Loading...
Как в справка, която не се признава за официална, я има и „Амигос-3″ (на Петър Петров и Иван Тодоров- Доктора)- и то още в 1998 г.?
Съдът ме осъди въз основа на непроверена информация. И солидарно с един фалирал вестник.
Искам международно разследване на случая – подготвям обръщение до Г-н Жозе Мануел Барозу и до следващия комисар по правосъдие на ЕС.
Западът да спре с моралното си двуличие и да прояви истинска съпричастност към и обикновения българин. В момента той е като Ванка Жуков на А.П. Чехов и може да пише само „до дядо на село“.
Преглед по реда на надзора за всички дела, приключили в последните 10 години – обезщетение за потърпевшите от корупцията в съдебната система.
Статистическите единици като мен не се интересуват от показни процеси срещу министри, а от правосъдие за всеки.
Във висшите нива на съда има паритет. Процесите срещу знакови фигури от групировките са продължение на войните им и правосъдието се използва като инструмент от по-силната част от тях. Златко Баретата е изключение от смятаните за „свещени крави“ бивши командоси.
( Авторът е един от най-големите противници на Алекесей Петров. Също и на още много „герои на деня“, като се има пред вид информацията за тях, с която разполага. За съжаление България е малка и широк кръг от хора ги познават добре. Империята на бившите барети от изграждането й през вътрешните междуособици до сегашните й метаморфози – след месец. Очаквайте също и за справките и спецдокладите – различното отношение на властта към тях през последните 20 години. )
Справедливо ли е българското правораздаване, за това повечето от нас могат да съдят от личен опит. Или както би казал Бай Иван… (пропускам репликата). Станалото с мен е типично за редовия български гражданин, жертва на съдебната власт по време на т.нар. преход.
Случаят ми e банален и вече известен – не впечатлява никого, защото според преценката на моята колежка А.Р., в момента във водеща пресгрупа – такива като мен са много и никой нямало да ми обърне внимание. За публикация за контрабанда на цигари във в-к „Демокрация“ от 08.11. 1998 г. ми бяха заведени две граждански дела: 3797 и 3603 от 1998 г. в Софийския градски съд с ищци Л. В. и Н. Т. за по 10 000 лева. Ответник бях аз с вестника и главната редакторка Невен Копанданова. Заглавието „МВР командва цигарената контрабанда“, подзаглавието „Престъпната мрежа имала разклонения в чужбина“ и редакцията на материала са на изданието. Подбудител и на двете дела беше Алексей Илиев Петров, също фигуриращ в статията. ( Заменям с инициали целите имена, докато му дойде времето, по израза на Н.В. Горския, а и защото съдебната одисея не е приключила. Само ще поясня – Л.В. е съдружник на о. з. ген. Георги Ламбов, главен секретар на МВР през 1995 – 1996 г. и принадлежащ към кръга „Монтерей“, а Н.Т. – високо в йерархията на империята на бившите барети. За повратните моменти в историята й – може би ще четете до месец.) Изводи за Алексей Петров си направих от една среща на прословутия комплекс „Спартак“. Беше там постоянно след прострелването му в крака от Кирил Киров- Японеца до ресторант „Перла“ през април 1999 г. Каза, че е на моя страна. ( И други работи, които не зная дали сега ще признае.) Но въпреки това на делата беше даден ход.
Решението по едно от тях влезе в сила още на ниво апелативна инстанция, след като тогавашният ми адвокат Лилко Йоцов не се е явявал на делата, не е обжалвал и не ме е уведомявал за това. Опитах да го възобновя, но ми беше отказано от Върховния касационен съд – по гражданско дело 1099 от 2006 г. Спазил съм тримесечния срок от научаването за решението на Софийския апелативен съд, но не съм подал специални книжа – т.е. молбата ми не е подписана от адвокат – но защо тогава е била приета? Срещу Г. Ш., по моя жалба до Главния прокурор Борис Велчев, започна предварително производство за лъжесвидетелство в Софийска районна прокуратура. Той е бивш депутат от…, шеф на митница… и човекът, който ми даде „Справка за фирми и лица, замесени в цигарения бизнес“, основа на материала. ( Спестил съм името, защото още се води следствието, което очаквам да не е с предизвестен край.) На делата отрече, но по едно от тях ( 3603 от 98 г. на Софийския градски съд – на 30.10. 2000 г.) буквално се изпусна, че изявленията, които е правил в медиите, са въз основа на служебна информация и отказа да отговори на въпроса, получавал ли е данни от НСС. По друго от делата пак на това ниво ( 3597 от 98 г. на Софийския градски съд, заседанието е от 08.03.2000 г.) съдия Светла Данова, сега член на ВСС, не позволи да се запише в протокола въпросът ми към следователя от Хасково Делчо Илиев, водил разследване за цигарения канал през Свиленградското ГКПП-Ново село: защо Г.Ш. не е викан на разпит от него, след като е давал толкова много изявления и те са отразени широко. (Едновременно й благодаря, че не присъди никаква щета, която аз съм причинил на ищеца, защото разбра, че са ме използвали в активно мероприятие, без да зная за това предварително. Така постъпи и Богдана Желявска, съдия по другото гражданско дело на първа инстанция.) От Г. Ш. съм получил общо четири справки ( една в съвсем насипен вид) и митническа преписка, но вече от различни инстанции на съдебната власт многократно ми е заявявано, че това няма отношение към случая.
