Loading...
Събота, 22 ноември.
Има вероятност да поема ангажимент в политическия кабинет на министър на отбраната Николай Ненчев и по тази причина тези дни се старая да навляза в проблематиката. Така че – разрешете да доложа!
Вчера заедно с други колеги от кабинета придружихме министъра при посещението му в гарнизона в Ямбол. Картинката е нерадостна. Човек остава чувството, че макар да сме в НАТО, макар да имаме зад гърба си вече сума ти успешни мисии в Ирак, Афганистан и на други места, у нас армията е забравена от бога. Грубо казано войската не е обута и облечена като хората. Не стоят добре нещата и ще се отнася до техниката, боеприпасите. Централизацията и бюрокрацията е на пиедестал. И то до такава степен, че за разлика от директора на което и да българско училище, командващите на трите рода войски не са разпоредители с бюджетни средства. И съответно не могат да похарчат дори и 5 лв за канцеларски материали.
Не срещата, която министър Ненчев проведе с офицерите и сержантите от гарнизона, видях ясно разликата между наборната и професионалната армия. И тя е, че днешните професионални войници, макар и подчинени на устава и на военните порядки, все пак имат своите трудови договори и отстояват правата си. Тъкмо по тази причина в салона имаше много изказвания и въпроси към министъра.
Казано на военен език – фронтът (на реформата) e опасно разтегнат – от простичките неща – обувки и облекло, до превъоръжаването и сложните многоцелеви изтребители пето поколение.
Ако случайно детската ви мечта е да станете министър на отбраната, по-добре я предайте на вашите деца. Не че за тях ще е по-лесно, но поне няма да си блъскат главите как да решат проблема с кубинките или пък с гумите за бойните и транспортните машини.
Неделя, 23 ноември.
Днес ми е кажи-речи работен ден. Имам куп задачи за идната седмица, за които трябва да се подготвя. Най-важната от тях от казуса с архива (от 1944 до юли 1991 г.) на Военното разузнаване. В случая трябва да подпомогна министъра Николай Ненчев да вземе своето решение като съгласувам становищата на различните институции, които имат отношение към проблема.
Моето лично мнение е, че законът с тази ужасна абревиатура – ЗДРДОПБГДСРСБНА, иначе казано Законът за досиетата, трябва да бъде изпълнен. Военното разузнаване трябва да предаде на Комисията по досиетата въпросните 33 000 архивни единици.
Естествено, чужди граждани, агенти на някогашните разузнавателни служби на БНА няма да бъдат оповестявани публично. Отново в изпълнение на закона, той като той предвижда разкриването на принадлежност към тайните служби на режима само на български граждани.
Освен това службата трябва да изпълни и другото изискване на закона – да предаде списъка на всички, които са работили или работят в нея след 10 ноември – от началник сектор до ръководител на службата. И съответно са принадлежали към бившата ДС и разузнавателните служби на БНА да бъдат публично оповестени.
На пръв поглед и от гледна точка на закона, нещата изглеждат ясни, но съпротивата е огромна. Въпреки разпорежданията на предходните министри, въпреки изявленията на президента Плевнелиев за предаването на архива.
Не мога да си представя, че отново ще се окажем безсилни пред този проблем. Тъкмо обратното, министър Ненчев е категоричен, че законът трябва да бъде изпълнен и ние, неговият екип, трябва да си свършим работата.
Така че очаквайте през идните седмици новини в това отношение. Ваше право е да знаете цялата истина, нашето задължение, пък е тя да бъде публично казана.
