Смешно и странно на пръв поглед. Костов няма никаква власт, няма партия, няма медия, няма нищо, но колчем се появи някъде из общественото пространство тутакси предизвиква необясним бяс, неистови нападки и болезнена ненавист. От страна на леви, разбира се, но също и на всякакви, обявили се за десни. Защо ли?
Ето моето обяснение. При всяка поява на Костов веднага си проличава смазващата, убийствена разлика в класите. В равнищата. Костов е няколко равнища над другите политици и като личност, и като политик, и като държавник. Просто стърчи над цялата ни прокопсала политическа прослойка. Стърчи и хвърля „зловещата си сянка“. И клетата прослойка се нахвърля върху тази сянка, тъпче я, търка я, трие я, проклетисва я.
Досега изобилните клевети и оплювки успяваха донякъде да притъпят стъписването от явната разлика в класите между Костов и останалите. Може и този път да успеят. Но тъпченето на „зловещата сянка“ вече изглежда не толкова нелепо и възмутително, колкото смешно и жалко. Наистина да съжалиш тия хора, клетите те, със смехотворните им оплювателски напъни.