Loading...
Покрай нестартиращата кампания за президентските избори наблюдаваме много интересни движения и клатушкане в политическото пространство. Колко да са интересни при такава политическа история не само от последните 27 години, но все пак:
– Председателката на БСП има мандат да преговаря с АБВ, Движение 21 и ВМРО, последните от които са в коалиция с НФСБ и част от кабинета, доминиран от ГЕРБ, но не и с целия ПФ. Избирателите и членовете на БСП също така искат и общ кандидат с Атака, с които изповядват общи ценности по русофилска линия.
– Самите ПФ водят разговори с Атака, с които също изповядват общи ценности по някаква линия, но от друга страна са харесван партньор от РБ, които дори след опраскването с гласуването на българите в чужбина са харесвани дори от ДСБ, или може би най-вече от ДСБ. РБ толкова си ги харесва, че им е дал пари предизборно, че да не изпуснем един такъв ценен партньор в НС, с който да връщаме демократичните ценности като наборната казарма и резерватите с цигани.
– ДСБ отделно кани Татяна Дончева на Националното си събрание, с която ще обединяват сили за борбата с мутрите, докато Дончева преговаря с Първанов, Гергов с прасетата и Румен Петков с амфетите (които не са мутри), така че като цяло една конфигурация ДСБ – Движение 21 е приемлива, защото Дончева е cool, въпреки всичко.
– СДС ще направят каквото каже ГЕРБ, ДБГ ще направят каквото им каже Вълчев, освен ако Кунева не получи сигнали от кораба-майка и се кандидатира едновременно за президент, вице президент и шеф на ООН, но понеже най-важно е да държим каквото сме докопали, че скоро я падне пак, я не, ще подкрепят в крайна сметка кандидата на ГЕРБ, защото „важно е в дясно да сме единни“, въпреки че ГЕРБ са колкото десни, толкова леви и с удоволствие биха заменили катуна РБ с познатата им банда БСП.
– ГЕРБ са ясни, ДПС и останалият миманс в парламента също няма нужда да се коментират засега, тяхната роля е ясна – отклоняване на гласове в необходимата посока – от или към даден кандидат.
Изводът също е ясен – каквито и да са привидно като т.нар. политическа ориентация, ценности и етикет, българските политически сили са всъщност част от безпринципна система, която има единствената цел да запази инструментите и механизмите на статуквото, пък ако може и някой лев да падне, най-добре. Тъжното е, че всичко това се приема за съвсем нормално от 99% от избирателите, а на последните избори дадохме кредит на доверие на политическа сила, който не беше върнат.
Блогът на нервната акула
Нервната акула – Фейсбук страница
