Loading...
Скептик съм относно излизането на министрите на РБ от кабинета. Веднъж, защото част от тях реализират реформи и винаги могат да излязат с аргумента, че ако напуснат ще спре реформата в техните сектори, т.е. загубите ще бъдат не само лични, не само партийни, но и на обществото. Друго обяснение е естествената зависимост от властовата позиция, която се развива когато си на високо. Човек е склонен да надцени ролята и значението на личните си усилия, и трето – аргументът, че това ще дестабилизира правителство в полза на враговете му, тоест ще поднесе на тепсия властта на ДПС и статуквото – както при Филип Димитров.
Трябва да е ясно, че Местан и Пеевски не са тъждествени. Нито единият, нито другият и най-вече силите зад тях, нямат интерес да афишират открито степента на влияние върху Борисов и ГЕРБ, именно защото го устройва задкулисното влияние и възможността да вземат политически данък от всяка сделка в Парламента, или от бизнес възможност в страната. Те на практика могат всичко, без да поемат никаква отговорност. Прокурорът им гарантира имунитет срещу преследване. Такъв лукс очевидно не могат да имат, ако открито са във властта. Тук и ГЕРБ нямат интерес да афишират „хватката“ на ДПС – ще загубят електорат и въпреки машината за избори могат да загубят „от улицата“. Бързо и този път безвъзвратно. Достатъчно е видят, че масата, която гласува за тях не е увеличава, а намалява.
Няма никакво съмнение, че ходовете, които бяха изиграни в сряда бяха прогнозируеми и репетирани от всички играчи. Представям си как порядъчните нормални хора са възприели неприкритото задоволство на експрезидента Първанов. Но каквото и да си говорим, отношението към министър Иванов е симптоматично за всеки друг дръзнал да прави реформи в това правителство. Колчем стигне да границите на допустимото за Кой? той напуска през задния вход. Маркирана територия на интереси на Корпулентия и Кой? е договорена, и премиерът Борисов се съобразява с нея. Избраният подход от него да жертва министрите си и да започва с нов кон, е все пак обречен. Той не разбира, че няма място за разбирателство с Кой?, защото отдавна е премината линията на възможно съвместяване и паралелност в интереси на обществото и на Кой?. Те са взаимно изключващи. Всеки път, когато премиерът жертва министър – той изпраща сигнал на всички други министри и обществото – които обезкуражават дръзките и дръзналите, качват цената на реформата и най-вече рязко снижават моралната база и очакванията за позитивно развитие. И отговорността – неговата лична – никъде не отива, тя остава и се акумулира.
Тук не е мястото да правя икономически анализ на ситуацията, която налага реформите – ще кажа само, че нещата са не само зле в отделни сектори, но са прекомерно зле, не само и толкова заради пазарната конюнктура, а заради невъзможния за управление и усилващ се политически или управленски риск – стопанските играчи не могат да факторират непрогнозируемостта и нерешителността на правителство в усилията да отиде „до край“. Ефектът на взаимноусилващите се кризи от отложени или полуреформи -цунами ефектът – е все по вероятен. Тогава няма да има значение какво сме мислили, какво сме правили – вълната на отрицанието ще бъде тотална. Като в Гърция – и само да не залъгват, че Пеевските медии ще успокоят топката и спестят грубите сцени.
Премиерът трябва да е сляп да отрича взаимовръзката между ескалиращия егоизъм и претенции на Кой? в преследване на политико-олигархични интереси като „за последно“ – като се „храни“ от все по-високо равнище на корупция и кражби – краде се тотално и безскрупулно от държавата и обществото – Виваком, КТБ, Банката Виктория, горивата, винетките и т.н., и перспективите на своето управление. На годишна база корупцията изяжда над 10 милиарда евро от общото ни богатство, което е не само огромна хапка от богатството ни, но и несъстояли се реформи и инвестиции за ново бъдещо и устойчиво богатство.
Така че, господа и госпожи министри – въпросът е не дали и кога ще се излезе от властта, а въпросът е кога ще върнем България в руслото на устойчивото и възходящо развитие. Личните Ви съдби са второстепенна грижа. Ако случайно някой реши да напусне правителството – бъдете сигурни, че това не е край на неговата кариера от гледна точка на средно и дългосрочна перспектива.
Не искам да бъда съдник, защото е лесно да не си във властта и да даваш съвети на други как да я напуснат.
Но съдбата на България и на реформите трябва да бъде над всичко когато вземате своите решения.
