Loading...
Под лозунга „стабилност“ България продължава да затъва. Признаците са много, но не ги научаваме и анализираме, защото ни липсват свободни медии. Паднали сме със седем места надолу в класацията за медийна свобода на „Репортери без граници“ – 113-то място от 180 държави. Това не трогва медиите у нас, те спокойно го съобщават, без да го коментират, мълчат и регулаторите от СЕМ, и професионалните и работодателски съюзи.
Ролята на медиите в демократичните общества е да бъдат коректив и на трите власти – законодателната, изпълнителната и съдебната, и да отстояват интересите на обществото. Най-влиятелните медии у нас – националните телевизии – всекидневно нарушават професионалните си задължения като истинско криво огледало на кривата ни държава.
Информацията се разпространява свободно по света, у нас зрителят е все по-дезинформиран. Телевизиите всекидневно популяризират девиантното поведение на различни индивиди. И по света идиотите се борят за своите пет минути слава, но само у нас националните телевизии се надпреварват да излъчват в ефир идиотиите им, особено ако са свързани с расизъм и насилие. При това в „сериозните“ новинарски, а не в леките риалити шоу формати. Не сме и няма да станем правова държава – в правовите държави не се поощряват нарушителите да черпят облаги от неправомерното си поведение. У нас телевизиите всекидневно даряват слава на хора, чиито единствени постижения са агресията и липсата на разкаяние. Динко, Перата и Ангел Калеев ни славят у нас и по света….
По света медиите се стремят да дават последователни, ясни и логични обяснения на случващото се. У нас логиката на събитията липсва напълно или е подменена с витиевати усуквания. Телевизиите не се извиняват на зрителите и на потърпевшите за грешките, които допускат. Патентованата формула за печелене на вниманието на публиката в момента е: пускаш гадост, за да потресеш и възмутиш хората, прославяш поредния социопат, и/или осъждан престъпник, а после цяла седмица да каниш самозвани специалисти по всичко да се упражняват с коментари по темата. Първо правиш девиацията нещо приемливо, раздухваш хулиганството и самоуправствата до размера на опълченски подвиг, а после, за да не се извиниш за грешката си, давиш безобразията с дискусии. На това у нас му викат „хекимянене“.
Икономиката и икономическите проблеми са основа на сериозната (вкл. телевизионна) журналистика навсякъде по света. У нас напълно липсват задълбочена критика и анализ на икономическите действия на властта. Икономическите новини и анализи почти не попадат в коментарните формати на телевизиите, а в новинарските емисии са сбутани след 18-то място. Едни милиарди на данъкоплатците потънаха в аферата КТБ (сумата е съпоставима с тази, необходима на Перу да възстанови щетите от незапомнено силно земетресение), държавният дълг расте, „Булгартабак“ се краде и води към фалит посред бял ден. Тези изгубени обществени пари обаче не са достатъчни, за да предизвикат интереса на телевизиите. Основната критика към властта е сведена до веселяшки заяждания с някои министри в сутрешните блокове.
Успешните предприемачи, представяни в медиите по света, са предимно хора, изградили бизнеса си с технологични и социални иновации, внесли положителни промени в живота на хората. У нас телевизиите налагат едри мошеници, забогатели от източване и приватизация на предприятия в края на миналия век и от държавни поръчки и фондове през настоящия. Освен не особено привлекателните личностни особености на всевъзможни Диневи, Домусчиеви, Шарлопови, Арабаджиеви и прочее, зрителят няма какво да научи от бизнес модела им. Успехът им се състои в това да имат подходящите покровители и да попаднат на точното място в точното време. Дявол знае какво запомнят зрителите от участието на Шарлопов в риалити made by Trump, освен как безпардонно да мачкаш и да унижаваш всеки, който по силата на трудовия си договор ти е подчинен.
Свободата на медиите се приема като необходимо условие за успешно демократично развитие по света. У нас ТВ автоцензурата е доведена до абсурд, като главната цел е опазване и публично утвърждаване на егото на Бойко Борисов. Пресен е примерът със „заличаването“ на карикатурите на Чавдар Николов от Нова ТВ и присъдружните й сайтове, последвани от нескопосани обяснения и извинения. Карикатуристът научи от лично интервю на премиера Борисов (!) каква сума ще му предложат в новия договор. На шефовете на медията им се размина с малко срам и с един хитроват златен скункс от предаване на външен продуцент, с когото имат договор.
Зачитането на човешкото достойнство и на правовия ред е крайъгълен камък на здравите демократични общества по света. У нас раздаването на присъди от екрана и публичното омаскаряване са всекидневие. Останалата от времето на ранния Цветанов практика да се провеждат шумни арести с неясни обвинения продължава под егидата на зрелия Цацаров. Всяка седмица ни шашкат с бомбастични разкрития в треторазрядни държавни ведомства. Целта явно е да заблудим външните наблюдатели, че се борим с престъпността като цяло и с корупцията в частност. ТВ репортажите за схемите за купуване на шофьорски книжки, за източени средства от фонд „Земеделие“, за наркотици в дискотека, съчинените злоупотреби във фонда за лечение на деца в чужбина ще помогнат единствено обвиняемите да осъдят държавата в Страсбург за нарушение на човешките им права. Но това изобщо не вълнува българските медии. Те дори не забелязват, че премиерът лично се хвали по телевизията как в нарушение на разделението на властите всяка седмица заедно с главния прокурор и шефове на ДАНС, НАП и полицията обсъжда кого да ударят.
Обществените процеси в демократичните държави са сравнително ясни и прогнозируеми. У нас периодично има неприятни изненади в политическия живот. Пръкват се партии-еднодневки и паразити, които вегетират по един или по половин политически сезон. Крехките парламентарни мнозинства налагат парадоксални коалиции – ДПС и Атака в предишния парламент, „реформатори“ и първановци в настоящия. Повече от година неодобрението към институциите на властта у нас е с високи и растящи стойности, почти без колебания. Кризата в политическата система не се признава като проблем, а за лечението й се прилагат неподходящи палиативни средства. Да се опитваш да лекуваш недоверието в политическата система с промяна в изборните правила е като да лекуваш разрушените тазобедрени стави с аспирин.
По света отразяването на събитията е според значението и влиянието им върху живота на мнозинството от хората. У нас царува подмяната на важното с шокиращото, на сериозната критика – с креслив патос, на действителните проблеми – с измислени скандали. Последствията са, че лъжливите телевизии лъжат не само зрителите и политиците, но и самите себе си. Според медийното отразяване нашият народ се състои основно от престъпници, простаци и неудачници. Чудно ли е тогава, че депутатите ремонтират (бързо и в потайна доба) изборните правила против смисъла на демокрацията, така че хората не да избират, а да обслужват политическия елит? Сегашното управляващо мнозинство, както е известно, се състои не само от ниско интелигентни, но и от късопаметни индивиди. Затова се налага да им се припомни, че досега всеки, който е правил промени в изборния закон с надежда да спечели служебна победа, е правил услуга на опонента си. Например: промяната „Първанов“ през 2009 г., кодексът „Фидосова“ през 2013 г., кодексът „Манолова“ през 2014 г. Интересно ще е да видим какъв подарък ще подготвят за Слави Трифонов промените „Цветанов – Симеонов“.
Илюстрация: Христо Комраницки в.Сега
