Бобокови от „Приста ойл“ ли ще изядат главата на Светослав Мичев

Шефът на бежанците – бежанец от властта, или го изхвърлят директно в двора на съдебната система?

„Дали ще го арестуваме, или ще го дадем на прокуратурата“… Тревожното очакване остава – до понеделник. За онзи висш чиновник, чието име не каза и заради който премиерът Борисов произнесе цитираната загадъчна фраза в петъчната „Панорама“ на БНТ. Според медийното новинарско тото най-вероятен обект на отстрела ще се окаже подвластният на творчески (но май и на други) изкушения предсе­дател на Държавната агенция за бежанците Светослав Ми­чев  , който с решение на кабинета „Станишев“ от 11 май 2006 г. зае мястото на дотогавашния й председател Бойко Антонов.   Специалистът по българска филология и кинодраматургия Мичев освен авто­рски актив има зад гърба си и парламентарен.   Като депутат в 7-то Велико народно съб­рание този русенец е сложил подписа си върху действаща­та в момента Конституция на България, решавал е съдбините й и като народен избраник в 36-то и в 37-то На­родно събрание. Светослав Мичев е член на русенското сдружение „Форум за демок­ратично възраждане“, прите­жавал е скромен 23-процентен дял в търгуващата на дребно с автомобилни горива и сма­зочни материали фирма „Микеле“ ООД., където мажоритарният е държал Орлин Танев. Според Търговския регистър към днешна дата Танев вече е едноличен собственик на „Микеле“, въртял е и детективски и охранителен бизнес в партньорство със съгражданина си Веселин Иванов Василев, който пък е сред учредителите на сдружението „Клуб източни бойни изкуства – Пристас“.

Орлин Танов е и бивш член на ръководството на русенския футболен клуб „Дунав“, в който сега фигурират имената както на известния бизнесмен Пламен Бобоков – един от създателите на проспериращата „Приста ойл“, така и това на Божидар Иванов Йотов, член на доста русенски сдружения с идеална цел – читалища, училищни настоятелства, включително и на общинското сдружение за енергийна ефективност. В него присъства и гражданката Диана Георгиева Пенева, която наред с участията си в разни „популярни“ местни каси е успяла да се впише и в сдружението „Лайънс клуб Сексагинта Приста 2006, както и във фирмите „Кредит кооп България“, „Велес“, свързана с „Кредитно спестовна кооперация Русенска спестовна каса“ и т.н..

Любопитното е, че едно от лицата в управлението на споменатия футболен клуб „Дунав“ – Райчо Тодоров Райков, е записано и в ръководството на сдружението „Българска боулинг федерация“ (с адрес в столичния НДК), чиито федеративен председател продължава да се води станалия жертва на покушение Манол Велев. Г-н Райков е и в директорския борд на „Свободна зона – Русе“, заедно с авторитетния шеф на Българската стопанска камара – Божидар Данев.

Колкото до самия Светослав Мичев – името му гръмна през август 2006 г., когато бившата русенска кметица и тогавашна депутатка Елеонора Николова го обяви сред замесените в скандала „Иван Пенев – Мацола“ висши прокурори Николай Генчев и Люлин Матев. Случаят набра ускорение след развоя на събитията , провокирани от подаден през 2004 г. сигнал до Главна прокуратура за грандиозни далавери с масла и горива, прикривани от мастити магистрати и политически асове в „акваторията“ на Русе.

Шефът на Агенцията за бежан­ците Мичев е бил и член на борда на русенската „Кабелна информационна система“ АД, която сега е 100-процентно прите­жание на известната „Кейбълтел“. В русенската кабеларка преди това е имала участие и варненската „Ем Ай инженеринг“, в чийто борд е бил сегашният председател на Държавната агенция за информационни технологии Пламен Вачков (членувал и в Съ­вета на директорите на БТК, а по времето на социализма – първи генерален директор на фалиралите правешки „Микропроцесор­ни системи). Познанствата и контактите на Светослав Мичев обаче съвсем не се изчерпват до тук. С ха­рактерни за него артистич­ност и чувство за хумор в ин­тервю от 9 септември 2001 г. по случай 45-тата си годишни­на Мичев казва: „От дете мечтаех да имам часовник „Лонжин“, сега го имам, но нямам мечта.“ А на въпроса, бързаш ли към парламента, отговаря: „Не, не бързам към парламента, защото аз съм в парламента. Дето се вика, из­расъл съм там. Там съм от лятото на 90-а до пролетта на 97-а. Непрекъснато съм там.“ И още две откровения заслужават внимание в същото интервю: „Бил съм приятел с Луканов, пил съм си ракията с него. В гимназията ми викаха Графа, а сега Мичев-Комуниста.“ А дали сега някой няма да за­почне да му викат Мичев Бе­жанеца – не се знае. Във всеки случай, ако не той, поне мно­зина други наши съграждани бягат навреме от потъващите кораби и търсят уютни остро­ви на спасението. И все се на­мират точните хора да им по­могнат.