В какво се изразява несправедливостта:
Че не ми е дадена възможност да представя доказателства за предварителното производство срещу Г. Ш. Последното определение на трето отделение на Върховния касационен съд по дело 786 от 2009г. , образувано по моя нова молба, е издадено въз основа на фактическа грешка на адвоката ми – подмяна на името на ищеца Л. В. с това на Г. Ш., срещу когото е предварителното производство за лъжесвидетелство в Софийска районна прокуратура.(Този, който ми даде „Справка за лица и фирми, замесени в цигарения бизнес“ и на двете дела в Софийски градски съд , като вече споменах, отрече това.) Лъжесвидетелството не е ли престъпление? Не е ли ново обстоятелство? Както и това, че Алексей Петров се оказа агент под прикритие, осветен от Румен Петков?
Все още не ми е отговорено на въпроса : „ Как в справката е попаднала фирмата „ Амигос 3″ – ООД на Петър Петров- Амигоса и Иван Тодоров- Доктора още през 1998 г.? Тя се оказа най-голямата пералня на пари от цигарена контрабанда поне в български мащаб. Но едва през 2003г. Значи тази справка е изработена от професионалисти в някоя служба на МВР или митниците. Подал съм молба до Софийска градска прокуратура да бъда допуснат да свидетелствам по аферата „Амигос 3″. До момента, от средата на септември вече два месеца, няма реакция.
Съдебните решения по делото срещу мене досега и последното определение са издадени въз основа на непроверена информация. Защо? Не е изпълнено искането ми в по-ранна молба от 15.07. 2007 г. , която се надявам е в кориците на делото – да се провери дали в масивите на МВР и Агенция „Митници“ се съдържат данни за ищеца Л. В. – разследван ли е или поне разработван ли е за контрабанда на цигари.
Молбата ми до Върховния касационен съд, по която е образувано последното гражданско дело 786 от 2009 г., не е разгледана по същество – съдът досега ме е подвеждал няколко пъти – предишният състав на ВКС отхвърли жалбата ми, защото не съм подал специални книжа – т.е. не е подписана от адвокат, а от мен, както вече обясних. А жалбата ми тогава беше приета и това ми го казаха едва в решението( от 09.07. 2007 г., делото е 1099 от 2006). А и една съдийка беше в състава на и апелативната, и на върховната инстанция.Заблуден съм и за срока, в който съм могъл да обжалвам наново тогава – бил е три месеца, а аз направих това след шест месеца, но прибавяйки и новите обстоятелства. В този смисъл, отговорът на съда, че това вече е разглеждано, прилича на Барон Мюнхаузен, който се измъква от блатото, теглейки се за собствените си коси. Т.е. не е разгледано това, от което се жалвам.
