Няма и не можеше да има конкретен резултат. Борисов се измъкна с обещания в бъдеще, макар че бе притиснат.
Срещата стана защото Русия има изгода и тръгна да ни ухажва заради по-голям неин интерес да блокира конкуренция в Южния газов коридор.
Няма нищо конкретно – просто страните се разбраха да продължат разговорите.
Не може и да има – няма нищо, което София да може да предложи самостоятелно и да го реализира. Слава богу.
Лека драматургия, малко театър и Борисов правилно се прибра „по-рано“.
Това, което ще стане не зависи от срещи в Москва. Това не могат да разберат родните русофили – Русия нито иска, нито може да ни предложи каквото и да било – нито „необятен“ пазар /от повече от петнадесет години износът ни е около 600 милиона и не мърда, защото се администрира и нашите износители им писна да губят/, нито е перспективен /дори Първанов не можа да получи привилегировано третиране/.
В Кремъл разбраха, че политическите гаранции на българските ръководители не струват нищо.
Е за какво тогава да се виждат президенти и премиери.!? Десет години не се били виждали – и като се видяха какво стана? Нещо съществено.
Там където можем да направим нещо – или не знаят или не умеят – говоря за интерконекторите и за трейдъра ни – Булгаргаз., който е отрицание на всякаква идея за хъб.