарат Русия в Трета световна война, забравяйки или умишлено пропускайки, че Крим оставя открита тази възможност във всеки един момент.
Тя работеше, за да злепоставя лидерите на Новорусия и да ги скарва един с друг. Тя, действайки прикрито, проваляше процеса на реална помощ за опълчението, като се аргументираше с междуведомствените разногласия, несъответствието на поръчки и т.н.
Участие в процеса на „суверенните“ демократи внасяше неизбежните за тяхната дейност елементи на симулации, разводняване, дезинформация, което отличава този изобретателен стил, но в действителност разрушителен модел. Икономическият блок в правителството, доминиран от либералите, силно завиши ефекта от санкциите и предупреди срещу икономическата невъзможност да се поеме отговорност за Новарусия, а дори присъединяването на Крим предизвика в идеолозите на правителството (A. Дворкович, Шувалов, и т.н.) паника и истерика. .
И най-вероятно, шестата колона е постигнала своята цел и това доведе до предстоящото бедствие.
Но има и друг фактор. Силите на опълчението и помощта от Русия щяха да са достатъчни, за да се осигури тактическа победа на територията на Донбас, ако битката беше само с украинската армия и неонацистките отряди (като батальон Азов или Нацгвардията). Работата обаче е в това, че на тяхна страна не са само украински военни лидери, но и попечители и надзорници от САЩ, които във войната срещу Новорусия използват всички свои военни разработки в Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, Израел и т.н. Това предполага системи за сателитно проследяване, както и информационни и мрежови стратегии, включително прихващането на преговори, контакти и съобщения на опълчението. Срещу опълчението, което се поддържа (хуманитарно) от Русия, воюват САЩ, които използват украинските сили като пешки. САЩ помагат на Украйна финансово, политически, но основно е военно. Тя се изразява и чрез наемници, и чрез сателитно следене, и чрез съоръжения и техника, но като цяло в попечителство на войната, чийто център не е в Киев, но Вашингтон има опит от борбата на разстояние, в онлайн режим. САЩ пое пълен контрол в определен момент над Киев и използвайки нашата нерешителност, успя да обърне военната операция в тяхна полза.
Това е най-сериозната пречка. Ако са бяхме намесили в конфликта в Новорусия в началната фаза, ние трябваше да се справяме с объркан и неподготвен за война и деморализиран след Крив враг. Действията на опълчението са героични, но хаотични и децентрализирани, а руската помощ е спорадична, безсистемна и хаотична. Върху това се отпечата и инерцията на военната машина на Русия, която едва сега започва да развива мрежовата война, която американците активно водят десетилетия и са натрупали доста опит в това.
Ето защо, за да се предотврати катастрофата с пълно военно поражение на Новорусия в тази война с асиметрични манипулирани украински марионетки от американците се нуждаем от спешни, екстрени мерки. В края на краищата, на следващия етап, тази контролирана от американците военна машите ще надвисне над Крим.
И последно. Мрежовата стратегия на Вашингтон е изградена въз основа на факта, че в един команден възел е концентрирано като военните операции и единици, така и политическите процеси, информационните стратегии, математическите инструменти, блогосферата, и т.н. Това означава, че за САЩ войната е в активната, горещата си фаза (което предполага не само Студена война, но област на горещите конфликти – Новорусия). Киевската хунта, наказателните ескадрони са същите оръжия като мрежата на проамериканскита агентура за влияние в Русия – това включва както либералите (очевидно), така и представители на други идеологии или светогледи (по-малко очевидно), както и широк слой от медиите, блогъри, и освен икономическите групи, експертни мрежи, учени, анализатори, служители , художници и т.н. Ето защо, шестата колона в Русия – практически е същото като украинските войски и наказателни групи, които в момента унищожават народа на Новорусия и осъществяват геноцид над Руския Свят.
Ето защо, за Москва няма друг път, освен да се включи в тази мрежова война, която се води срещу нас интензивно, последователно и яростно.
Путин за 14 години построи корпорация „Русия“, притежава определено политическо и икономическо образование, играе по правилата на глобалния свят (либерализъм), но се опитва да използва тези правила в своя полза. Това може да се нарече „суверенна корпорация.“ Неговата цел – да се участва в глобалната конкуренция като независим субект.
