Loading...
След реакцията вчера на главния прокурор Цацаров все повече се убеждавам, че най-големият му проблем е собствената му преценка за стореното, за това което ще остави. Защото всички искаме след себе си да оставим някаква диря. Пък има и семейство, близки – които болезнено четат мнението и оценките на обществото за него. И това е по-силно от зависимостите от когото и да било. Опитайте се да му помогнете като се сетите за едно голямо дело със свършена работа на прокуратурата – от разкриването на престъплението, до съда.
За някаква значима позиция по обществено значим проблем. Сега пиарите трескаво търсят поводи за да излъскат имиджа и опира да лична намеса в темата за уседналостта при регистрацията на учениците в софийските училища. Каква отчаяна нужда от добра дума и внимание? За сметка на това списъкът от несвършена работа – това, за което му плащат – е огромен и той се пълни всеки ден. Последните бяха бездействието на прокуратурата и пренебрегването на осемте жалби на убитата Виола. Не зная как може да спи спокойно след като бездействието на подчинените му е убило в пряк и преносен смисъл това младо момиче. Не, не самия Цацаров, а системата която той защитава на смерть и която управлява еднолично. Колкото и да е обръгнал към обществената критика, съзнанието, че просто няма с какво да покаже, че изобщо е съществувал като прокурор, без списък от свършена работа – ще ражда все по-голямо неудовлетворение и у него и околните. Не е въпросът толкова дали прокуратурата да бъде в или извън съдебната система – важно е какви ще бъдат ръководителите и, с какъв манталитет ще управляват и какво реално ще постигнат. Цацаров нито направи нещо значимо, нито ще направи. Пропусна шансовете си, защото „балансираше“ между страховете и зависимостите си. Все пак е завършил Английската гимназия и реално право – а не в школата в Симеоново. Тоест има понятие за стойностите. Днес петдесет души постигнаха много. Не техния брой го впечатли, а съзнанието, че е нетърпим за обществото. Ако утре реши да събере няколко души в своя подкрепа извън подчинените или зависимите от него, ще се изправи пред горчивата истината за пропиляните си години в обслужване на чужди интереси. Не вярвам да е станал много богат – тези които обслужва, едва ли са му дали възможност да се обогати, защото това крие опасност да бъде независим. И тогава …… за какво беше тази измислена битка с Лозан Панов, да не допусне реален дебат и реформа, която само щеше да му позволи да си върши добре работата и да го направи още по-силен и най-важно обществено признат?