Бях осъден солидарно с един фалирал вестник – „Демокрация“. По това дело, което опитвам да възобновя, 5 хил.лв. главница и още 10 хил. лв. лихви. Отношение имат и други освен Алексей Петров – Надежда Михайлова, Иван Костов, Атанас Атанасов. Те се споразумяха така да се каже за моя сметка. Носил съм още в началото молба с документи на Атанасов в НСС, но той не ги прие официално, за да направи разследване, докато още не беше минало време и давността на съхраняваната информация в МВР или митниците не беше изтекла. ( Пред вратата на службата бях посрещнат от секретарка.) По това също би трябвало да бъде извършена проверка от съответната прокуратура. На заседание по едно от делата за публикацията – 3603 от 1998 г. на Софийския градски съд, провело се на 2.10. 2002 г., Атанасов говори само за канала през ГКПП-Ново село от 1998 г. и че операцията по пресичането му била по оперативен план. Тогава бях в чужбина, иначе щях да го насоча с въпроси. На същото заседание о.з. ген. Богомил Бонев получи лека амнезия – не си спомнял конкретния оперативен план. А пред дома си година по-рано ми каза: търсехме връзка между бивши и настоящи ченгета, но не се доказа. С други думи, и според двамата има канали за цигари, но без контрабандни босове. Всичко се парцелираше и се работеше на парче, за да не се хванат връзките и системата.Специално през 1998 г. на ГКПП-Ново село операцията на Националната служба за сигурност е проведена по информация на Иван Тодоров- Доктора. Това е безспорно установено. Целта му е била да отстрани конкурентите си от канала. А на държавните институции и НСС и МВР каква е? След време започват взаимните обвинения. На 12 май 2003 г във в-к „Монитор“ ( интервюто е със заглавие “ Иван Тодоров изненада мнозина с това, че оживя“) – Атанас Атанасов припомня, че подсъдими за контрабандата на цигари на Ново село / от юли 1998 г / са само тираджиите. На 28 май 2003 г. в същия вестник му отговарят пловдивските прокурори : “ МВР не се интересува от случая“, подписани за зам.- апелативен прокурор Р. Боев, военно-окръжен прокурор полк. Урбалов и зам. районен прокурор С. Петров. Тоест, без апелативния прокурор тогава Росен Димов, който де факто наблюдаваше делото за контрабандата на ГКПП- Ново село, но обвинителния акт внесе Сава Петров. Смисълът на отговора на Пловдивската прокуратура е, че МВР не е предоставило разработките си, СРС-тата са унищожени по давност и дори видеокасетата със записа на операцията е била унищожена /пояснявам – подменена – бележката е от Евгени Христов /. Следователят по делото за контрабандата Делчо Илиев, тогава зам.- началник на Районната Следствена служба-Хасково , два пъти е писал на Атанас Атанасов с искане да му даде разработката и той не му е отговорил. Веднъж със съжаление/ през есента на 2002 г./ директорът на РДВР- Хасково Иван Петров ми каза: „Нали знаеш, че документи се подменят или изчезват.“ ( Сега той е депутатът от ПП ГЕРБ Иван Иванов :ново поприще – ново име.) За това, за което спореха пловдивските прокурори и Атанасов, аз започнах да пиша във в-к „Демокрация“ още от края на 1999 г.
Защо да не се изясни и от какъв характер по-точно беше връзката между Надежда Михайлова и Алексей Петров? Той е бил направен офицер на прикритие от главния секретар на МВР Славчо Босилков и шефа на НСС Атанас Атанасов,, но нямаше ли Алексейчо покровител сред „десетте най- големи“в СДС?
Как на първа инстанция бях оправдан, а после солидарно трябваше да поема сам задължения от 15 хил. лв. до момента? Не е ли затова, че вестникът фалира, а отнякъде трябва да се платят разходите? Доколкото ми е известно, на адвокатката е обещано да получи всичко, което си е изработила. Иван Костов обича да си го връща. ( Кирил Радев:“Отмъщението на Костов е страшно“- „Труд“, 16.02. 2002 г. и Елена Костова: „Който се докосне до нас, изгаря“, също в този вестник, 23.04. 2000 г.) Има ли връзка това с обрата в съдебната сага? Бившият асистент по политикономия мразеше хора, които мислеха със собствената си глава и предупреждаваха за съсипването на СДС – той не ги допускаше до никакви постове.
Решението по делата с втория ищец – 41 от 2008 г. на Върховния касационен съд (3603 от 98 г. на Софийския градски съд и 2007 от 2005 г. на Софийския апелативен съд ) не е излязло. По него съм осъден на втора инстанция солидарно с главната редакторка Невен Копанданова на 800 лв. главница и 1200 лв. лихви. За нея имаше негласно споразумение да не пострада от двата иска , съдя от неофициални разговори. В кабинета си тогавашният министър на правосъдието Васил Гоцев ми каза: нищо няма да й направят, защото по закон обидата е лична. Учуди ме предупреждението на председателя на състава Ана Палазова към Петя Владимирова Илиева ( тогава журналист от „Демокрация“, в момента от в-к „Дневник“) в заседание на 13.06.2007 г. по дело 2007 от 2005 г. на Софийския апелативен съд , когато тя започна да дава показания в моя полза – съдийката я прекъсна с това, че имало наказание за лъжесвидетелство.
