Loading...
Какво всъщност иска българинът, размишлявах по въпроса малко след 9ч. вечерта в микробусчето, прескачащо многобройните гърбици по една малка уличка между 17-то училище и Стамболийски, на път към НДК, където хората чакаха да им занесем резултатите от техния вот.
Наоколо си бе тъмно и спокойно и по нищо, не личеше, че е имало избори. Една по нищо неразличаваща се вечер, в която хората зад осветените прозорци, като на екран, готвеха, вечеряха, зяпаха филми по телевизията или пушейки бяха вперили поглед в мониторите на компютрите си… Само проблясващите светлини на пилотната полицейска кола отпред показваха, че имало нещо различно. Че е имало избори – например.
Решавайки, да се включа на края, „от другата страна“ на масата в тези избори, ми се искаше да разбера, какво точно се вижда оттам. Кой гласува, кога и как, до колко са активни хората. Какво има в очите им прекрачвайки прага на секцията. Каква надежда и вяра има, че със своя глас ще променят нещо. Защото очите не лъжат. Или поне така си мисля. Дали са верни всичките онези слухове за измами и манипулации, за които гърмят от медии, блогове и социални мрежи. И всъщност ми се искаше да разбера, какво се вижда от другата страна.
От мястото на секретар, струващо се не знам защо омразно и трудоемко на всички, можех спокойно да наблюдавам случващото се. Може би защото всички бягаха от отговорността да попълват онези „гадни протоколи“ в края на изборния ден. И предпочитаха по-лесното за тях писане на данни, късането на отрязъци, търсенето на имена, броенето на подписи и т.н. Е, аз нямах този проблем, понеже всичко бе само цифри…
От тази гледна точка, манипулации, поне според мен нямаше как да има. Засечките – достатъчно. Грешките са изключени. Явно годините бяха усъвършенствали изборния процес. Но пък какво ми направи впечатление:
Хората които гласуваха:
– Пенсионерите! Дори и сега, те бяха болшинството, убедени, че трябва да се гласува. Те гласуваха в ранните часове на деня, или късния след обяд. Упорити и кретащи едва едва. Сами, с по един или два бастуна, с помощта на друг такъв, син, дъщеря или сами – те бяха болшинството. Най-възрастният гласувал, поне в моята секция, бе роден през 1924 г. И беше адекватен. В погледите им се четеше наистина желание за вяра в нещо по-добро. Може би за по-добра пенсия, или някоя друга социална придобивка. Но имаше увереност…
– Ученици и студенти: Те гласуваха с желание, или по-скоро с интерес да видят какво е. Леко надъхани и леко упорити… обикаляха секциите, ако в определена им отказваха гласуване, по една или друга причина. Те бяха най-малката част от гласуващите. Явно тук липсват все още разясненията и убеждаването.
– Останалата част – между 25 и 50 години. Тук контрастът бе голям. Някои идваха заради семейството, други заради своята идея за партия или преференция. Трети по навик. Имаше такива, които идваха на групи като приятели, съседи, съмишленици. Тук диапазона на настроения в очите им бе най-голям. От нахъсаност, през идея, до безнадеждност…
Но и те някак си, бяха недостатъчни като брой – видно и от крайната активност.
Онези, които дадоха наказателния си вот празна бюлетина, също бяха малко според мен. 3-5 %, според направената статистика в съседните ми секции. Странното е, че грешно отбелязани бюлетини между тях нямаше, освен 2(от 16), в които бе дадена само преференция, вместо напълно празна. Нямаше нито една, в която да бяха задраскани 2 партии. Всички останали недействителни бюлетини бяха… празни.
Настроенията в самата комисия. По-скоро приятелски. Повечето от членовете се познаваха. Нямаше дрязги, спорове, конфронтации, заяждания. Бе по-скоро приятно изкаран различен ден. Обиграни – те, в това число и моя милост, засягахме всички други теми, но не и политически.
Всички бяха сватосвани по-няколко пъти за един или друг избирател, като по този начин в общата шега бяха включвани и самите избиратели и цялата сериозна дейност минаваше по-скоро като на шега.
Споровете и казусите бяха единични случаи, което говори за високо ниво на избирателната култура на българина.
Организацията след приключването на изборния ден бе също по-скоро професионална. Малък екшън с професионален оттенък, в който само и единствено се отличаваше истинността.
Поне в моята секция, всички се притесняваха само и единствено в колко часа ще си тръгнат. На предходните избори, предшественикът ми ги бе държал до 23ч. Явно споменът бе още жив. Много жив!
Е, когато организацията си е добра, мисля, че не би трябвало да има никакъв проблем. За технологичното време за преброяването, сортирането, разпределянето, преглеждането, проверката и повторната проверка за истинност на бюлетините, всичко може да се свърши в рамките на до 2 часа. Барабар с оформянето на протокола, наричаният от всички „Емко кака“, се справи за 30-40 минути, заради писането на над 750 цифри(*2 заради беловата) + печатане и подписването на вече не знам колко копия от 3-5 човека на по 8 страници.
Макар и за първи път, според мен съм се справил добре, след като на входа на НДК, посрещнат от 50 полицая и 2-3 телевизии получих пореден номер за РИК, №22. Предполагам, че това е добро постижение, въпреки, че с останалите двамца от комисията си дадохме почивка от за по цигара, докато други буквално тичаха, за да получат… знам ли какво…
№ 22 от 476 секции в 25 МИР за София. Браво Емко кака!
А имаше полицаи. Ама много полицаи, както на входа, така и скрити сред дърветата, а и в цялото едно крило в огромната зала на НДК.
Организацията в РИК: Според мен е добра. Дори не успяхме да доядем поредния пластмасов сандвич, когато ни привикаха.
На 20-на компютъра имаше обслужващ персонал, който въведе само готовите цифри. Е, аз нямах късмет и попаднах на притеснен келеш с треперещи ръце и пишещ като току що виждащ компютър. За това взех нещата в свои ръце и му издиктувах цифрите за 20-на мин. Останалото свърши системата.
Е, в рамките на около час – минавайки през 3-те контроли – всичко приключи. И за това не разбирам телевизиите, които цял ден тръбят за лошата организация. Ако 25 МИР със своите 476 секции, трябваше да минат през 20 компютъра за по един час за цялата обработка до изхода е някакво технологично време. А то си е близо 8 часа за всички секции. При това положение и еднакво темпо и нормално последните да приключат около 5-6 ч. сутринта. Може и компютрите да са били с малко повече. Може и да са трябвали повече компютри. Не знам. Но според мен организацията бе на ниво. А и като само мога да предположа, колко грешки са били открити и са се нуждаели от оправяне, едва ли точно обработващите данните трябва да поемат цялата вина.
Глупостите от типа презерватив в бюлетина си е чиста проба шега. Такова нещо е невъзможно, без да е ясен притежателят и да се допусне такава бюлетина.
Шегата „гласувайте за Моци с №27“ ми се струва далеч по-истинска.
Какво обаче все пак липсваше на тези избори? Според мен липсваше избирателна активност. В 5-те секции в столичното 17-то училище тя се движеше между 48.2% и 51.30%. При такава активност – Какво точно искаме българите, след като с този процент искаме да бъде изразен нашия вот?
Е – това е положението. Получаваме това, което сами показваме! За което сме си виновни само ние!
