Снощи сънувах кошмар. Стоя на Ларгото и се озъртам като римски патриций в очакване на варварите. Няма никой. Казаха, че протести вече изобщо нямало. В магазините – ни свирки, ни знамена. Току-що съм класиран първи в конкурса за експерт в Министерството на интегритета. При положение, че за мястото кандидатстват едновременно дъщерята на шефа на ВСС и синът на лидера на управляващата партия в страната.
На всичкото отгоре съм спечелил делото срещу председателя на Съюза на индустриалците за това, че не ми платил за олиото, което съм му доставил, и за малко да убие малкия ми бизнес. И за капак на всичко виждам Босия пред парламента. Един усмихнат полицай услужливо му подава гнил домат, но старият боец му отговаря – „В никакъв случай! Никога срещу тази уважавана от мен институция!“
И дето се вика – навсякъде в държавата се е възцарила самата Справедливост.
Събудих се целият в студена пот.
Добре че по някое време видях това: https://www.facebook.com/events/113129695698109/
На пръв логичната игра на ДПС e да гласуват в петък промените в Конституцията и да покажат конструктивност, а на второ четене – да ударят в гръб поддръжниците на законопроекта. Тази роля дори им отива, с оглед досегашните практики в тази пишман партия. Защо все пак не искат да изпълнят тази роля, която толкова много им подхожда? Защо впрягат всичките си усилия да предотвратят гласуването? Сигурно, ако имаха власт над времето, щяха да зачертаят петък от календара. Има нещо, нали?
Ето, тъкмо заради това НЕЩО смятам, че в петък те ще гласуват за законопроекта, докато ние си пием кафето пред парламента. Допускам, че ще има и един глас „въздържал се“ – този на Лютви Местан. Той, разбира се, няма да пропусне да даде знак на българския народ. А, може би и на Европа като цяло. Лютвито обича знаците. Даже си мисля, че самия той е един голям ходещ и говорещ знак на прехода. Макар вече и пооплешивял.
Имам доброто предчувствие, че в петък вечерта такива като мен ще са много доволни и ще са на цаца и на бира. Този път без протест.