Понеже историята с нахлуването на маскирани във Фонда за лечение на деца ще се размине, а разговорите, които водя по темата обикновено стигат до „бе то няма без нищо да нахлуят, все нещо е имало“, ето как работи системата:
Имате човек, най-често невинен, който ви пречи. Понеже сте близки с някого, или сте няКОЙ, или пък имате достатъчно пари, за да си осигурите всякакви държавни услуги извън ценоразписа, можете да му изпратите бопаджии, да се спретне разследване, даже дело, и всичко това обилно подхранено от медиен шум, който допълнително налива масло в огъня – ма естествено, че е крал, даже ги е ял децата, че и педерас на всичкото отгоре, а маскираните извадили от кабинета му пликове, папки, хартии, че и лаптоп с ужасни неща вътре.
Разбира се, в крайна сметка цялата работа се оказва съшита с бели конци, всичко утихва, даже осъждат България в Страсбург и ние плащаме още от джоба си за тоя масраф, но човекът е съсипан, а междувременно всички търпят някакви неприлични неща, щото, абе щото все е имало нещо, било е по-зле при оня, дето ядеше деца, със сигурност.
Това е само един съвсем примерен сценарий.
Има и една друга вероятност – понеже у нас много често хора с някакви бизнеси не са напълно чисти, понеже културата ни е такава – дай, за да ти се даде, нещо да скатаем, нещо да вземем по втория начин и тн., тогава дори няма нужда да идват бопаджиите, защото само страхът работи – притискат те и даваш. Я част от бизнеса, я нещо друго. Пък и по избори си помагаме, защото сме си свои хора, в една кал живеем и всички си знаем кирливите ризи.
Това също е съвсем примерен сценарий, тези неща не се случват и не ги чуваме, и съвсем няма нужда от съдебна реформа, че даже и съдебна чистка. Защото „всички сме маскари“ и „бе има нещо, не може да няма нещо“.
Блогът на нервната акула
Нервната акула – Фейсбук страница