Loading...
Дами и господа, десни политици, които се борите за моя глас,
Предлагам на вашето внимание пример за рационална Политика по околна среда, която стъпва на десни принципи и разбирания, гарантира постигането на целите и максимално се съобразява с екологичните политики на ЕС, но защитава и интересите ни както като човешки същества, така и като български граждани.
Имайте предвид, че отстояването й минава през преодоляване на нагласата “Ние сме малка държава – от нас нищо не зависи!” Аз хора, които мислят така, не искам да пращам в Брюксел или Страсбург.
Очаквайте скоро и съответната Енергийна и климатична политика.
Не се притеснявайте да гребете с пълни шепи от текстовете по-долу – борите се не само за моя глас! Ще ви следя с удоволствие и без мярка 🙂
Важна добавка: На въпроса “Как точно да направим еди-какво си?” отговарям в ролята си на консултант. Сещате се какво значи това.
Политика по околна среда на Партия Х
Работим за налагане на национална екологична политика, която изисква от държавата, бизнеса и гражданите запазване на чиста околна среда и създава условия за опазване и рационално използване на биологичните ресурси. Приемаме основополагащите принципи на екологичната политика на ЕС, но се противопоставяме на използването на грижата за планетата като механизъм за лобиране в частна полза и спирачка пред социално-икономическото развитие.
Принципни положения:
1. Качеството на околната среда е в пряка зависимост от нивото на икономическо развитие на една страна. Неслучайно, националният идеал е „Швейцария на Балканите“.
2. Дългосрочното опазване на околната среда е възможно само, ако: а) се основава на добре защитени права на собственост върху ресурсите и б) отразява свободната воля, тоест реалното, а не желаното или планирано от някого, поведение на хората.
3. Поради практическата невъзможност за асоцииране на права на собственост върху всички компоненти на околната среда обаче, опазването й не може да бъде изцяло на пазарна основа. Няма как без да минем без стимули, стандарти, такси, забрани и ефективен контрол, тоест без силна власт и правила не става.
4. Опазването на околната среда е антропоцентрична дейност: Човешкият живот е най-висшата ценност и всяко наше действие трябва да цели запазването и/или подобряването му. Това практически означава, че природозащитата е ограничена до стъпката, в която създава пряка или непряка стойност за хората. Също така означава, че практическите и измерими местни и национални аспекти и ползи са с приоритет пред пожелателни глобални ефекти.
5. Замърсителят плаща: Прехвърля икономическата тежест върху реалния замърсител и така осигурява механизъм за защита или компенсация на всеки индивид от замърсяване. Приложението е ограничено от нивото на икономическо развитие и наличието на големи групи неплатежоспособни хора.
6. Потребителят плаща: Защита на ограничените природни ресурси от прекомерно използване. Естествено прехвърля икономическата тежест и екологичната отговорност върху големия и платежоспособен потребител, което улеснява приложението.
7. Връзка между потребление и финансиране: Елиминираме трагедията на общата собственост чрез внедряване на практика за целево заделяне на средства (earmarking), тоест изграждане на пряка връзка между потреблението на природни продукти и услуги и финансирането на дейностите по опазването и/или възстановяването им.
8. Принцип на предпазливостта: Не се позволяват дейности, които могат дълготрайно или за постоянно да нанесат вреди на бъдещите поколения. Прилагането на този принцип в широк смисъл в Европа е непреодолима бариера пред иновациите и напредъка. Ние го разбираме и прилагаме в тесния му смисъл, тоест само при доказана заплаха от необратими последици.
Приоритети и цели:
1. Постигане на стандартите на ЕС за качество на въздуха, водите и почвите, защото те имат най-пряко въздействие върху здравето и стандарта на живот на нацията.
2. Чистият въздух е водещ приоритет, тъй като има несравнимо голямо въздействие върху здравето. Качеството на въздуха в градовете ни зависи преди всичко от ежедневния избор на начини и енергийни източници за отопление и транспорт. Ще създадем условия чистата енергия да бъде естествен и икономически възможен избор за българина.
3. Постигане на стандартите на ЕС за емисии на замърсители (CO2 не е замърсител!) от индустрията и земеделието, без допускане на изключения. Защото това е единственият начин те да оцелеят и запазят конкурентоспособност в Европа през XXI век.
4. Постигане на високи нива на продуктивност чрез удължаване на полезния живот на ресурсите в икономиката. За целта ще улесним практики като индустриалната симбиоза, поправката, повторното използване, споделянето на продукти, както и продажбата на услуги вместо стоки. Освен това, едновременно ще освободим управлението на отпадъци от излишни бюрократични ограничения и ще наложим високи такси върху депонирането на неопасни отпадъци. По този начин ще оставим икономическите субекти сами да намерят най-ефективния начин за оползотворяване на всеки материален поток.
5. Запазване на чистотата на градовете, планините, реките и плажовете ни чрез незаобиколима комбинация от институционален и граждански контрол, която при съвременните технологии за наблюдение и локализация е лесно осъществима.
6. Опазване и по-ефективно използване на възобновяемите водни и биологични ресурси, вкл. гори, земеделски земи и биоразнообразие, чрез максимално раздържавяване на стопанисването им. Държавата запазва контролна роля.
7. Ефективна защита на природата, чрез по-широко използване на пазарни механизми и овластяване на местните общности при управлението й. Защото дивата природа е сред най-редките ценности на Европа, а България все още има такава. За съжаление, в момента тя е по-скоро в тежест на икономиката, а може да бъде неин двигател. Така ще намерим пресечната точка между природозащитата и нуждата от изпреварващо социално-икономическо развитие в големи райони на страната.
8. Отстояване на националните интереси в областта на екологичните и климатични политики на ЕС. Защото конфликтите между тях и националните ни интереси се обострят все повече и се отразяват както върху икономиката, така и върху качеството на околната среда в България.
