Широките народни маси са като децата: лесно е да ги подмамиш с кибрита. Когато подпалят чергата и къщата изгори, когато дойдат шамарите и „гладен в ъгъла“, ще дойде и разумът. Ще има въздишки и скришни въпроси: „Къде ми е бил акълът?“…
Това, което става в Испания е безумие, амок и като такъв ще свърши. Победители няма да има.
Всяка държава поставя най-високо горе собствената си цялост. Закрепва този принцип в конституцията си, а тя пък облича властта в правомощия, да брани тази цялост с всички средства.
В този смисъл действията на силовите структури на испанското кралство са разбираеми, оправдани и „правилни“ – според закона.
Моралната оценка не може да не бъде различна, когато срещу масова воля се изправят тежко въоръжение и безмерна жестокост.
Тази жестокост буквално крещи: от години не е имало нормален вътрешноиспански диалог, не се е работило по противоречията, властта се е надявала единствено на правото си на сила. Отцепниците – на суетата.
Пагубна политика и политиците и от двете страни ще платят. Едните за недалновидността си и надменния си нрав, другите – за тщестлавието, заради което изправиха Каталуния на ръба на гражданската война.
Войни е имало винаги. И граждански сблъсъци – също. И ще ги има. Но световните войни започват едва с укрепването на националните държави, където „националната тема“ е най-достъпното буре с барут, заради нея никой не изпада в дребнавост, когато започнат да пристигат ешелоните с труповете…
Войните в Европа спряха тогава, когато националните държави извадиха на преден план общите интереси, събориха граничните заграждения и начертаха съвместни икономически, политически и културни цели.
В този смисъл, ставащото в Каталуния и зреещото в други страни от Европа, умело подклаждано от външни играчи, е контрареволюция, пропадане назад във вековете. Ще струва скъпо и няма да поправи злините никога.
На какво ли не сме били свидетели? И това ще преживеем. Но глупостта на широките народни маси е неприятна за гледане, лее се кръв, близостта умира…разкъсват се семейства, приятелствата се затриват, благата се попиляват, перспективите се скъсяват до линията на оцеляването.
Заради едното нищо.