Писал съм на Минчо Спасов, докато беше председател на комисията по вътрешна сигурност в НС, но той изпрати молбата ми на Петко Сертов в ДАНС. Отказвали са ми съдействие правозащитни организации – на ранен етап и напоследък. Причините за мене са ясни. Те са превърнали дейността си в бизнес и търсене на изява и правене на кариера. ( Обикновено те се заемат с ясни и сигурни за спечелване казуси в Европейския съд по правата на човека на бити или починали роми или други групи цигани. Или пък с много известни личности си правят реклама и PR. Има и съобразяване с политически и други „фактори“. По-късно ще разкрия имената на отказалите ми организации, но не в този контекст, защото ще заведат дела срещу мен и ще излязат по-чисти и от ангели.)
Подготвям обръщение до председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу и комисаря по правосъдието към ЕК, още не е известно кой ще бъде новият. Както и до повечето посолства на ЕС в България и специално до това на Гърция ( случаят засяга и нея) и на Франция и тези, които проявават засилен интерес към съдебната власт в България. Бих искал да зная къде са сега Господата Дейвид Аткинсън и Хенинг Гелерод. Като на депутати от ПАСЕ им предадох молба, в която предвидих какво ще се случи с делата ми. Това стана на срещата им с журналистите на 6 декември 1999 г. в София. По-точно написаното прие секретаря на евросъвета Г-н Ги Дефур.
Не мога да разкажа всичко, тъй като обемът на жанра ме ограничава. Все пак това не е роман. Има още много подробности, които говорят в моя полза.( Само един пример – разследваният за цигарения канал през ГКПП-Ново село през 1998 г. режимен офицер Иван Филипов Колев е съсед на о.з. ген. Георги Ламбов в един и същ вход на блок 43., пропускам последната цифра, в кв. Младост-4 в София – апартаментите им са един под друг на 2-рия и 3-тия етаж. Иван Колев в бил контрольор в централата на СИК. Предложен е за режимен офицер на Свиленградската митница от тогавашния секретар на МВР ген. лейт. Люцкан Люцканов. Припомням, че Георги Ламбов е съдружник на ищеца Л.В., на когото бяха присъдени щети 5 хил.лв. главница и 10 хил. лв. лихви досега.) Ще искам международно разследване и подкрепа от институциите на ЕС. Непростимо отношението на овластените у нас към беззащитния човек. Няма ли най-сетне да се сложи край на двойните стандарти? Не е ли абсолютно необходимо задействането на предпазната клауза за правосъдието ни. Родината ни винаги има потребност от герои. За такъв от най-близко време смятам Георги Стоев. „Отечеството без герои е като дом без прозорци“, както пише колумбиецът Габриел Гарсия Маркес в романа си „Есента на патриарха“. Новите дисиденти на гражданското общество у нас трябва да се обявят срещу правосъдието-кривосъдие, но не и такива като Едвин Сугарев, от които то има респект. След като срещу него не успя да спечели в съда и Алексей Петров? ( По три дела за към 100 000 лева. Исковите молби са типови и абсолютно еднакви с тези срещу мене, подадени от Л.В. и Н.Т. Учудващо, а?) Принципно, той има желание да води дела: „Имаше и такива като Алексей Петров, които стигнаха докрай“, казва в едно от последните си интервюта писателят Христо Калчев – в-к „Марица“, 31.01. 2004 г.
