Loading...
Рубладжиите в шок – в София пак се намериха политически мъже. Карикатурата цитира популярната песен на Бийтълс Завръщане в СССР.
От времето на Косовската криза, когато Петър Стоянов и Иван Костов се опънаха първо на Русия, като отказаха въздушен коридор за подготвяния десант в Прищина, а след това и на САЩ, като отказаха приема на 50 хиляди заселници – мюсюлмани от бивша Югославия, в България не се намериха политици, които с риск за собственото си бъдеще да защитят националните интереси.
Предизвестената изненада
През последния месец, като следствие от колизиите в държавното управление тук и на руските действия спрямо Украйна и ЕС, обстановката радикално се промени.
Първо военният министър Велизар Шаламанов посочи в проект за официален документ /България в НАТО 2020/, че Русия е потенциална заплаха за страната ни и Европа. След него президентът Росен Плевнелиев в поредица от изявления и във фундаментално интервю за световно издание определи Русия като „националистическа агресивна държава с президент, който разглежда Европа не като партньор, а като противник“. Така и двамата защитиха единната позиция на страните от ЕС и НАТО. Накрая външният ни министър Даниел Митов отговори по достоен начин на наглите изявления на руския вицепремиер Дмитрий Рогозин, който с характерния за изявленията му цинизъм се опита да унижи българския военен министър и страната ни като цяло.
В Москва определено не бяха очаквали такова поведение от българска страна, което пролича в полуистеричната реакция на говорителя на руското МВнР Александър Лукашевич. Нещо повече, извън познатия назидателен тон на московската дипломация, в думите на дипломата се прокраднаха нахални оценки за „преобладаващите в България настроения“, проруски, естествено, зад които прозира не друго, а гневът на Русия породен от падането на рубладжийската власт в София и от тоталният, исторически безпрецедентен изборен провал на проруската БСП. Де факто, без да го желаят, и Рогозин, и Лукашевич потвърдиха тезата на министър Шаламанов отпреди месец, че Русия е заплаха и води срещу България информационна война. Засега. Защото и без да става „студена“ или „хибридна“, тя може достатъчно да ни навреди. Налудните, изпълнени с омраза към демократична България публикации във водещи руски медии завършиха мрачността на пейзажа с опита си да го превърнат в натюрморт.
Затова е важно е да се допълни, че в изявленията на българските политици, колкото и да бяха категорични, има констатации, факти и оценки, някои остри и нелицеприятни, но няма и намек за пренебрежително или обидно отношение към руските политици и Русия. А точно такова отношение се сипе в изобилие от Москва. Лее се от устата на политици и пропагандисти, защо с възхода на Путин свободната руска журналистика буквално бе ликвидирана. Политковская и десетки други просто ги изчезнаха. Остана пропагандата.
Задължителното „едно наум“
Преди десетина дни преподавателят в Йеилския университет и известен анализатор на процесите в ЕС и Русия Тимъти Снайдър директно посочи, че основният противник на Русия не са САЩ, а държавите от ЕС, че стратегията на Кремъл е да руши връзките между страните от обединена Европа, а на някои места, в най-слабите точки на Съюза, като Хърватия и България, дори да купува цели парламенти.
Като цяло тезите на Снайдър не са изненада, защото са потвърдени от дългогодишната вече практика на путинова Русия. Статии в този смисъл се появиха напоследък в редица авторитетни европейски издания, а най-малко изненадани трябва да бъдат българските политици.
През последните години не само определяните като руски креатури партии „Атака“ и ДПС, но също така БСП и АБВ демонстрираха открита защита на руските интереси – както по отношение на меко казано спорните енергийни проекти, така и в оценките за агресивната, неоимпериалистическа политика на Москва, намерила най-яркото си проявление в окупацията и последвалата анексия на Крим. Човек трябва да е наистина слепец за да не провиди, че Русия не просто ще се опита, но ще направи и невъзможното за да свали всяко проевропейско българско правителство и отново да възкачи на негово място собствените си марионетки. Няма да бъде за първи път и затова искрено се надявам, че това се разбира и от бъдещите ни управленци, воглаве с новия –стар премиер.
Превод не е необходим
Руският цинизъм не се нуждае от превод. Той е красноречив, както и последствията от него. Важното е веднъж завинаги да се разбере, че колкото повече се гънат и се поддават на руските манипулации някои уж български политици, толкова по нагли, арогантни и безкомпромисни ще бъдат атаките на Москва. За Кремъл парите са без значение, когато става дума за осъществяването на имперските амбиции на Путин, но това не се отнася за алчните рубладжийски джобове в родната ни столица.
И точно това е причината, която извежда на водеща позиция и дава главна роля на демократичното гражданско общество. Когато политиците спят, то е призвано да бди и да парира всички ходове на руската пета колона, за промяна в геополитическата ориентация на страната ни. Защото ние наистина можем да разчитаме на подкрепата на съюзниците си в ЕС и НАТО, но Авгиевите обори на ченгесарския посткомунизъм трябва да изрием сами.
Illustration: Chappatte from the International New York Times.
Russian President Vladimir Putin rides a tank across the Ukrainian border
while listening to The Beatles’ Back in the U.S.S.R. on an old radio-cassette player.
