Loading...
На 5 септември се откри предизборната кампания. До 5-ти октомври от екрани, радиа, вестници и сайтове ще ни залива предизборна реторика и натрапчиви слогани, които някои у нас мислят за политическа реклама. Какво ще видим, ако екстраполираме досегашния си опит?
Първо, пълна липса на съдържателен спор, на състезание на идеи. Второ, наводнение от заклинания и тревожни послания с подтекста, че партията „Х“ е единствената, способна да ни спаси от надвисналата гибел. Това ще го ползват всички, но патентът и най-ефектното му ползване, е, разбира се, на Б.Б. и ГЕРБ. Трето, пищен парад на разюздан популизъм – в него коалицията около „новия политик“ Бареков и ГЕРБ ще се бият за първото място – ще се обещава диво, без никакво съобразяване с ресурсите и възможностите, пък дано измъченият народец се хване на въдицата за по-високи доходи, таблети за децата и един милион работни места. Четвърто, подчертан анти ДПС тренд, който в много случаи плътно ще допира до разюздан национализъм. В това – в различна степен – ще се упражняват всички, като БСП се очаква да се съревновава за първото място в дисциплината „плюене по бившето коалиционно другарче“ с хората от патриотарския сектор на политиката. Пето – пълно мълчание по най-съществени и крайно болезнени за държавата въпроси – как е възможен моделът на олигархичното господство чрез различни партии? какво партиите смятат да направят, за да ограничат възможностите на олигархията да властва над обществото чрез привидно демократични процедури? как да се реформира съдебната система, тази ахилесова пета на българската държавност, как да бъде тя освободена от пристрастията (платени, разбира се) и от обикновената корупция? как точно да бъде разширено народовластието, известно под името „демокрация“ (по тази тема освен общи приказки друго няма да чуем). Шесто нито дума няма да има по въпроси като малцинства, бежанци, т.н. „групи от хора в неравностойно положение“, правата на ЛБГТ хората ще са голямото табу, а някои фашистоидни партии ще направят съществен акцент от агитацията си лаят срещу тези поне 400 000 български граждани. Седмо. Под маската „малки сме, трябва да се снишим, когато атовете се ритат“ всички партии със съвсем малки изключения (вероятно РБ и донякъде ДПС) ще прокарват руските енергийни интереси у нас, а с това и руското политическо господство. Темата за руската агресия в Украйна ще бъде замитана под килима с фрази от рода „ние сме за политическо решение“ и „не се знае дали санкциите са най-ефективния метод“. Осмо. Брюксел и ЕС ще бъдат ползвани като плашило и дойна крава едновременно – „ако не ни подкрепите, ЕС ще се разсърди“ и „само ние можем да върнем спрените от Брюксел еврофондове“. Това е положението. Но опитът от 14 юни 2013 до 23 юли 2014 не е отишъл напразно, надявам се. Партиите не дават вид, че са схванали за какво излязоха хората на улицата и си го карат както си знаят. Добре, но да си запишат на челото, че при тази ситуация новата протестна вълна им е в кърпа вързана и нека ГЕРБ, който ще победи на тези избори, да не си въобразява, че е застрахован. ГЕРБ са част от „модела Пеевски“ и рано или късно ще си изсърбат супата на гнева на гражданското общество, поводи ще има, уверен съм.