Говорихме с Васко Гигов дни преди смъртта му( дойде преди шест месеца от „Труд“ в „Демокрация“) – за делата, които водоха срещу него Иван Татарчев и бившата заместник-окръжна прокурорка на Кърджали Елисавета Пенчева. Посъветва ме: „Недей да пишеш срещу тях, ще ти отмъстят“- магистатите, искаше да каже. Оправил се в съда, но отслабнал с 30 килoграма, беше се върнал от операция. Почина от рак на 4 юли 2002 г. Друга тема са т. нар. интелектуалци – мними и истински, „дежурни“( по израза на Явор Дачков) и прочие. В България и те се назначаваха подобно на бизнесмени и политици. Останалите ( и аз попаднах между тях) бяха изключвани завинаги от тази категория заради „безпереспективност“. Но древните римляни са казали: „Leges cum omnibus semper una atque eadem voce loquuntur.“ или „законите говорят на всички с един и същи глас“, т.е. пред закона всички са равни. Когато са редактирали материала ми във вестника допускам, че дежурният екип е бил пиян, както често биваше в „Демокрация“. От това, че на първа страница има коментар на Атанас Свиленов, се очаква и той да е да е бил там и да го е „пипнал“. За разлика от „големите“ журналисти владея езика така добре, че и да изкажа мисълта си ясно, и после да не могат засегнатите на чест да очакват тлъсти суми от съда. Разбира се, ако няма последваща намеса. Един от малките шефове във вестника С.Н. обаче реагира на намерението ми да се търси отговорност от редакторите: „Пука му на Наско, интелектуалец е, нищо няма да му направят“. Може би трябва да има отделни закони за „интелектуалци“. Припомнете си на тях колко им се присъжда да плащат – не повече от 1000 лв.
Само питам: Да не би решенията по делата ми да са повлияни от фактори извън съда? Други въпроси: Разследваше ли се в действителност цигарената контрабанда от българските компетентни органи ? Или се преследваха само провалилите се изпълнители, но не и организаторите. ( Припомням, че един от любимците на Никола Филчев Р. Д. имаше в Гърция обща банкова сметка с босове на цигарената контрабанда. Или че шефът на ДНСП Васил Василев беше сменен наскоро след прословутото интервю на Иван Тодоров-Доктора от Монако за „Монитор“ от 25.09. 2003 г. – той се разпозна като „нисък генерал“. Козела и Маслинката са посочени от 5 години за „лидери“, но проблеми от това никакви? Същото се отнася и за една самолетна компания.) Бяла (т.е. правова) държава ли е нашата? Съдебната власт се поправяше у нас кампанийно, в навечерието на публикуването на докладите за България от ЕС. Принципно съществуваха две правосъдия: за хората с много пари или с положение и влияние и друго – за такива като мен – простосмъртните. ( „Равенството е едновременно и най- естественото нещо, и най-ефимерното“, смята Волтер.) Странно по време с един от докладите веднъж съвпадна например оправдаването на Волен Сидеров по две макар и не тежки обвинения. От значение ли е това, че неговата партия Атака тогава имаше трима евродепутати? Ние, приеманите за за статистически единици, не се интересуваме от показните дела срещу министри, а от това да има правосъдие за всеки, да не те унищожават някъде в ъгъла, на тъмно, без никой да се интересува от тебе или най-много веднъж да станеш новина и да те забравят като частен случай. Но това бяха не изключения, а правило. И мене идваха да ме бият и то у дома и ако бяха ме намерили, можеше и да не съм жив, но аз не съм Огнян Стефанов, съдружник на Младен Мутафчийски. Не писа дори вестникът, в който работех – „Демокрация“, а само в кратка дописка „24 часа“( от 29.10. 1999 г.). Нека Западът да спре с моралното си двуличие и да прояви истинска съпричастност и към обикновения гражданин. Досега той е в положението на героя на А. П. Чехов Ванка Жуков ( заглавието на разказа е само от първото име), който може единствено да се оплаче в писмо „до дядо на село“. Александър Солженицин още през лятото на 1978 г. чете в Харвардския университет известната си реч, съдържаща подобна критика.( Според някои така той се е самодескредитирал, аз не съм на това мнение – тъкмо напротив.) Не смятам, че оттогава досега ситуацията не се е променила, живеем в друга епоха, но конкретно в правосъдието резултатът е незначителен. Много български магистрати от демократично време прилагаха „творчески“ законите, подобно на тоталитарните си събратя. И в правото ни се извърши нещо като преустройство.Скандалите в съдебната ни система показаха, колкото и да се опитват да ги омаловажат , че делата често са решавани корупционно. От година председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев се опитва да играе ролята на клапан, през който да излезе свръхналягането. Първото негово изявление е от 2 септември 2008 г. за каналите в съдебната власт ( „Те са 5-6, те са 10, те са малко на брой, но на възлови, и опорочават дейността на цялата система“.) . Периодично, той прави и други. Похватът, използван от такива служебни лица е литота – означава силно преумаляване, обратно на хиперболата. Докато истината за съдебната власт в България е страшна. Защо не могат да я изкажат професионалисти? Защото и за в бъдеще те ще трябва да се препитават пак в рамките на тази система, ще се превърнат в чуждо тяло за нея и тя ще реагира солидарно срещу тях, привикнала на големи доходи и на практика на неконтролируемост. Не е важно само бързото производство, за каквото ни притиска ЕС, но дори повече от това – справедливото. Третата, но еднаква с останалите по значимост власт, беше превърната в печатница за пари. Като обезщетение за потърпевшите защо да не бъде възстановен прегледът по реда на надзора за дела, приключили в последните десет години, след като решенията и присъдите са поставени вече под съмнение? Колкото по-нагоре се отиваше в съдебната власт, толкова корупцията ставаше по-голяма. Мой познат от окръжен съд ми е казвал: не ни предлагат пари, защото по-висшите инстанции като вземат и обръщат всичко.
