Loading...
С времето всеки, който дълго време е работил по руската тематика, без да е превърнал знанията и опита си в бизнес зависимост, започва да вниква в генетиката на външната политика и да разчита ходовете на руската дипломация, особено когато те не се отклоняват от историческите стандарти на имперската руска политика. Колкото и сложни да са те – по-голямата част се вписват в класическото определение „повече от същото“.
Подобни „отклонение“ и признаци за европейска нормалност Русия имаше по времето на президентите Горбачов, Елцин и в първите две години на Путин. След това влезна в каноните на другата „имперска“ нормалност.
Искането за предоставяне на въздушен коридор не е особено сложно за разгадаване упражнение по хибридна война, в което Москва много добре е съзнавала, че не може да получи нищо друго освен отрицателен отговор. Нито пък маршрута през България и Гърция е бил толкова незаменим. До този момент са осъществени множество преки полети на граждански самолети и няколко на военно транспортни по „източния маршрут“. И все пак е формализирала това питане по официален път като един вид стрес тест.
Защо България не можеше да даде друг отговор? Отделен е въпросът, дали не можеше да изиграе гръцкият вариант – да посочи „външна“ причина за своя отказ или постави допълнителни условия. В някои кръгове у нас гръцкият вариант минава достойно за уважение и подражание умение.
Първо и най-важно предусловие за предопределеност в българската реакция е, че доверието към Русия от страна на НАТО и ЕС е на безпрецедентно ниско равнище. Това означава, че при оценката на подобни искания от страна на Москва, основателните съмнения естествено прерастват в отрицание. При отсъствие на нормална и достатъчна комуникация, при наличието на прецеденти, подобни искания се интерпретират като неразпозната заплаха. Всяка преценка на рисковете и последствията „попива“ в атмосферата на враждебност и подозрителност при доказани агресивни амбиции, които Кремъл демонстрира в Крим и в Източна Украйна. Нищо специфично няма тук за България – става дума за отношения между ЕС и НАТО от една страна и Русия, от друга. И в Украйна имаше поредица от хуманитарни мисии и „зелени“ човечета, след което се оказа, че докато руските медии тръбят за мирни намерения и отправят успокоителни, дори приспивателни послания, руски войници завладяват сгради и бази на украинската армия – т.е. де факто анексират чужда територия. Да не говорим за съкрушителния удар върху доверието в Москва след свалянето на гражданския самолет над Източна Украйна – там Русия загуби битката за умовете и сърцата на обикновените европейци. По тази причина добронамерената версия за това как Кремъл ще помогне на Асад да съхрани мира, да изгони Ислямска държава и да върне бежанците не може да вземе надмощие нито сред вземащите решения, нито сред широката общественост – извън кръга на твърдите привърженици на Кремъл.
Не вярвам в МИД да не съзнават, че доверието към Русия е с отрицателна стойност и всяко подобно искане, без съответните механизми за проверка или контрол, е обречено. Следователно и без екстрасенсни способности може да се предположи, че България, Гърция или която и да е друга страна членка на НАТО не може да даде въздушен коридор за военно-транспорти самолети на страна, която е определена като „неприятел“ и с доказана враждебност.
Второ, дори няма интрига относно характера на товара, който се пренася, защото вече имаме реалният пример от преди три години, когато руски граждански полет беше приземен принудително в Турция на път за Сирия и се оказа, че на борда има военно оборудване. Има международно правен режим на известяване и разрешение на подобни полети и на транспорт на подобни товари, извън който не съществуват основания която и да е страна да даде разрешение на Русия за пренос на военни товари до Сирия. Сирия е зона на военен конфликт, по който няма решение на ООН или на Съвета за сигурност за реализацията на мисията с която Русия се е самонатоварила. Нещо повече, новините за съсредоточаване на извънредни военни ресурси в този невралгичен район предполага като минимум сдържаност при съдействие на подобни военни планове на Москва. Ескалацията на конфликта и засилващите си военни действия в Сирия, включително и от страна на режима на Асад, са водеща причина за генерирането на безпрецедентни бежански потоци. Едностранните действия на Москва само могат да усилят несигурността и напрежението, като в същото време Русия остава встрани от бежанските потоци. Това не е никак случайно.
Трето, преди да излее „гнева си“ срещу България Русия трябваше да информира и своята и международната общественост защо не може да използва логичния маршрут през Турция, въпреки „сърдечните“ отношения между Путин и Ердоган и откритото ухажване през последните години. Това се прави за да си избави руското ръководство от комуникацията на нелицеприятната истина, че Русия е в изолация и на практика Кремъл няма вариант за въздушен транспорт и подкрепа на своето протеже Асад, освен маршрута през Иран и твърде спорния вариант през Ирак или Египет.
