Идеята, че Ердоган ще се стресне и ще се поправи е наивна.
При анализите е изключително важно човек да отдели собствените си емоции и предпочитания от обекта на анализ. Още през нощта беше ясно, че превратаджиите в Турция отсъстват от информационния фронт и правят „странен“ преврат.
Събудиха ме от една от водещите телевизии да коментирам. Те така си представят, че превратите ще се развиват „на живо“ и на „живо“ ще се предават – реалити формат. Не ги виня, така разбират телевизията. Анализ може да се прави когато имаш достатъчно информация, когато „пяната“ на събитието е отстранена.
Затова направих коментар, че превратът не успява и се оттеглих на „размисъл“.
Сега ще Ви дам контурите на коментар, който ще направим с моите колеги.
Отново залитания – в Турция победил парламентаризъмът – така е, но още по-вярно, че този парламентаризъм ще я отведе до султан Ердоган. Няма противотежест в турската демокрация.
Идеята, че Ердоган ще се стресне и ще се поправи е наивна.
Или ще пощади или разбере с опозицията, която не подкрепи преврата? Затова и тук свършвам – рисковете за Европа и България от ислямизирана до крайност Турция се усилват. Трябва да боравим с реалните факти и реалната политика, а не със собствените си пожелателни виждания.
Следва разправа с военните, нови ограничения на правата и свободите на медиите и гражданите /мерки за сигурност/, натиск срещу опозицията – включително срещу кюрдите – изобщо повече от Ердоган и по-малко от Ататюрк.
Ислямска демокрация е оксиморон.
Много хора от демократично мислещите у нас не направиха разлика между това, което искат и това което става. Щампите с арабските пролети, с майданите се ползват и от нашите опоненти.