Какво всъщност се случи с българското правосъдие? От награбеното от организаторите на схемите, уважавани политици и олигарси, както и техни верни сподвижници, също недосегаеми заради силна протекция над тях, една сравнително малка част от него попадна и в корумпирани магистрати. ( Несъразмерно малка част в сравнение с услугите, които бяха направени на безогледни политически и икономически кукловоди.) Много от т. нар. топавдокати печелеха делата „с връзки“, защото многоцифрените суми на големите им хонорари не бяха само за тях. Не винаги ставаше въпрос за „живи“ пари. Не е тайна, че във висшите етажи на съда имаше паритет между сини и червени ( предимно костовисти). Такова беше основното съотношение – 50 на 50. Статуквото беше изработвано в първите десетина години на прехода, няма мандатност като при шефските постове, само някои се пенсионират. Следващите управляващи – царисти (макар със силно юридическо лоби) и депесари не получиха „достойно“ участие. Някои „приятели“ от основните два цвята преминаха към тях. Българското правосъдие щеше да има значително по-висок имидж, ако някои от компанията от бивши министри и висши чиновници „ Ко… и ко“ беше отишъл в затвора за разпродаването на икономиката ни на безценица – вместо това срещу босът им дори нямаше и едно обвинение.( За това – в бъдещото ми разследване „СДС и вестник „Демокрация“ – поглед отвътре“.) А процесите срещу т.н. знакови фигури, служещи ни за оправдание пред Брюксел, не са нищо друго освен разчистване на сметки между групировките, използвайки съда като инструмент. По-силната част от СИК, продължавайки жестоката вътрешна война, се опитва да вкара в затвора победената. Така е и с бившите барети. Златомир Иванов загуби от близките до властта и дори домогнали се до нея свои колеги. Оставен беше да се развива свободно и „отборът“. Златко Баретата е изключение от смятаните за „свещени крави“ бивши спецслужители и командоси. ( Поне 150 следствени дела, пръснати из цяла България, в които има данни за дейността на „качулки“, са подтиснати, според в-к „Банкер“ от 31.08. 2002 г. А сега? Или не се е стигало и до следствие? ) Пламен Галев и Ангел Христов не са национално значими фигури. Не отричам, че магистратите ни понякога отстъпват и под заплаха или страх, а не защото са корумпирани. Кървав урок в този смисъл им беше даден чрез убийството на бившия военен прокурор Николай Колев. Убиецът Г…ин Г…ев е известен, също бивша барета. Николай Колев беше един от най-почтените в системата и затова по поръчка гьобелсовият тип пропаганда го превърна в „един от най-корумпираните“.
Обезпокояващото е, че българското правораздаване не иска да се променя. Не му е изгодно. ( Положителни тенденции има само в прокуратурата, след като я оглави Борис Велчев. Ограничена е корупцията, но има и много бездействие.) Сега в актива на съдебната власт са делата за злоупотреби с еврофондовете и неравностойните заменки. Предвиждам, че обвиненията срещу министри и шефове на агенции от „тройната коалиция“ ще завършат в съда оперетъчно. И магистратите ни пак ще продължават да изпитват досегашното си презрение към „простаците“. Тогава думата има законодателят – с драстични промени. Но дали и на него ще му е изгодно? „Manus manum lavat(frikat)“ – т.е. „ръка ръката мие“, според латинската поговорка.
До Народното събрание на Република България
До Г-н Премиера и Министерския съвет
До Г-н Президента
До Висшия съдебен съвет
До Г-жа Министъра на правосъдието
До Г-н Председателя на ВКС
До ВСС- Инспекторат
До Министерството на вътрешните работи
До Министерството на външните работи
До посолствата на държавите от ЕС в България,
До посолствата на САЩ, Русия и Израел у нас
