Loading...
• Какво въобще честваме
• Кой изненадващо от света и много важно – как ни поздрави. И сензационната изненада – кой въобще не ни поздрави!
Честит национален празник на всички!
1.
Но светлата дата би трябвало да е най-сетне и повод да си зададем някои въпроси какво честваме?
Например защо най-големият ни национален празник, сочен като символ на българската държавност е Денят на НЕСЪСТОЯЛАТА се България?! Факт – Санстефанският мирен договор начерта проект, който остана илюзия, а действителната държавност беше положена, макар и в окастрен и унизителен вид с Берлинския договор. Развитието й – с последващото Съединение и др. исторически събития.
По това нашият празник си прилича с амбицията на отишлия си от живота сръбски диктатор Милошевич, за който най-големия Ден за нашите съседи беше загубената от тях битка на Косово поле, поставила ги под чужда власт.
Питам се защо не честваме началото на войната за освобождението вместо злополучния й финал, символизирал България като хартия, която нищо не значи?
Имаме и друг парадокс – Денят на храбростта (Ден на българската армия) на 6 май – Гергьовден и Свети Георги Победоносец. Гергьовден е стар обичай – с корени в тракийската древност или още по-стар и символ на плодородието. Денят на армията ни по-скоро се обвързва със Свети Георги Победоносец (и мита за юнака, девойката и ламята). Ама колко хора знаят, че Свети Георги се чества като покровител и на Англия, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталония, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора, Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва, Фрайбург…
Т.е. специфичният Празник на една – българската армия, се оказа международен, повелителят й – също.
Честването на несбъднато събитие на държавност – 3 март като най-голям празник много ми прилича на несбъднатия – примитивен капитализъм в България, на несбъдната и превърната в урод социалистическа утопия, на несбъднатата надежда, наречена преход към демокрация и пазарно стопанство.
Честването на Денят на РОДНАТА армия в интернационалният контекст на Свети Георги Победоносец също е парадоксално. А защо например не честваме за такъв празник боевете при Шипка – преломния момент в онази война и героизма в нея и на българите, отстояли там заявката за държавност на народа ни?
Така ще се избегне и идиотското политизиране на датата 3 март. В поздравлението за празника на премиера Борисов няма нито думичка за загиналите руснаци, а покрай това и за украинци, финландци, грузинци, арменци (и въобще маса хора от различни националности в бившата Руска империя), на хиляди и хиляди загинали румънци…. На сайта на президента засега дори думичка няма за тази дата.
Какъв парадокс – нищо незначещи думи на Премиера, липса въобще на думи на Президента!
2.
Но изненадващо друг президент (!) ни поздрави. На профила във Фейсбук на американското посолство у нас и на официалния сайт на Държавния департамент на САЩ има поздравление към народа и нацията, отправено от държавния секретар Джон Кери от името на президента Обама!
http://www.state.gov/secretary/remarks/2015/03/238089.htm
Любопитен детайл – то е Изявление до народа ни, а не резонното според правилата на дипломатическия протокол – телеграма до президент или премиер и чрез тях до нас.
Какво ли намеква с този избран нетрадиционен начин Вашингтон? Заедно с текстовете в него за софийските жълти павета: „Именно на този булевард с жълти павета българите организираха бдения на свещи, пяха същите балади на протеста както американците през 60-те години (бел.моя – протеста срещу виетнамската авантюра) и по мирен начин предизвикаха края на комунизма в полите на Витоша“. И с акцента, който неочаквано се появява в такъв текст – „Готовността на Америка да защити България по силата на член 5 на НАТО е непоклатима.“?
(медии у нас се питат защо думата демокрация в поздравлението не е изписана в английския й еквивалент и съответно неговото световно разбиране и значение, а в българското й звучене – дали и разбиране, с латински букви. Надали е нелеп гаф!)
3.
Също толкова изненадваща е и позицията на Кремъл. Няма официална телеграма до нашите държавни ръководители от Президента на Руската федерация.
http://www.kremlin.ru/letters/greetings
Няма нищо подобно и на сайта на правителството на Русия.
http://government.ru/
Няма нищичко и на сайта на Государственная дума – парламента на Руската федерация.
http://www.duma.gov.ru/
и на официалните сайтове на българския премиер и президент като поздравления от тях.
Нищо няма и на сайта на руското външно министерство
http://www.mid.ru/bdomp/sitemap.nsf
Нищичко няма дори и на сайта на представителството на Россотрудничество в България:
http://bgr.rs.gov.ru/
Вече почнах да се питам дали Русия не се готви да прекъсне дипломатическите си отношения с България?!
Как да си обясняваме това мълчание – все едно, че пролелите кръвта си за българската свобода са били някакви неизвестни човечета, а не руски воини, все едно, че 3 март в известна степен не е съвместен празник на руския и българския народ (че не е празник на официалните ръководители на двете държави, е видно)
Руската търсачка Яндекс изважда една-единствена новина на агенция „Новости“ – панахида, която ще е в Москва на Паметника загиналите гренадири в Плевенската епопея. Тя е дело на Руската православна църква и нашето посолство, а не на руската държава.
http://news.yandex.ru/yandsearch…
„Панихида, которую возглавит викарий предстоятеля РПЦ, епископ Дмитровский Феофилакт (Моисеев), пройдет по благословению патриарха Кирилла.“
Новината за събитието никъде другаде я няма, а официалната информация, че все пак то е проведено, предизвика възмущение в мен.
Информацията за състоялото се събитие е сложена на сайта на Правителството на Москва (Общината), в раздела на негов отдел, назован Департамент за междурегионално сътрудничество, национална политика и връзки с религиозните организации“
http://dmsnpiro.mos.ru/presscenter/news/detail/1628437.html
Възмутих се, защото България не е част от регионите на Русия, нито пък функция от националната й политика, камо ли на някакъв град в нея, пък бил той и Москва!
Въобще един български национален празник наистина може да предизвика и безкрайна поредица от въпроси – от онзи какво въобще честваме до тези какво става в днешно време зад кулисите му. И какво е в днешни дни „държавността“ ни!
