Loading...
(Не)състоялите се конституционни промени
Мафията, която управлява държавата, демонстрира единството си както в парламента, така и извън него – на футболното игрище до Аерогарата.
Само няколко депутати и един министър не участваха в тази манифестация.
Министърът Христо Иванов си хвърли оставката. Проявата му не е плод на героизъм, както някои я тълкуват, а на съвсем нормално политическо поведение, каквото вече не се среща у нас. Във всяка демократична държава висш сановник, ангажиран със свой ключов за страната проект и не успял в реализацията му, си отива от поста му.
Мафията показа нагло и безпардонно своето явно, а и скрито ОФ (Отечествен фронт – демократична коалиция под комунистически патронаж, утвърдила тоталитарния режим у нас). Така наречената „опозиция“ в лицето на БСП, ДПС и Атака също се оказаха нейните кресливи гласове.
Разбира се, аз въобще не вярвах в каквато и да магическа пръчка на конституционните промени. Там, където управлява мафията, нито има нормални избори, нито място за съвест, нито закон.
Неписаните, но действащи безусловно „закони“ са на корупционните изкушения и на принудата, а ако се наложи – и в брутални размери. И на омертата – мълчанието за случилото се и случващо се зад кулисите.
Мафията си отива от руля на държавния кораб само по един-единствен начин – чрез адекватна сила, противопоставена на нейната.
Кои са параметрите на тази адекватност:
1. широки обществени протести. Няма да ги има – обществото е деморализирано, смачкано в материалната си и духовна нищета. Вече се е примирило със съдбата си за 45 години комунистически тоталитаризъм и 25 години имитационен демократизъм.
2. преврат – незаконен, да, антиконституционен, да, но спасителен за нацията. Не е възможен – няма ядра у нас (нито в службите, нито в армията), които да го осъществят.
3. външен натиск – чрез делигитимация на властта на мафията и според златното правило – спрете достъпа им до пари. Вероятен, но надали в близко бъдеще.
Инструментът му е ЕС, но сърцевината му от напреднали държави пред собствените им проблеми и със собствената си нерешителност не само е обрекъл периферията на Съюза на деградация, но е на път да да съсипе и самият съюз като най-значим геополитически проект на съвремието.
След всяка манифестация на площада остават боклуци. След вчерашната, боклукът е България. Съдбата й – като на боклук, който изхвърлят на бунището и го изгарят.
