Loading...
В България, Полша, Чехия и т.н., а до някъде и в Румъния, положението е следното:
1. всяка партия на власт си харесва свои приближени и им дава известни привилегии;
2. те са временни – смяната на партиите резултира в това, че няма постоянни приятели на сменилите се управляващи, макар всички да се стараят да останат такива;
3. в Румъния до 1997 г. (Илиеску и приятели) е известно изключение, Русия от 1994 до 2004 г. – също, както и Украйна по времето на Кучма до Ющенко (2004 г.), със смяна на приятелите по времето на Янукович, които после сменят него, подпомагайки улицата; Русия след 2001 г., но особено след 2005 г. започва да прилича на Украйна от времето на Кучма, но с някои особености.
4. Най-важните от тях са: а) de facto еднопартийна система, б) опозиционните партии са като БЗНС от 1948 до 1989 г. тук, селската партия в Полша, тази на дребните собственици в Унгария и т.н., в) но тук до 1989 г. еднопартийността не е фасадна, по е видима, докато в Русия днес тази черта на политическата система не е толкоз ясно разпознаваема, поне за редовия избирател (макар да е много вероятно той да е просто рационално невеж по темата), г) пряк и опоследстван сговор на властници и олигарски, първите играят добре в системата като capo di tuti capi, д) контрол върху прокуратурата и чрез нея върху всички, е) еднопартийният парламент подготвя работата на главния прокурор като прокарва закони против гражданското общество (виж този за „чуждестранните агенти“) и деловите среди (виж промените в руския НК – икономическите престъпления са 63 вида, последния път, когато ги броих през юни т.г.) и ж) властниците си оставят за себе си относително простия бизнес – банките (84% от тях са нещо като КТБ) и копането на Менделеевата таблица – нефт, газ и др. под., а сложните неща като ядене, пиене и дрехи са оставено на относителна свобода, за да си нямат главоболия с конюнктурата и за да са доволни избирателите;
5. Горните точки 1 и 2 са типични за всяка демокрация и са критерий за нейната функционалност, съревнователност на политическия процес и пр.;
6. България, със скърцане, е по-скоро такава демокрация и има относително редовна смяна на приятелите на управляващите. Поради дългото управление на ГЕРБ обаче, донякъде стихийно се развиват процеси, подобни на тези в т. 4.
7. Но и тук си има особености: а) прокурорът не е част от изпълнителната власт, а тя е такава от него, б) няма Менделеева таблица, икономиката е по-сложна и в) законовото и извънзаконовото разпределяне на порциите също е по-сложно;
8. Върху Иво Прокопиев се изпробват новите промени в НПК и органите като КОПНИ и т.н.; страничен продукт – слухът „ето олигарсите, това са приватизаторите“ (т.е. не сегашните приятели и кандидат-приятели);
9. Защитата на правовия ред не трябва да зависи от това кой кого подозира в приятелство с някого. Политическите приятелства, подкрепата за партии и списването на вестници не са криминализирани.
По особеностите на руската и украинската олигархия съм работил с Андерс Аслунд, Филип Хансен (Russian Desk на Chatham House), покойния Любо Сърц (CRCE – с него и за особленостите в Словения и бивша Югославия) и Силвана Мале (дълги години шеф на Non-OECD Countries Unit), а особеностите тук наблюдавам с досадните (именно досадни и особено законодателни) им подробности от доста отдавна.
