Това, което става в Испания е безумие

0

Петър Пунчев Широките народни маси са като децата: лесно е да ги подмамиш с кибрита. Когато подпалят чергата и къщата изгори, когато дойдат шамарите и „гладен в ъгъла“, ще дойде и разумът. Ще има въздишки и скришни въпроси: „Къде ми е бил акълът?“…
Това, което става в Испания е безумие, амок и като такъв ще свърши. Победители няма да има.
Всяка държава поставя най-високо горе собствената си цялост. Закрепва този принцип в конституцията си, а тя пък облича властта в правомощия, да брани тази цялост с всички средства.

В този смисъл действията на силовите структури на испанското кралство са разбираеми, оправдани и „правилни“ – според закона.
Моралната оценка не може да не бъде различна, когато срещу масова воля се изправят тежко въоръжение и безмерна жестокост.
Тази жестокост буквално крещи: от години не е имало нормален вътрешноиспански диалог, не се е работило по противоречията, властта се е надявала единствено на правото си на сила. Отцепниците – на суетата.
Пагубна политика и политиците и от двете страни ще платят. Едните за недалновидността си и надменния си нрав, другите – за тщестлавието, заради което изправиха Каталуния на ръба на гражданската война.
Войни е имало винаги. И граждански сблъсъци – също. И ще ги има. Но световните войни започват едва с укрепването на националните държави, където „националната тема“ е най-достъпното буре с барут, заради нея никой не изпада в дребнавост, когато започнат да пристигат ешелоните с труповете…
Войните в Европа спряха тогава, когато националните държави извадиха на преден план общите интереси, събориха граничните заграждения и начертаха съвместни икономически, политически и културни цели.
В този смисъл, ставащото в Каталуния и зреещото в други страни от Европа, умело подклаждано от външни играчи, е контрареволюция, пропадане назад във вековете. Ще струва скъпо и няма да поправи злините никога.
На какво ли не сме били свидетели? И това ще преживеем. Но глупостта на широките народни маси е неприятна за гледане, лее се кръв, близостта умира…разкъсват се семейства, приятелствата се затриват, благата се попиляват, перспективите се скъсяват до линията на оцеляването.
Заради едното нищо.

 

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.