Loading...„ВОЙНА И МИР” ПО ОБАМА…
Какво толкова рече Обама? Ами например: „Навярно най-трудният проблем, който ме съпътства при приемането на тази награда, е фактът, че съм главнокомандващ на нация, която е посред воденето на две войни… Тъй като все още сме във война, аз нося отговорността за изпращането на хиляди млади американци на бой в далечна земя. Някои убиват. Някои ще загинат. И ето, че идвам тук с ясното съзнание за цената на един въоръжен конфликт – изпълнен съм с трудни въпроси за връзката между война и мир и на нашите усилия да заменим едното с другото.”
И comrade[1] Барак извади на показ своето схващане за т. нар. „оправдана война”. Или може би според Обама правилният превод на оксиморона “just war” е „справедлива война”? Каквато бе Втората световна за нацистите и за болшевиките – на пръв поглед идеологически различни, но на практика – истински близнаци. За всеки от тях най-ужасната човекомелачка в историята се оказа „справедлива” и „оправдана” по един и същ начин. Даже единият от агресорите я обяви за… Отечествена! Без да обясни какво „отечествено” диреше в Полша, когато на 17 септември 1939 г. нападна тази суверенна държава от изток? Може би си осигуряваше „защитна (буферна) зона” срещу евентуална атака от страна на своя съюзник нацистка Германия?[2] Която, от своя страна, „защитаваше своите интереси”, като осигуряваше „жизнено пространство” за „горкия задушаващ се в границите си” германски народ? А лицемерите от Лондон и Париж обещаха на поляците, че ще им върнат демокрацията. След края на войната ги оставиха в лапите на непознаващата милост сталинска мечка.
По идентичен начин Обама нарича войните, които „либерално” наследи от „неоконсерватора” Буш „оправдани”, пардон – може би „справедливи”? Защото те, моля ви се, били „разпалени като последно средство за самоотбрана”! С какво цинизмът на Обама е по-различен от този на Сталин и Хитлер? Колкото някога двамата диктатори защитаваха своите „национални интереси”, толкова го правят и САЩ сега. Без да питат народите, които „даряват” с „демокрация” и „американски начин на живот”, дали желаят това.
Лицемерието е напълно еднакво. Тъй като един и същ интернационален финансово-промишлен елит създаде Адолф Алойзович, Йосиф Висарионович, Саддам ал-Маджидович и Осама бин-Мохамедович. Талибаните учеха във финансирани от американските тайни служби ислямистки семинарии, а „Ал-кайда” бе „базата”, създадена от ЦРУ, за да имитира конфликт със Съветите. Обаче да го прави досущ като в действителност, с цялата жестокост на истинската война. И всичко това заради един петролопровод и реколтата от опиумен мак!
Обама нагло заявява, че „ако използваната сила бъде приложена пропорционално [какво ли означава това], и ако [това] е възможно, цивилните граждани биват спасявани от насилие”?! Какво по-голямо насилие от смъртта? Питайте близките на жертвите имали значение за тях дали най-милите им същества са паднали от ятагана на талибаните или от „приятелския огън” на американците? Някога Хитлер смяташе, че германският народ трябва с оръжие в ръка да заслужи правото си да бъде водещ на планетата. Джугашвили[3] вярваше, че неприятностите биват предизвиквани от хората, които мислят различно. Затова въведе принципа на действие „нет человека, нет проблема”. Ционистите Хаим Вайцман и Давид бен Гурион смятаха онези евреи, които трябваше да платят с живота си цената на преместването от Стария свят в Палестина, за „прах”. „Възрастните ще си отидат. Независимо дали ще приемат съдбата си, или не, те ще се превърнат в прах, в икономически и морален прах в един жесток свят.”[4]
Обама също не жали живота на хората. Ако Саддам наистина е избил няколко хиляди, досега „спасителите” от Новия свят ликвидираха стотици хиляди иракчани и десетки хиляди афганци! Ала те също са „прах, икономически и морален”. Суровина в икономическата машина на Интернационала, която не знае що е морал. „Каквито и грешки да сме направили – пъчи се Барак в Нобеловата си реч, – чистият факт е следният: Повече от шест десетилетия с кръвта на нашите граждани и със силата на оръжията ни Съединените американски щати помагаха за гарантирането на глобалната сигурност. Служенето и жертвоготовността на нашите мъже и жени в униформи наложиха мир и благоденствие от Германия до Корея и позволиха на демокрацията да превземе места като Балканите. Поехме това бреме не, защото държим да наложим нашата воля. Сторихме го поради собствения си егоистичен интерес – тъй като се стремим да осигурим по-добро бъдеще на нашите деца и внуци и вярваме, че техният живот ще бъде по-добър, ако децата и внуците на другите живеят в свобода и благоденствие.”
Това не е просто комунизъм. То представлява нацизъм в най-чист вид – комунистически нацизъм, макар да звучи парадоксално. Ако някога рожбата на финансовия Интернационал Владимир Улянов-Бланк или Ленин и неговите болшевики изнасяха революция, днес неокомунистите отвъд Атлантика експортират собствената си представа за „демокрация”. Колко недодялана е тя на практика, личи от изборите в самите Съединени щати. Които уж са осъществената Аркадия – древната митологична „страна на мечтите”.
