Loading...
Въпреки, че съм отявлен симпатизант на правосъдния министър и оценявам свършената от него работа, все пак имам и някои критични бележки.
Първата е, че според мене няма нищо неясно около прокуратурата. По дефиниция този институт е далеч по отворен към обществото (за разлика от съдиите) и работи плътно с изпълнителната власт (МВР, специални служби и.т.н.). Среща между прокурор и политик едва ли ще предизвика потрес в обществото (стига да не е в банкянски вариант, последван от скандална стенограма).
Не можем да кажем същото, обаче, когато става дума за съдиите.
С една дума – в прокуратурата зее отдавнашна пробойна, през която нахлува политическото влияние в системата.
Втората е, че в нашите условия и според нашите традиции е по-добре прокуратурата да е в изпълнителната власт. Комунистите отдавна развиват тезата, че извеждането на държавното обвинение в изпълнителната власт, означава то да загуби своята независимост (като че ли сега я има). Това изобщо не е вярно. Има начин с внимателно посредством внимателно балансиране на трите власти, тази независимост да бъде гарантирана. Например – избор на главния прокурор от Народното събрание, назначаването му с указ на президента и право на правителството да назначи заместниците му. Разбира се, в това отношение на континента практиките са разнообразни.
По-трудния вариант е прокуратурата да остане в съдебната власт, защото тогава трябва да се търсят двойни гаранции – от една страна, че прокурорът ще бъде предпазен от външни влияния, а от друга ще трябва се даде еднозначен отговор кому принадлежи съдебната власт (разбира се, това могат да бъдат единствено съдиите и съдилищата). В контекста на второто е важно да се ограничи възможността на прокуратурата да влияе и да упражнява натиск върху съдийското съсловие.
Този втори вариант, оставането на прокуратурата в съдебната власт, изисква часовникарска прецизност по отношение на балансите между властите и вътре в съдебната система. А в това отношение ни е българите не сме швейцарци, както сочи нашата нова история.
И пак казвам, не слушайте дърдорковците от „Позитано“ 20. Особено, когато ви говорят за испански или италиански модел. Искате факти ? Ето ви един от многото, но той струва ми се е красноречив – италианският Висш съдебен съвет (Висш съвет на магистратурата) се председателства не от кой да е, а от президента на републиката (чл. 104 от Конституцията на Република Италия). Има ли нужда от повече коментар ?
Искам да бъда правилно разбран. Не съм против дебата. Необходимо е само да сме по-категорични и аргументирани при отстояване на едно или друго мнение за мястото на прокуратурата.