Руската корпорация вижда другите като конкуренти. И смята, че всички те играят по правилата, установени в глобалната либерална общност. Тези правила суверенната корпорация ги признава и се стреми да изпълни, но смята, че другите ще направят същото.
Тази идея е в основата на идеологията на Путин. В нея има и суверенитет (субективност на Русия) и либерализъм (признаване на легитимността на глобални правила и протоколи – на пазара, демокрацията, човешките права и др.)
Руската цивилизация обаче не е само суверенитет, но е и цивилизационен или геополитически суверенитет. Тук под въпрос се оказва и глобализацията, и западната цивилизация, и либерализма, и еднополюсния свят. Сега не става въпрос за конкуренция, а за война, Първата световна война на континентите. Ние отхвърляме глобалния протокол и това е предизвикателство за самите основи на съществуващия световен ред. Това е тезис – руската цивилизация, Руският Свят, многополюсност, евразийство. Срещу западната цивилизация (универсалност), еднополюсност (американската хегемония) и атлантизма (стратегическо господство на САЩ и НАТО).
Путин олицетворява корпорацията Русия, но е очертал (макар и засега теоретично) прехода към цивилизацията „Русия“.
След Крим Руската корпорация престава да съществува, а на преден план излиза Руската цивилизация. Путин премина от конкуренция на корпорациите към война на Цивилизациите, започната не от нас, а от САЩ. Това е неговият отговор.
….
Да се биеш за Новорусия означава да се превръщаш в Цивилизация, да се утвърждаваш като Цивилизация, а не само да останеш Корпорация. Но в този случай Вашингтон, който започна с нас цивилизационна война, изискваше от нас капитулация – да се откажем от суверенитет и да променим мениджмънта (напр., Медведев – както е планирано в навечерието на третия мандат на Путин), което, всъщност, е режисирано блато. С изхвърлянето на Янукович, Вашингтон ненатрапчиво предложи на Путин да си отиде сам. Либералната глобална цивилизация на Запад посочи на една от корпорациите си нейното място в световната йерархия. Смяна на топ мениджър, уволнението на Стив Джобс.
Путин прие предизвикателството (Крим), и Новарусия е логично развитие на темата на Великата война на континента. Но в битката за Новорусия самата Русия показа фатални пропуски: нейната цивилизационна идентичност, живееща в хората, историята й, духът й на практика не разполага с институционализиране. Всички институции в най-добрия случай са продукт на Руската корпорация и са безсмислени, ненужни органи. Няма нито идея, никаква философия, няма култура, няма образование, няма руска система на управление, нито право, нито икономика – всичко е взаимствано, копирано, възпроизвеждано на сляпо по западни образци.
…
Крим означава, че Русия се утвърждава като цивилизация. И Новарусия е развитието й.
Колебанията да влезем ли или не във война стриктно отразяват тази фундаментална дилема: корпорацията или цивилизация? От Новорусия Корпорацията не се нуждае, особено на тази цена, и след унищожаването на промишлените съоръжения и градската инфраструктура. Но Корпорацията не се нуждае и от Крим, неговите загуби далеч надхвърлят печалбата от нея.
Цивилизацията изисква Новарусия като нейно сърце. Възстановяването на територията на континенталната империя – това е абсолютна стойност, точно както и успешната съпротива срещу морската империя, която сега разпространява влиянието си в регион, най-близо до нас – Украйна.
Путин е разпънат от тази дилема. Или Корпорация, която вече не съществува, или Цивилизация, която трябва да бъде построена бързо в екстремни условия и екстремни методи.
Затова катастрофата на Новорусия или нейното спасение е най-високата точка в руската история. Ние говорим за това, дали утре Русия ще е Цивилизация или ще си останем една корпорация, но вече несуверенна, дъщерен клон на глобалния свят.
И за това ние трябва да приемем предизвикателството и да встъпим във война, която вече дълго време водят против нас и да го признаем открито. Ако ние се борим, имаме шанс да спечелим. Ако не се борим, ние сме вече загубени.