Ето каква е тя всъщност. Не по твърденията на неликвидирания съветски или тукашен необолшевишки жълто-червен печат, а по признанията на „авторитетни” западни медии, за каквато минава Агенция „Ройтерс”. Съвсем неотдавна, на 24 ноември 2009 г., нейният водещ коментатор Бернд Дебушман[5] изнесе данни за това, че през 2008 г. 50 милиона американци са водили отчаяна битка срещу глада и за оцеляване в „страната на предостатъчното”. Ако не можете да изчислите, това означава, че повече от 16 на сто от американците са съществували под границата на бедността, били са на ръба, много от тях са си отишли преждевременно.[6]
Приемам да ни дават акъл хора, които са доказано по-умни, по-опитни и по-широко скроени от нас. Люде, като швейцарците, да речем, доказали, че опитват да изградят истински демократично общество. Когато слугите на властелините на света ни изнасят уроци по свободолюбие и ни разясняват „Война и мир”, като в лекциите си наблягат на своите изключителни права единствено те да определят доброто и злото в налагания със сила пак техен нов световен ред, реагирам като неаполитанец. Казвам: Basta! Още повече, че един от тях, бившият американски прокурор и настоящ журналист Грег Паласт заявява: „Америка е страна на губещи. Това ни е най-доброто. Ние сме плявата, която останалата част от света повърна и изхвърли на бреговете ни. Джон Кенеди каза, че ние сме „нация от имигранти”. Това е хигиенизирана фраза. В действителност ние сме нация от бегълци, които независимо от копелетата в бели чаршафи и нищознайковците в Конгреса са държали отворена Златната порта[7] към една тъмна планета. Ние не сме империалисти…”[8]
След подобно откровение аз съм до тук с тях. Както впрочем и с руснаците, англичаните и французите – истинските империалисти. И подобно на покойния цар Борис ІІІ оставам преди всичко с българите. Ала къде се намират управниците ни? Те винаги са били и са с „актуалните рицари” – колкото и (не)руси да са те… Затова и „Братството” ги назначава, за да слушкат и да налагат неговата чужда нам воля. Как ще наречете един комунистически Интернационал – Съветски или Европейски съюз, или Съветски американски щати, няма никакво значение. Названието не променя същността. Мъченикът на болшевишката система от империята ГУЛаг, живеещият на Албиона писател Владимир Буковски го каза и по БНТ, но малцина го чуха, а още по-малко го разбраха.
Очаквам атаките на вечните „атакисти” – до един произлезли от недрата на БКП и подготвени в мазетата на нейната шпицкоманда Държавна сигурност. По-рано те до един, без изключение, възхваляваха Съветския съюз. Учеха там, правеха кариера с червената петолъчка върху биографиите си. Свикнали да се подчиняват, днес изпълняват нови заповеди. И леят дитирамби[9] за новите „руси и синеоки рицари”, по силата на парадокса понастоящем предвождани от един по-мургав „блондин” с по-тъмно небеснокафеви очи.
Съжалявам, че не издържах и се обадих. Имате право да ме мразите за това и за всичко останало. Аз ще се моля Господ да отключи съзнанието ви за Неговата истина.
[1] Другарят, англ.
[2] Не бе изтекъл и месец от сключването в Москва на Договора за ненападение и взаимна помощ между Германия и СССР, познат като Пакта „Рибентроп-Молотов” (23 август 1939 г.).
[3] Буквалният превод е „син на евреин”.
[4] Chaim Weizmann spells out more specifically what was meant by “selective Aliyah”: “Official Minutes of the 20th Zionist Congress, Zurich, August, 1937”, Executive of the Zionist Organisation and the Jewish Agency, Jerusalem, година на издаване не е посочена, стp.32-33.
[5] Между другото – също евреин.
[6] Вж. “A paradox of plenty – hunger in America” by Bernd Debusmann, Reuters, London, Washington, New York, November 24th, 2009 г., online: http://blogs.reuters.com/great-debate/2009/11/24/a-paradox-of-plenty-hunger-in-america/
[7] Golden Gate – Златната порта (или врата) наричат протока, който свързва Сан Франциско с Тихия океан и оттам със света. Това название е дадено и на прочутия мост над него, известен и като „моста на самоубийците”.
[8] Грег Паласт – „Въоръжена лудница: От Багдад до Ню Орлийнс – мръсни тайни и странни истории за един побеснял Бял дом”, Издателство „Дилок”, София, 2009 г., стр. 369.
[9] Химн, хвалебствено драматизирано песнопение. Сред главните пребоядисани „певци”, възхваляващи новите синеоки рицари, са сътрудниците на комунистическите служби Асен Агов – автор на антинатовска книга; Иво Инджев – съветски възпитаник с агентурен псевдоним Ивайло; Огнян Минчев – член на БКП, оглавявал катедра по марксизъм; Евгений Дайнов – син на бившия заместник-генерален директор на Агенция „София прес” и културно аташе в Лондон Александър Дайнов, сам бил колега на Георги „Гоце” Първанов в Института за история на БКП; Иван Кръстев – син на завеждащия идеологически отдел в ЦК на БКП Йото Кръстев, комсомолски деятел и бивш главен редактор на в. „Народна младеж”… Самият „син на партията” Сергей Дмитриевич Станишев – съветски гражданин, премина курс по обучение в партийно строителство в английската столица и бе наречен от Джордж Буш „Господн Чист”, „мой приятел” и „обещаващ млад лидер”.
