Loading...
Попадам сега на една новина в нета, че манифестациите вече били история. Три пъти прочетох заглавието и се обезпокоих. Викам си – бе аз що си мисля,че тая история отдавна е история, а те днес ми го съобщават. Даже реших, че по някакъв мистичен начин съм успяла да живея в бъдещето. Щото паметта ми алармираше, че последната манифестация е била преди има няма двадесет години. Но може би имат предвид, че няма да имаме право да манифестираме, каквото и да било. Например-решила съм да манифестирам любовта си към президента. Наела съм оркестър за целта и съм научила ария на Саломе, а за край съм приготвила танца на Саломе със седемте шлайера. Изтъпанчвам се пред президентството и…
Да, ама не – нямам право. Това е история.
Също така нямам право и на следната представа – недоволна съм от това,че драгите парламентаристи са ми забранили да манифестирам и организирам протест пред парламента. Събирам група съмишленички, надяваме светлоотразителни жилетки с надпис – Мани-фест и заиграваме хоро около сградата на Народното събрание. Да, ама и тук -удряме на камък.
Не може, не става – нито около президентството, нито около Министерски съвет, нито в близост до военни обекти.
Може да протестирам против парламента пред Народната библиотека, примерно, или пред читалище „Зор(а)“.
Също така ми направи впечатление, че са заличени и понятия като областни и общински народни съвети. Крайно време беше. То и на уличните песове е ясно, че такова нещо кат „народен“ съвет няма, няма и да има.
Ей таквиз важни неща гласуват драгите ни избранници. Имаше нещо и за часовете, ама не го дочетох, че ми се приспа.
Снимка: Георги Георгиев – Джони
