Loading...
Четох текста на Дайнов, в който той коментира непрекъснатата балканизация на уж „нормалното“ у нас, което определя като „взаимното изтребване на хората с идеите“. Това, естествено, е факт, но авторът не анализира причините за явлението – извън голямото ни его (което признавам – е огромен проблем), някак си излиза, че непрекъснатото цепене и противопоставяне е или резултат от някаква „народопсихология“, или се случва ex machina, ей тъй на – от нищото, като самозараждащите се мишки на Хелмонт.
Всъщност случващото се има съвсем не-свърхестествен генезис. Още от началото на демократичните промени в опозицията бяха заложени мини, бомби и вонящи торни пити – хора с досиета, зависимости и обикновена алчност – които многократно цепеха СДС и другите партии, които можеха да попречат на БСП да извърши прехода по собствения си начин – с подмяна, грабежи и тотален контрол над старите и новите икономически лостове.
След 2013 година имаше надежда за някаква алтернатива на вече няколкото крила на ДС – БСП, ГЕРБ и ДПС, но същата технология на инженеринг беше приложена и на гражданско, и на партийно ниво от страна на това, което свикнахме да наричаме „статукво“ – политическо-икономическия октопод. През онзи период или бяха поставяни хора като Близнашки, или бяха привличани по-млади чрез обещания за постове, или просто се натискаха бутоните на хора като Кунева и Лукарски, които нямаха място в появилия се РБ и заради които се разкараха хора, които носеха някаква надежда за нещо ново. Липса на единство и общ път – лесно могат да се посочат конкретни личности, които по един или друг начин дърпаха каруцата към калта.
През последните месеци – горе-долу след оставката на ГЕРБ-2 наблюдаваме ново засилване на тези тенденции сред уж нормалните, които се характеризират със силна поляризация и агресия на мненията, като всеки, който не е част от новите мисловни кръгове (по-точно властови обръчи) е набеждаван за либерал, розов фашист или нещо подобно, при това доста таргетирано. Ясно е, че за 3 месеца няма как да се зародят „автентично десни“, които са „новото, умните и правите“ от нищото, подобно на мишките на Хелмонт, които просто се настанили в делвата с мръсни ризи. И в нашия казус става ясно, че има една делва с мръсни ризи и малко зърно, която привлича хора с амбиции, които невлезлите традиционни и нови партии не могат да удовлетворят.
Става ясно също, че този процес на политическа технология си има и схема – постове и позиции в сегашното правителство, например съветници, има си и хора, които предлагат сделката, и най-важното – цел – за пореден път да няма автентична алтернатива на корумпираните свине, които явно нямат наяждане. И силно се съмнявам цялата тази подмяна на т.нар. автентично дясно, пък и на дясно-център и център да става без санкция в реалния мозъчен център на ГЕРБ.
Докато не осъзнаем, че ни правят на маймуни, че ни цепят и делят, че ни поставят мини и ни водят към взаимна война, за да не се занимаваме с тях, няма да се получи. И технологиите им дори не са перфидни, а са си същите олд-скуул КГБ и ДС техники за овладяване на вражеските елементи, само дето след толкова години отрова като че ли почти не са останали съпротивителни сили. И защото „от един път не боли“. А и защото всички са ни „приятелчета“, макар и да сме против явленията, си пием бирата с хората, които са причина за тях.
Всяко нещо, което се случва, си има лице.
Това е. Хубаво е, че виждаме явленията, може би е редно да изкореняваме причините.
Блогът на нервната акула
Нервната акула – Фейсбук страница
