Loading...
През последния месец сме свидетели на организирани опити за компрометиране и „пълзящо“ сваляне на правителството
В рамките на една седмица трима министри – Владислав Горанов – на финансите, Даниел Митов – на външните работи и Николай Ненчев – на отбраната, под една или друга форма заявиха, че се правят организирани опити за дестабилизация на страната и правителството.
Посочват се конкретни данни, които дават основание да се предположи, че в дъното на тези опити стои един център, вероятно в Русия, който се опитва да постигне целите си в България със средствата на „новата хибридната война“, засега главно в информационната й сфера. Те бяха добре описани в първия вариант на „Визия 2020 – България в НАТО и европейската отбрана“, но бяха почти изцяло спестени в крайния вариант на документа. Изкушен съм да припомня основния отпаднал пасаж:
„Активното и повсеместно пропагандиране на руската политика, особено с посредничеството на български политически и икономически субекти и медии или недържавни организации, е явна информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността и атакува директно националните демократични ценности, дух и воля“.
Формално текстът отпадна, за да не бъде дразнен Кремъл, въпреки че съдържанието му покрива изцяло единната позиция на ЕС и НАТО, където сме пълноправен член, спрямо Русия след окупирането на Крим и войната в Източна Украйна. Но скромното ми мнение е, че не по-малко важен за корекцията на документа е бил акцентът за „българските политически и икономически субекти, медии и недържавни организации“. Защото именно те играят у нас ролята ако не на „зелените човечета“ от Крим, то поне на класически „матрьошки“, които ту с „песни и пляски“, ту с откровени пропагандни лъжи, ту с открито и яростно противопоставяне на правителствената политика, методично работят срещу националната ни сигурност и интереси. Дори истеризирането по военната тема, примерно, подклаждано в Русия от неправителствени организации и близки до президента Путин медии, но осъществявано тук основно от „Атака“ и в по-малка степен от БСП, е само елемент от цялостната схема за дискредитиране на кабинета и неговата политика.
Ударите са от различни посоки
Стартът беше даден с гигантската далавера около КТБ, където не само бяха окрадени милиарди, все още неясно колко, но явно беше направен и опит да се дестабилизира цялата банкова система, съдейки по последвалите напъни за атака срещу ПИБ. Последствията от такъв сценарий днес биха били по-тежки дори от банковата криза през 1996 – 1997 г. Любопитното е, че и в двата случая, поне медийно, се появи сянката на фаворизираната от Путин руска ВТБ, с която са свързани и имената на печално известни български политици и финансисти.
Вторият удар беше нанесен в областта на енергетиката. Поредният опит за повишаването на сметките за ток целеше да доведе ако не до сваляне на правителството, както стана през 2013 г., то поне до неговото компрометиране. Излишно е да напомням, че у нас все още всичко свързано с енергетиката е свързано и с Русия, което води до пряка заплаха за националната сигурност. Защото тук се корени и дългогодишната негласна съпротива срещу осъществяването на интерконекторните газови връзки със съседните страни, както и срещу ускоряването на проучванията за газ в Черно море, да не говорим за създадената психоза около изследванията за шистов газ. За Русия газът винаги е бил оръжие, с което може да контролира не просто цените на енергията за индустрията и населението в различни страни, но и пряко да се намесва в определянето на националните политики.
Третата сфера, в която съпротивата срещу реформите е най-видима, е правораздаването. Радикалната промяна в съдебната система би подпомогнало връщането на големите външни инвеститори, защото именно отказът от бързо и справедливо правораздаване беше и е основната причина за тяхното прогонване от страната. Скандалът около френската компания „Белведере“, изваден на светло от посланик Ксавие дьо Кабан, е само върхът на айсберга. А всеки бизнес с Русия е извор на корупция, която създава идеалната среда за процъфтяване на мафията.
Дори хуманитарната сфера е под прицел
Тук Русия почти я няма, но матрьошките пак са във вихъра си.
Да погледнем към милиардната програма на кабинета за саниране на панелните жилища. Партийните валкюри Мая Манолова от БСП и Магдалена Ташева от „Атака“ се хвърлиха като една Раймонда Диен пред влака срещу може би най-социалния проект на българско правителство през последните десетилетия. Проект, насочен към обикновените хора от жилищните комплекси, които трудно или изобщо не биха могли сами да финансират санирането на сградите, които обитават. Манолова на бърза ръка забрави дори за още топлата далавера с КТБ и нарече програмата грандиозна корупционна схема, грабеж и пр., като не пропусна да я свърже и с предстоящите местни избори. Безспорно най-нахално беше сравнението й с Костинбродската афера за бюлетините, в която самата тя беше не само участник, но и един от авторите. Ташева от своя страна провидя опит да бъдат заграбени жилищата на хората, естествено без да уточни кой би имал интерес да се натовари с хиляди издънени панелки, в които може единствено да блъска главата си. Но казано е: „Шумим другари, шумим…“
Дори здравеопазването и образованието не останаха извън вниманието. Идеите на министър Петър Москов за дълбочинна реформа на сектора получиха одобрението на преобладаващата част от медицинското съсловие, но срещнаха бетонен отпор от страна на ДПС. От Движението по познатия ченгесарски начин светкавично се опитаха да етнизират проблемите, което пак ме навежда на мисълта, че не здравето, а гласовете на ромите са от по-голямо значение за Доган, Местан и изгладнялата им компания.
Колкото до образованието, всеки опит за пренаписване на учебниците по история и разкриването на истината за последните 70 години и ролята на Русия за целия период, примерно, се посреща на нож от БСП.
В крайна сметка имам усещането, че ролите на отделните опозиционни партии са ясно разпределени, а целите им координирани и градирани по важност. И в това не би имало нищо лошо, ако не беше премината границата на цивилизованата опозиционност, ако зад така изградената схема не прозираше защитата на небългарски интереси и на цели, твърде далечни на основните ценности на демокрацията и евроатлантизма.