Четвърто, ситуацията в Сирия може опасно да ескалира вследствие разрастване на руското военно присъствие и некоординирани действия между страните, които воюват срещу Ислямска държава. Обърнете внимание на приложената карта на конфликта в Сирия и Ирак, че района около Латакия, където се съсредоточава руската ударна мощ и зона, в която както се предполага вероятно ще бъде разгърната руска военна база не граничи с Ислямската държавата и със зона, която се контролира от опозицията на Асад. С кого реално се готви да воюва Москва в Сирия?
Проблеми за координация има между Турция и САЩ, тъй като Анкара не координира въздушните си удари срещу ислямистите, което създава опасни прецеденти и риск от конфликти във въздуха, особено при несъвместимост между системите за автоматично опознаване какъвто проблем има между руските и западни бойни самолети. Не случайно, когато Франция обяви, че започва въздушни удари, тя започна с разузнавателни полети и координация на своите усилия с другите действащи във въздушното пространство сили на САЩ и Великобритания.
Пето, подкрепата на Асад и пряката намеса на Русия, в активната фаза на конфликт между подкрепяна от Запада опозиция и режима в Дамаск – въпреки, че сега видимият акцент – поне в руските медии – е битката срещу Ислямска държава – както посочих, не само не изключва, но предполага преки сблъсъци между Запада и Русия в Сирия – нещо което бе постигнато с толкова въздържание в Източна Украйна и Крим.
Русия използва завесата на „битката“ срещу Ислямската държава за да ескалира руското военно присъствие в Сирия по море, по въздух и по суша, което макар и ограничено от липсата на адекватен логистичен капацитет крие опасност Москва да прегори в геополитически съперничества и да „затъне“ в конфликт от който няма лесен изход. Не случайно и до този момент Западът избягва тотален ангажимент по суша в Сирия.
Владимир Путин не можа да постигне стратегическа договорка със Запада в Украйна – да бъде оставен с Крим срещу „стратегическо сътрудничество“ на Москва във важни за Запада зони на конфликт в света. Той пропусна златния момент да се договори в ранните фази на украинския конфликт за управляемо излизане от ситуацията, като запази позиции в Украйна и разширено влияние в Крим.
Сегашните дипломатически и военни маневри на Кремъл в Сирия са отчаян опит да привлече отново вниманието и принуди Запада да седне на масата на преговори. Изолацията на Путин е тотална, а проблемите у дома ескалират извън възможността му да ги управлява или насочва в контролирано русло.
Затова и опитът да се ангажира България в информационно-пропагандната война с режисираната сцена с искането за въздушен коридор ще постигне точно обратния на желания резултат. Вместо да доведе до мобилизация на симпатизиращите на Кремъл кръгове у нас, реакцията на българското правителство надгражда в увереност, че страната ни може да реализира самостоятелна външна политика в рамките на евроатлантическата си ориентация, без да се страхува от възмездието на Кремъл.
Не изключвам „ответни мерки“ и „наказателни акции“, включително в търговско-икономическата област, дори „силови“ действия на инспирирани от Кремъл кръгове у нас. Нищо ново, нищо на което да не сме били свидетели. Нали си спомняте, че от 1 септември, датата на която Москва трябваше да има разрешение за коридор, се прокрадна новината, че Русия няма да признава издадени от български органи фитосанитарни сертификати. Дежа вю, при това много пъти. С всеки подобен ход, в това число и с текущата информационна и пропагандна канонада, хората у нас и в Европа се убеждават, че ресурсите и влиянието на Русия при Путин намаляват.
Каквито и контрамерки да се вземат, никой не може да спре руските туристи и емигранти в техния логичен избор и законно право да посетят България за почивка и бизнес, като спасителна алтернатива от бурните дни и несигурността, която тепърва ще залива родината им.
Очаквайте все повече руски имигранти, които да си местят бизнеса у нас и все повече обикновени руски граждани, които ще търсят да спасят спестяванията си при сриващата се стойност на рублата и вероятната перспектива за въвеждането на меки или твърди форми на капиталов контрол.
Крайно време е в Кремъл и в МИД да разберат, че с езика на силата и на заплахите, не могат да спечелят нито приятели, нито партньори. Дори и тогава, когато хората хранят естествени симпатии към Русия.
Серията „Публични анализи“ е продиктувана от разбирането ми, че няма по-добро противодействие на манипулативни и хибридни политики, както от вътре, така и отвън, освен качествената и пълноценна информираност на гражданското общество и неговата ангажираност в обществените и политически процеси.
