Умопомрачение

от

Иво Беров

23.03.2017

Не, Путин няма да бъде съден в Хага. Ако бъде съден, ще бъде съден в Москва.
И няма да бъде съден за войната срещу Украйна. Ще бъде съден за национално предателство. За това, че е продал огромни части от Русия на чужда държава. За жълти стотинки.
Има нещо, които основната тълпа наблюдатели, журналисти, политици и всякакви подобни не забелязват. Такъв им кръгозорът просто. Стига до края на носа им.

А то бива да се погледне не само надалеч, но и отгоре. Отвисоко. Много от високо. От сателит, например. И за това не е нужно да летиш в космоса, или да се качиш на самолет като президент на живописна държавичка. Достатъчно са две – три цъкания с мишката.
И там, отгоре, ще видиш една граница. Много особена граница. От едната й страна е пълно със строежи. Къща до къща, строеж до строеж, набутани един до друг. А също и пътища. И така няколко хиляди километра. От другата страна на същата границата – нищо. Пустош. Освен това дървета. И още пустош. Никакви постройки. Никакви пътища. И пак пустош. От едната страна на границата обитават 5,4 милиона души, от другата – 63 милиона. Приблизително дванадесет пъти повече.
Достатъчно е да види човек тази сателита снимка и ще се досети за какво иде реч.
Тази граница е като бент, който спира едно могъщото течение. И докога ще го спира? Докато течението не се отприщи не залее пустошта като непреодолима стихия.
Източен Сибир ще бъде китайски, това е. И граничната река Амур ще се нарича Хейлонг Джиян. При управник като Путин това няма как да не се случи. Вероятно би било неизбежно и при други управници. Но при другите поне би имало по-успешно управление на загубите поне. А може би при една съвсем различна външна политика би могло да се мине и без загуби. Защото една единствена държава би могла да предпази Русия от китайско нахлуване. И тази държава не се нарича Бразилия, Индия, Беларус, Азърбейджан, или някой член на Евразийския съюз.
Единствената държава, която би застанала на страната на Русия срещу неизбежното китайско нахлуване в Задбайкалието и Източен Сибир са Съединени Американски Щати /Европа е все още политическо джудже, тя не се брои/.
И само изключително тъпо ченге като Путин може да обяви китайците за приятели /как ли пък не, ама действително тоя човек е може би най-тъпият държавен ръководител на всички времена и народи/, а пък американците за врагове. Но всъщност има и друга вероятност. Да не е тъпо ченге, а разумен и предвидлив хитрец, с план Бе, който да го спаси от доживотна присъда или разстрел. Нали при толкова услуги направени на китайците, политическото му убежище в Китай е сигурно.
/Между другото нашенски едни геополитически дълбокоумници шетат по телевизорите и обясняват как Русия и Китай щели да се съюзят срещу САЩ. Две цифри по този повод. Външнотърговският стокообмен между Русия и Китай за 2015 година е 422,7 млpд. юaнa, тоест 64,2 млpд. дoлapa. Toзи между Китай и САЩ от 2013 година е 564 милиарда долара, сега е доста по-голям. Разликата е близо девет пъти. Стокооборотът между Китай и САЩ е близо девет пъти по-голям от този между Русия и Китай. Предмет за размисъл? Да, ако нашите разбирачи путинолюбци искаха или можеха да мислят./
…
Какви са тия измишльотини, какво нахлуване, какъв Китай, какви пет лева – биха възразили разни особи, минаващи за икономисти, политици, социолози, антрополози, български президенти, общественици и журналисти.
Ами такива. Китай всъщност вече нахлу в Русия. Тихо, неусетно, незабележимо, коварно и мощно.
Огромни земи в Задбайкалието са дадени от Путин на концесия за 40 години напред. Дадени на Китай. Или ако бъдем по-точни – за 49 години напред. И внимание – с две много важни договорености.
Първо – пълен и неограничен достъп на китайски граждани в отдадените на концесия земи.
Второ –цялостно изтегляне на руските въоръжени сили от същите тия земи /Това изтегляне започна само преди месец. Как пък никой от нашите наблюдателни наблюдатели не го забеляза/.
Сещате ли се какво означава това?
Сещат ли се какво означава това всичките ония путинофили, които се моткат около българския президент във вид на съветници. Сеща ли се какво означава това самият български президент. Оня, който подобно на Жорж Ганчев зажали за изгубените руски пазари, без да осъзнае, че при покупателната способност на руснаците руският пазар е по-свит от този на Холандия, например. Сещат ли се какво означава това всичките путинофили, русофили и руски националисти, нахлуващи във властта под прикритието на патриоти и социалисти?
Има ли дотам пък чак плиткоумен наблюдател, който да повярва, че след 49 години китайците ще си отпътуват тихо и мирно за Китай и ще върнат на Русия земите в които се обитавали половин век. Хи-ху-ми-ху. Хай хей-хуй. Или както там звучи китайският смях. Руснаците имали атомни бомби. И Китай има. В Русия имало милиони хора, готови да загинат за Русия. Китайците пък имат милиарди готови да загинат за Китай.
„Договорът /за концесиите/ не трябваше да се подписва. Той е изцяло в изгода на Китай. И представлява огромен риск за териториалната цялост на Русия. След двадесет-тридесет години китайското правителство ще поиска тези земи да бъдат дадени на Китай, защото там живеят китайци.”
Измишльотини, така ли? Това го е казал не друг, а говорителят на руската Дума Игор Лебедов.
Русия се разпада – за това иде реч. И не е само Задбайкалието. Чечения, например, също вече не е руска. Тя е Кадировска. Рамзан Кадиров управлява тази отделна държава по негови си закони, които нямат нищо общо с руските/и със законите на съвременния правов свят, между другото./Има си Кадиров и собствена армия и собствена полиция. Да, хвали Путин. Хвали го, защото Путин плаща на Чечня 29,8 милиарда рубли годишно и по договор ще ги плаща до 2025-та година. Което си е данък подобен на данъка, който средновековна Русия е плащала на Златната орда.
Та като стана дума за средновековието. Какво свързва в едно цяло 83-те руски провинции? Основно две неща. Първото са назначените от Путин губернатори. Те, също като Рамзан Кадиров, си управляват като независими местни царчета, според своите си корупционни адети и закони, а не според общоруските. Това си е чисто средновековие, с властовите отношения между цар и боляри. От 83-те васални области /губернии/ на Русия 69 се издържат от централната власт. Ами когато Путин изхарчи и малкото останали резерви?
Втората спойка е телевизорът, който събира в една обща маса и московския интелектуален свърхумник, и продажния губернатор, и лъжеправославния гуру, и натряскалите се с лосион за баня обитатели на руската дълбинност. /Ония, дето според президентът Радев и според Корнелия Нинова били възможни купувачи на български стоки/. Спойка, която създава един мракобесен свят на лъжливо величие, чието рухване е колкото непредвидимо по време, толкова и неизбежно.
И при всичките тези дадености България сякаш е готова да се откаже от развита и процъфтяваща Европа за да се обвърже с изостанала и разпадаща се Русия. Впрочем дали е готова ще си проличи на изборите. При всички случаи такава готовност би могла да се обясни единствено с един или друг вид умопомрачение.
Източник на данните – Файненшъл таймс. /За съжаление не успях да създам отправка към точните страници, но всеки може да ги потърси и намери ако желае./
https://www.ft.com/content/700a9450-1b26-11e5-8201-cbdb03d71480