Loading...
Избирателите предпоставиха нов формат за държавно управление, едни партии ги чуха, други – не, но за добро или лошо правителството е факт
И на мен не ми харесва форматът на управляващата хибридна коалиция. В повече ми идват националистическите партии, подкрепата на обвързаната с Русия „АБВ“, присъствието на доста ченгета и т.н. Предпочитах коалиция в рамките на Европейската народна партия, но по чисто аритметични причини тя се оказа невъзможна.
И все пак ми се струва, че след подписването на споразумението между ГЕРБ и РБ и заявената програмна подкрепа от страна на ПФ и АБВ, дяволът не е чак толкова черен, поне докато не си покаже рогата. А той можа да си ги покаже, ако дърпането му за опашката от страна на опозицията стане прекалено болезнено и се уплаши. Защото тогава е възможно да се стигне до сериозни грешки, най-голямата от които би била отказът от реформи. А отказът би обезсмислил самото съществуване на кабинета.
Метаморфозата на Борисов
Решението на ГЕРБ да преговаря с всички парламентарно представени политически сили за формиране на управляващо мнозинство е прецедент в съвременната българска политика. Не само форматът на преговорите, но и тяхната откритост, коректния тон и преди всичко съдържанието – да се говори за политики и програми, а не за междупартийни ежби и лична неприязън, да се търси обединяващото, а не разделящото, в крайна сметка доведе до успех. Инатът и антизападното поведение на проруските националисти от „Атака“, които се самоизолираха от преговорите, си остава за тяхна сметка.
Но нека да е ясно, голямата заслуга за новия тип политика не е толкова на ГЕРБ и на стария –нов премиер Борисов, колкото на избирателите и на обективното състояние на държавата. Резултатите от вота предположиха коалиционната формула за управление, а окаяното състояние на страната – неотложността за формиране на мнозинство и избор на легитимни институции. Или ако се опрем на римския принцип „лош закон, но закон“, който трябва да се спазва, то новото правителство може да не е идеално, но е правителство, което е призвано да си свърши работата и да извади държавата от батака, в който я натика предишната коалиция на БСП и ДПС, с подкрепата на позлатения среден пръст на „Атака“.
Имаше ли друга формула?
Теоретично да, но на практика – не. Да-то е свързано с мераците на много политици и анализатори за формиране на Голяма коалиция, по германски модел. Категоричното ми мнение е, че у нас такава коалиция все още е невъзможна, дори да има за цел създаването на програмно, експертно или друго правителство на националното спасение. И то не заради чисто идеологическите разминавания между БСП и сестринските партии в рамките на ЕНП, не и заради липсата на пресечни точки на целите и интересите. Такива винаги могат да се намерят. Невъзможността идва от същността на БСП, която продължава да бъде по-скоро комунистическа, отколкото социалдемократическа партия. Особено ако говорим за членската й маса и симпатизантите, в техните уши продължава да гърми „залпът на „Аврора“. БСП не успя да се реформира през изминалите години, не успя да се отърве от престъпното си минало, съхрани династичността на ръководството си. Единствената промяна, и то в отрицателен смисъл е, че немалка част от червената върхушка се обвърза с най-ретроградните олигархични кръгове и се опита да играе мръсна двойна игра между евразийските амбиции на Путинова Русия и лоялността към евроатлантическите ни съюзници.
В Германия просто е съвсем различно – там Голямата коалиция е между автентични европейски социалдемократи и християндемократи, без участието на бившите комунисти. Затова у нас все още Голямата коалиция е „формула невъзможна“ и дълго ще остане такава. Поне докато в някакво неопределено бъдеще БСП се превърне в истинска социалдемократическа партия.
Рифовете пред властта
На тях управляващите ще се натъкнат ако се отклонят сериозно от постигнатите договорености. И отново, и то в по-голяма сила от времето на преговорите, ще тежат необходимите трудни, но неизбежни компромиси. Затова би било добре да оставят деликатните и конфликтните теми за един по-късен етап, а да започнат с животоспасяващите и застраховащите стабилността на държавата действия. В случая поне част от тях са принудително ясни: Отпушване на постъпленията от еврофондовете, спешно коригиране на бюджета за тази година и своевременно изработване на нов за следващата. Радикални, също нетърпящи отлагане действия за стабилизиране на банковата система, осигуряване на социална подкрепа за най-нуждаещите се наши сънародници през зимата. И не на последно място – задължително възвръщане на доверието от страна на съюзниците и прозрачност на действията пред обществото. В основата на всичко това е откровеният диалог между управляващите и единното противостоене на опитите за дестабилизация на държавата, независимо от тяхната посока.
Няма място за илюзии – и БСП, и ДПС, и „Атака“ в голяма степен загубиха почва под краката си и „изнервени“ е мека характеристика за състоянието им. В стремежа си към реванш те са в състояние да вършат глупости, да действат на ръба на закона, точно както отнеха властта на ГЕРБ, както управляваха повече от година и както разкъсаха връзките със съюзниците и докараха нови банкови фалити. И затова си мисля, че най-голямата заплаха за премиера и за новоизбрания кабинет ще бъде страхът. Страхът от собствените им страхове.
Снимка: БГНЕС
