Действително, във времето от оставката на редовното политическо правителство до предсрочните избори държавната машина трябва да се управлява, трябва да се взимат решения, важни за ежедневието на страната. Но кой да прави това?
Сегашната конституционна уредба предвижда това да се прави от назначено от президента правителство. По този начин държавният глава бива натоварен със свръхотговорности, съвсем неприсъщи за останалото време от упражняването на длъжността му, прави го политически играч и го изважда от конституционната му роля на „обединител на нацията“. Това е вредно и за институцията, и за тези, които изпълняват ролята на президент.
Служебното правителство се натоварва със свръхочаквания, на които то няма нито време, нито власт (не може да прокарва закони), за да отговори. Така половината от времето му минава в даване на обещания, а другата половина – в конкретната подготовка за изборите, което си му е пряката работа и заради което бива назначавано. Как да се излезе от тази недомислица? Чрез въвеждане на институцията на постоянен заместник министър – експерт, не политическо лице, който да е един и същ независимо от това как се сменят и кои са политическите титуляри на поста министър. Така е например в Англия. В периода от оставката на редовното политическо правителство до предсрочните избори да управляват тези постоянни заместник министри и да движат ежедневните неща в ресорите си. Техен началник да е пряко президентът, който ще изпълнява и ролята на временен премиер с орязани правомощия. Така нещата биха станали нормални, президентската институция няма да бъде принуждавана да става политически играч наред с партиите, което не й е присъщо по принцип и целият ажиотаж около крайно ограниченото си по време и властови възможности служебно правителство ще стане съвсем излишен.
Снимка: president.bg