Не става

Това си го мислех много преди изборите. Написах го десетина дена преди тях. Но реших да не го пускам веднага, а след тях. Да не рече някой, че с нещо съм повлиял за лошото представяне на Трайчо Трайков. Знам си, че ще е такова.
Казвам го направо, ясно, недвусмислено и решително.
Не става.
Трайчо Трайков не става.
Не е той.

И не защото е лош човек – не го познавам, най-вероятно е добър човек.
И не защото има каквито и да било видими недостатъци – няма. Освен този, че не става.
И не защото не говори правилните работи, напротив – правилните работи говори.
И не защото не прави това, което трябва – прави го – е вярно, не съвсем както трябва и не всичко, което трябва, но го прави.
И не защото когато отидох да го подкрепя на една сбирка мина покрай мен, погледна ме, сети се, че ме е виждал някъде и ме отмина без дори да кимне с глава. Не съм важен, нямам значение. Макар един истински политик, един политик който става, би ме поздравил, дори без да ме познава. Би удостоил своите почитатели с някакъв мъъъъничък поне знак на съпричастие. Щото пък де да знаеш – тоя дето ти се струва, че си го виждал някъде, пък не се сещаш откъде може да има хиляди последователи в Мрежата, може да каже една добра дума преди изборите, та от хилядите последователно поне десетина да гласуват за теб. Това би направил един политик, ако е истински, а не такъв, дето не става.
А той просто не става. Не е той.
Няма присъствие, няма внушение, няма сила, няма увереност, няма обаяние, няма въздействие, не докосва хората, не умее да разговаря с тях, не умее да убеждава, не умее да се харесва, камо ли пък да вълнува, да възторгва и увлича.
Ако Трайчо Трайков застане пред някоя стена и отстъпи крачка назад, той просто ще изчезне, толкова е призрачно и незабележимо присъствието му.
Всичко това изглежда малко отвлечено, малко зорлемски съчинено като изискване към един мераклия за президент. Не е така, обаче.
Тези изисквания са като изискванията към зидаря. Той трябва да умее да зида. И като изискванията към хлебаря – той трябва да умее да меси хляб. И към шофьора – той трябва да умее да кара колата.
А Трайчо Трайков не ги умее тия работи.
Той създава впечатление на добро, умно, скромно, възпитано, образовано и малко стеснително момче, момче зубрач и отличник. Точно такива не са за политици. И това „ма той е готин, той е наш“ не е никакъв довод. Наш е, готин е, ама не става. Като онзи хлебар, който е наш и готин, ама не умее да меси хляб. И като оня водопроводчик, който е още по-наш и още по-готин, ама не може да спре водата и тя тече ли, тече из обиталището ни.
Всъщност има определени времена в които и люде без особено обаяние биха вършили работа, биха били на мястото си. То е когато делото е значимо, когато е увлякло милиони хора, да използваме малко поизтърканото сравнение с вълнАта – когато вълната на обществените нагласи повлече едно обществото в дадена посока.
Тогава политик може да бъде всеки, тогава е достатъчно да се намери един „наш човек“ и не е необходимо този „наш човек“ да има кой знае какви умения, достатъчно е само да се държи над водата, вълната сама ще го носи. Отделен е въпросът, че върху същата тази вълна ще се намърдат всякакви мошеници и хитреци .
Синята вълна от някога, която повлече със себе си кого ли не, вече я няма, мили момчета и момичета. Много хора от онова време си помислиха обаче, че са на върха не защото вълната ги е понесла, а защото самите те са велики. Дотолкоз велики, че са способни да предизвикат буря не в чаша вода, ами в морето. Че хората са поискали да се отърват от комунизма и да заживеят в свободна и демократична държава не по свое убеждение, ами защото тъкмо те – великите водачи са ги повели към заветната цел. Каква самозаблуда. Тоест никаква самозаблуда, въпиюща глупост. Хората поискаха свобода и демокрация заради собствените си убеждения и бяха готови да подкрепят всеки, който стане изразител на тези убеждения, като снизходително отминават всичките му кусури. Следваха дори откачалници като Фори Светулката, помни ли го сега някой ?
После, когато вълната се оттече доста от тези случайни хора се озоваха на дъното, но продължаваха да си мислят, че са голяма работа. Лошо няма. Това си е за тяхна сметка. Тяхно си е разочарованието, техен си е сблъсъкът с действителността.
Но има нещо, което не е за тяхна сметка. Една голяма заблуда, една едва ли не съдбоносна грешка, която засяга не само тях, а всички.
Заблудата, че е достатъчно да предложиш някой наш човек, за да спечелиш. Че вълната ще го понесе както по-рано.
Само че няма как вълната да го понесе като по-рано.
Просто защото я няма. Вълната. Има катадневна, обикновена, битова политическа борба.
И се заредиха грешки след грешки. Неделчо Беронов. Чудесен човек, добър човек, наш човек. Не става обаче. Светослав Гаврийски – помни ли го някой – чудесен човек, добър човек, наш човек. Но и той не става. Прошко Прошков – помни ли го някой – чудесно момче, добро момче, наше момче, но и той същата работа – не става.
Времената вече са други. Вече не делото /каузата/ ще изведе напред политиците, то не е достатъчно мощно за това, в края на краищата и промяната на съдебната система, и правовата държава, и борбата срещу олигархията са вълнички, по които всеки се плъзга, те са станали ежедневие.
Вече политикът трябва да има достатъчно сили и умения за да наложи своето виждане, достатъчно подаданЕ /влияние, обаяние, присъствие, внушение/ за да осъществи едно дело.
И тук опираме до нещо основно, за което вече съм писал – /виж тук/. В България няма устройство, което да пресява и отбира най-кадърните, най-можещите, най-способните и най-добрите политици – онези, които биха свършили работа.
За САЩ, например е ясно – там за да стигнеш до президентски пост минаваш през безмилостно сито. Затова и най-лошите американски президенти изглеждат на мястото си – увличат, вдъхновяват. Дори Тръмп. А тук и уж най-добрите не стават.
А не можеше ли все пак и българската десница да направи предварителни избори на състезателни начала. Между Светослав Малинов и Трайчо Трайков, например. Или между други, за да се види кой става, кой не, кой го бива и кой не. Стига с тия договорки по кръчми и кюшета.
Както и да е – това са бъдещи работи, дано му намерят цаката, дано тия работи бъдат осъзнати и премислени.
А сега гледам на живо Трайчо Трайков – ъка, запъва се, говори безчувствено и провлечено /наистина добрите неща говори/, навременно поглежда към едно листче /забранено действие/, върти притеснено химикалка в ръцете си /пак забранено действие/, въобще – мъка. И ужас – гледа изотдолу, защото камерата го снима отгоре, та както си е свит да изглежда още по-свит. Тия хора дето му въртят предизборните изяви са наистина много големи безхаберници – как ще го снимаш с камера отгоре бе, трябва да си пълен глупак или таен привърженик на Радев или Бойко. Права е Веселина Седларска да се потриса от тия кифли – пиарките му, явно назначени по социалистически табиет– тая е човек на оня, оная – на тоя.
Ама не те са в основата на поредната загуба /знам, че ще бъде загуба/. Другаде са дертовете.
А иначе ще гласувам за Трайчо Трайков. С пълното съзнание за безсмислието и обречеността на това действие. Ще гласувам по задължение и защото съм си го вменил като задължение, а не защото някой ме е привлякъл и вдъхновил да гласувам за него. Докога?