Не вярвам на флиртовете с политиката на Трифонов, докато продължава да прави предавания. Цялата негова обществена „стойност“ е функция на предаването, на този прайм тайм и на възможността да прави концерти.
Няма никакво съмнение, че ако влезе в политиката ще се опита да възпроизведе проекта Борисов, те са един генотип. Проблемът му е, че хората вече познават този проект и са подозрителни.
Ще го слушат и гледат по стадиони и ще гласуват за други. Не говоря за стотина – двеста хиляди – тях може да получи – говоря за управлението на страната, което изисква над милион и половина.
С чалга и с общ „революционен“ патос можеш да омаяш доста хора, но да ги накараш да подадат глас, при това забележете не за него, а за хора посочени от него, граничи с абстракцията.
Никой не знае какви политики ще провежда, нито позициите му – освен отрицанието ангро на днес властващите, с което се иска да се властва утре.
Хем е русофил, хем иска да бори корупция и неправдата а това е оксиморон, защото през руското влияние у нас се храни и корупцията и непотизма. Ние де факто живеем при руски модел на управление в режим.
Няма никакви признаци властта да го преследва – както това прави с другите си опоненти. Проблемите около референдума са „галене“ с перце пред действителните проблеми, които реалната опозиция на властта има.
Отношението на Кой? към него е лакмусова хартия.
Няма никакви признаци да отслабват кешовите потоци към него.
Последно – няма нужда да определяте изобщо днес отношението си към него като политик или политическо явление. Защото използва тези флиртове да тества реакциите Ви и оцени текущите ползи-разходи при прехода от шоу света – към политиката. Оставете го да гадае как ще реагирате и бъдете сигурни, че няма да напусне предаването си.
Но това изобщо не е въпросът – дали един шоумен ще влиза или няма в политиката.