Loading...
Нека не си заравяме главите в пясъка. Още повече, че в случая пясъкът е лайна.
След четвърт век БСП получи пак толкова гласове, колкото преди четвърт век. След четвърт век всички десните партии в България не набраха достатъчно гласове за да влязат в Народното Събрание.
Защо?
Причините са няколко. Но има една основна. Най-важна, най-дълбинна, най-същностна. Писах вече за нея. Ето тук, виж по-предишното писание. Но пак ще пиша. Защото никой от щъкащите по разните медийни мегдани десни умници не я осъзнава, не я посочва и не я споменава.
Те всички са на едно мнение – ето я причината.
Десни и леви, криви и прави, красиви и грозни, умни и глупави, селски и градски, жълтопаветни, сивопаветни, калдаръмени, асфалтови и всякакви.
Бойко Борисов е на това мнение, например. И Плевнелиев е на същото мнение. Не се знае дали на същото мнение са Христо Иванов и Радан Кънев. А не се знае, защото никой не ги пита /къде ти в България журналистика/. Но доколкото са изразявали нещо като мнение, то пак е същото. И сега забележете – синът на Иван Славков и внукът на Тодор Живков – и той е на това мнение. Ченгетата на Държавна Сигурност – и те. Ония тарикати „библиотекарите“ – също. Така наречените путинофилите също. Повечето седесари – бивши и настоящи – и те. Нещо като национално съгласие се получава. Така въжделяваното национално съгласие.
И Волен Сидеров е на това мнение. Разбира се.
Всъщност той за пръв го изрази, другите само охотно го подхванаха и разпространиха.
„Приватизацията е криминална, преходът е провален“ – обяви Волен Сидеров преди пет-шест години. И оттогава всички повтарят в упоение дълбокомудрото това сидеровско прозрение.
А приватизацията е дело на Костов и преходът е дело на десните – така подавляващото мнозинство българи възприемат случилото се.
Казвал съм го, писал съм го обяснявал съм го.
Ама не им влиза в тъпите глави, не им влиза и това е. Което ме подсеща за още една причина БСП отново да се домогва до властта, докато десните изчезват. Второстепенна една причина. А пък може и първостепенна да е, не може да се определи точно.
Ама тъпи са тия десничари бе, това е другата причина. Тъпи са, милите и родните.
Нека още веднъж им го повторим на милите и родните. Преходът е дело на десните – така възприемат нещата повечето българи. Пък това до голяма степен си е и така. И бива да се рекне на десните – истински и така наречени:
„Когато плюете прехода, плюете себе си бе, глупаци. Това е самоубийство бе, глупаци. Това е самоунищожение. Толкова трудно ли е да го разберете, бе глупаци.“
Толкова ли е трудно да го разберат тия хора? Явно да. Толкова е трудно. Щото тая работа не е като оная. Дясното мислене не е като да се пънеш срещу бившите комунисти по телевизорите и да дуднеш за ниските данъци.
Разбирам, искали са да се разграничат от мразения Костов и продължават да се разграничават от мразения Костов. Десничари от вси страни разграничавайте се, лошо няма. Но не оплювайте прехода – не е вярно, че той е провален. Това е долна клевета. И нека всеки така наречен десен, и нека всеки, който по някакъв начин е оплюл прехода да осъзнае: „и аз имам вина за това, че десните партии изчезнаха, а БСП се запази и рано или късно отново ще властва“.
Едни въпроси за размисъл.
Има ли поне един, ама един единствен левичар, който по някакъв начин да е обругал, или поне да е казал лоша дума за пагубното управление на Жан Виденов?
Не, няма.
Има ли поне един десничар, който да не оплюл и обругал Костов. Или да не се е разграничил по някакъв начин от него.
Не, няма.
Ще се замислят ли върху това чудо така наречените десни.
Не, няма. Щото нали, тая работа не е като оная. Мисленето не е като джомоленето.
Във всичката дълбокоумна и десничарска България познавам само трима души, които казваха и доказваха /жалко, че не можеха и да наказват/ с числа, с факти и всички възможни доводи, че преходът и толкова оплюваната приватизация все пак са били успешни /вярно е, че можеха да бъдат и по-успешни и по-справедливи, но това е съвсем друг разговор/.
Тези трима души са Иво Беров, Красен Станчев и Евгений Дайнов. /Може и в обратен ред/.
Добре, да приемем, че това са минали работи. Но в бъдеще само тези тримата, те и само те, имат и правото /дали пък не и задължението/ да бабуват на възможното бъдещо дясно. /Христо Иванов да се покрие някъде, моля/.
И би трябвало по някакъв начин този триумвират да бъде институционализиран, учреден като обществено образувание . Само донякъде се шегувам. Съвсем малко се шегувам всъщност. Не, никак не се шегувам всъщност.
Аре.
