Loading...
Всеки ден има по някое събитие, което като капка вода отразява бездната на проблемите в българското общество. И пълната неспособност на самопровъзгласилия се елит да осмисли случващото се и да намери обществено приемливо решение. Благодарение на PR технологиите и медиите обаче никой не разбира какво точно се случва.
Открива се например активно PR мероприятие, наречено националната кампания „Деветте пътя към еврофондовете 2015 – 2020 г.”, организирано от „най-влиятелната работодателска организация” КРИБ и вестниците „Труд” и „24 часа”,. Точно там, в присъствието на премиера и другите официални лица съвсем импровизирано думата взе млад човек, непознат за организаторите. Той се възмути, че на монета от 2 стотинка от 2000 г. пишело само „България”, а нямало република, пък, видите ли, той бил обиден, защото живеел в република…Няколко минути залата и официалните лица недоумяваха, преди охраната от НСО – личната на премиера, не онази, която проверяваше по списък и през скенер всички, допуснати до залата, да изведе смутителя на реда.
Събитието продължи по предварително обявения дневен ред, като случката бе игнорирана от всички участници, въпреки очебийната прилика с появата на Осман Енимехмедов на конгреса на ДПС и стрелбата с газов пистолет срещу Ахмед Доган. Бойко Борисов, явно обезпокоен от възможността импровизацията да стане водещо събитие в новините, импровизира собствен авторски монолог за трибуната „Моци”, за пътуването към Разград и обратно, за значението на футбола за развитието на нацията, за държавните инвестиции в спорта, как лично благодарение на неговата воля (явно за борба с контрабандата – б.м.) за четири месеца бил вкарал в бюджета на държавата един милиард, пък медиите го обиждали, като му търсели сметката за някакви си 2500 лв., които той мислел как да ги върне заедно с летелите с него министри от кабинета, ама да не от заплатите, за да не изглеждало популизъм…
И двамата основни участници в събитието – младежът Сергей Пенчев и премиерът Бойко Борисов отбелязаха PR успехи и попаднаха в новините. Дебютантът – с монолога си за двете стотинки и републиката, ветеранът – с конете, камилите, магаретата и евентуалното ходене пеш до Разград.
PR събитието почти не донесе дивиденти на организаторите от КРИБ, „Труд” и „24 часа”, нито някаква реална информация на присъствалите представители на бизнеса. Томислав Дончев отчете, че за миналия програмен период досега сме усвоили 82% от полагащите ни се средства, но с предстоящите договорени и одобрени разплащания ще надхвърлим 90%. Нито той, нито другият ресорен министър Лукарски не отчетоха например как конкретно „усвоените” над половин млрд. евро по ОП ”Конкурентоспособност” са допринесли за повишаване на конкурентоспособността на малкия и среден бизнес в България. Може би защото аудиторията се състоеше от мастити едри бизнесмени, които, според европейските регламенти, не могат да ползват този финансов инструмент. Родните предприемачи от КРИБ пак се изказаха неподготвени, но следваха две основни сюжетни линии: подмазване лично на премиера, и въпроси, чрез които по-явно или по-завоалирано искаха пари от държавата и в частност от еврофондовете.
И трите сюжетни линии от събитието – неочакваният „пробив” в системата за национална сигурност, гневният монолог на премиера и предстоящото „усвояване” на средства от еврофондовете получиха по доза медийно внимание, без логически произтичащите от съдържанието им въпроси. И, разбира се, в отделни дописки и репортажи и рубрики навсякъде из медиите.
Първата група въпроси, които останаха незададени, са свързани с мерките за охрана на министър-председателя на република България по време на официални събития, за компетентността на служителите на НСО и адекватността на прилаганите от тях процедури за охрана. Според директора на НСО Ангел Антонов пропуски в охраната няма. Ами да, след като шефът на НСО е близък до зам. председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов, въпроси не се задават. Ситуацията е овладяна без никакъв кризисен PR.
Втората група бяха незададените въпроси към премиера. Но тъй като Бойко Борисов е собственият си най-добър PR, той има отлична реакция и знае как да предизвика чуваемост на посланията си – със сочен език и силна емоция, а не с визия, аналитичност и/или задълбоченост. Винаги успява да осигури зрелище, а публика има, докато все още не е свършил хлябът. А за емоциите не се задават въпроси, и това е класически PR похват…
Третата група въпроси са свързани с финансовата и икономическата компетентност на нашия иженарицаем елит – една прослойка хора, които само за PR цели се наричат предприемачи, а всъщност са схемаджии и усвоители на обществен ресурс в частна полза. Докато истинският предприемач, обратно, със своите идеи и бизнес увеличава обществения ресурс като допринася за увеличаване на брутния продукт в държавата, осигурява работни места и плаща данъци. Но тъй като собствениците на медии се изживяват като предприемачи, тук дори за PR техники дума не може да става.
И една четвърта група въпроси остават незазадени. Както е известно на студентите по връзки с обществеността, PR-ът е функция на управлението. Питам се, ако цялата държава го е ударила на PR, кой управлява и какво аджеба управлява – реалните процеси или медийното им отразяване?
Медиите у нас не се издържат от реклама (по посочените по-горе причини за същността на бизнеса в страната, който не произвежда продукти и няма нужда от реклама), а основно от информационни и комуникационни дейности по европроекти, разпределяни от властта. Затова отдавна предпочитат да задават не съществени, а сензационно гъделичкащи въпроси, защото се издържат основно от PR – и „бял”, и „черен”.
В нашата държава управляващите не са политици, бизнесмените не са предприемачи, а медиите не защитават интересите на обществото. В нашата държава нищо не е това, за което се представя, защото всички са го ударили на PR. Политици, бизнес и медии – никой не си гледа съвестно работата, всеки гледа да организира събитие и да осигури медийното му отразяване. Реалните проблеми и реалните процеси остават непознати и неизследвани, анализът и критиката са подменени с непрестанна PR самодейност. Всички напоследък се мислят за виртуози в PR-а. Само дето не могат да направят бизнес от това и да продават продукта на външния пазар, защото и в тази сфера, както в политиката, в икономиката и в медиите, не сме конкурентоспособни.
