Бацебозука в МРРБ узаконява новото регионално и пространствено планиране на Територията.
То претърпя бурно развитие през последните две десетилетия.Заслугите са основно на три управления – това на Кобургготски, на Тройната коалиция и най-паче на трите кабинета на Баце.
Първият етап беше до 2007г., когато стана ясно, че Северозападна България изтънява откъм човешки материал и пада неудържимо под европейското изискване за брой жители в NUTS 2. Тогава я туриха на системи, прикачайки към нея областите Плевен и Ловеч.
При управлението на Баце (подпомогнато за малко от кабинета на Орешарски) Северозападнала България продължи да губи човешки материал. И вече с Плевен и Ловеч в състава отново се килна към критичната граница от 800 хил. жители. По индукция я последва и Северния централен район. Съответно отидоха на кино и икономическото, и социалното и териториалното. Така, както е записано в плановете за икономическото и социалното развитие на районите и надлежно представено в Брюксел.
Сега положението вече е il grammofono suona, la mamma piange*, както казват италианците. Те също си имат проблеми в южната част на ботуша, но ние сме доста по-напред с материала.
Няма да си кривя душата – новите четири региона са наистина оптималния вариант. Поне засега. Ако така продължат нещата, обаче очаквам в още в края на следващото десетилетия на Дунавския регион да се слее с Тракийско родопския и да заковем нещата на тройка.
За София и по-надолу към Благоевград, както знаете няма проблем с матряла. В Черноморския, където прииждат руснаци – също.
И накрая най-важната новина – колкото по-малко региони, толкова по-бързо усвояване на парите от европейските фондове.
За това как, по какъв начин и в чии джобове – четете Биволъ. Например https://bivol.bg/gp4.html
* Грамофон свири, майка плаче