Loading...
10-ти ноември е денят, в който БКП ги предотврати
Не веднъж съм си казвал мнението за 10-ти ноември 89-та и за партийния преврат. За разлика от дните на тревожно очакване след Екофорума и в навечерието на преврата, имаше един друг, този път щастлив 10 ноември, 7 години по-рано – през 1982 г. (и последвалите го няколко дни). Тогава Великият Съветски съюз, великите съветски идеолози, великата съветска наука, великата съветска медицина и дори междуконтиненталните ракети се оказаха напълно безпомощни пред всесилната природа.
Представа си нямате какъв кеф беше да слушаме целодневната траурна музика радиото. Помня, че в на деня погребението на генсека Брежнев, което предаваха пряко по телевизията, времето беше мрачно и валеше дъжд. При това от най-гадния – ситен, но непрекъснат.
Каква радост беше по къщите на моето поколение (разбира се тиха радост), докато носеха величайшия труп през Червения площад.
Всички имахме добри предчувствия за бъдещото. А през следващите години, церемониалмайстерите в Кремъл ни дариха с още два прекрасни спектакъла – погребенията на Андропов и Черненко.
Направо луд късмет извадихме.
В живота на човек има тежки дни. Те невинаги са свързани с нещо случило се. Примерно със загуба на близък човек, удар в гръб от приятел или пък раздяла с жената, която обичаш.
Такъв беше за мен един ден преди 25 години – 4 ноември 1989-та.
На този ден приключи сиромашкото лято, което започна с откриването на Екофорума в София. През този период хиляди хора (без преувеличение) направиха своя избор. С присъствието си в Южния парк, със изявленията си в така наречените „вражески радиостанции“, с интервютата си за големи западни печатни издания, с подписите под най-различни декларация и апели, със заявленията си членство в неформалните организации, с присъствието си на шествието на 3 ноември и.т.н.
Естествено е в такива моменти е да ти потънат гемиите, да обвесиш нос, да се притесняваш за утрешния ден, да избираш между пасивното очакване на събития или да продължиш да бъдеш настъпателен и да си поемеш всички рискове. Включително възможно най-тежките санкции на режима.
В този дълъг ден, никой от нас не знаеше, че само 5 дни по-късно ще рухне Берлинската стена. Нито пък, че ден по-късно в БКП ще си направят вътрешен преврат и ще сменят дебелата тояга с нова тактика. Префинена и коварна.
Единственият лъч надежда, който виждах през този ден, че духът на съпротива е вече отпушен и независимо от евентуалните репресии онези, които смятат да продължат са повече от тези, които ще се огънат. Казвам надежда, тъй като към този момент не веднъж и обратното – уплахи и внезапното оттегляне на наши съмишленици. Без при това да чуем, каквито и да мотиви. С една дума, пазаруват не само днес, пазаруваха и тогава.
Както и друг път съм споменал, лошите ми предчувствия не са били лишени от основание. На днешния ден изготвената в ДС и биографична справка и оформена по надлежния ред от отдел „Национална и социална сигурност“ на ЦК на БКП, вече е била на разположение в канцеларията на Тодор Живков. Заедно с тези на още десетина особено опасни противници на режима.
Всичко е била на косъм, всичко е било въпрос на развитие на обстоятелствата. Не за друго, а защото на 10 рано сутринта в дома на Деян Кюранов, чийто адрес бях временно регистриран, дойде призовката да се явя пред органите.
От днешна гледна точка знам, че дори превратът да не се бе случил на 10 ноември, а по-късно, с оглед на процесите в Източна Европа, падането на режима е било неизбежно. Дори да бяха предприели репресии, това щеше да ескалира съпротивата. И със сигурност някои от нас щяха да са в ареста, но за броени дни.
Днес съжалявам само за едно. Че с хитри и пресметнати действия, прокомунистическото и просъветско ръководство на БКП успя да предотврати разрастването на съпротива. И съответно своето рухване под натиска на митинги и демонстрация, подобни на тези в Чехословакия и ГДР.
Ето защо днес трябва да сме наясно с простичкия факт, че 10 ноември не е началото на промените. 10 ноември е денят, в който БКП ги предотврати. Доказва го и цялото по-сетнешно развитие у нас. Та чак до наши дни.
Снимка: 1989 (архив: Джони – Георги Димитров)
