Четирима „осветихме“ Алексей Петров

Сега вече излезе лавина от поръчкови статии и дори книги с „разследвания“, съдържащи отдавна известни факти за Алексей Петров. Мога да ги нарека специални и скъпоплатени поръчки, идващи със закъснение или тъкмо навреме за журналисти с особена чувствителност към парите или въртящи се по посоката на вятъра. Много от тези „разкрития“ имат за първообраз мои жалби до Главния прокурор Борис Велчев ( защото при предишния нямаше смисъл) и до Софийска районна прокуратура, където беше образувано дело „по компетентност“. Една от последните беше от началото на 2009 г. до вътрешната комисия към НС, но Минчо Спасов я изпрати на Петко Сертов. А материали никой не искаше да ми публикува, най-вероятно защото не беше разрешено. Първият съм, който е писал срещу Алексей Петров (Алчо), обкръжението му го нарича Алеко, неутралните – Каратиста, а враговете му – Трактора. Заради материал за далавери, включително цигарени, излязъл на 08.11.98 г. във в-к „Демокрация“, накрая бях осъден. Окончателно, потвърдено от няколко състава на ВКС, солидарно с вестника, който отдавна не съществуваше. Т.е. сам трябваше да плащам 15 000 лв., от които 5000 лв. главница и останалото лихви. По справка, дадена ми от депутат от СДС, посочих едни от асовете на цигарената контрабанда. Едва 5 години след това МВР и прокуратурата признаха единствено за фигуриращите в същата тази публикация „Амигос-3“.   Пак в нея очертах и кръга „Плувен басейн „Спартак“. Алексей Петров сметна, че не съм на неговото ниво и накара други двама да ме съдят. Беше ми провалена и кариерата, тъй като в България главните редактори и редакторки са приятели с мутрите и политическите лидери. Ходил съм да ги питам за работа, а те са ми отказвали – Д. А. например, защото си имали хора, а зад гърба на тия шефове техни подчинени са ми обяснявали, че за да ме назначат трябвало да ми имат доверие. От което разбирах, че ми нямат. В жалбите ми до различните прокуратури ( 2006 – средата на 2009) и до вътрешната комисия към НС (началото на 2009) бяха подробно обяснени взаимотношенията между Алексей Петров и Недежда Михайлова, че те не са толкова лични, колкото делови – имуществените декларации на тогавашното семейство Михайлови за годината на купуването на гаража на ЦК, проблемният 1 млн. лв. За сделката и т.н. След арестуването на Алексей Петров научих, че е абсолютно безскрупулен. Все пак съм човек, който обича истината. Дали е бескрупулен или не, не мога да кажа, но поне не е абсолютно безскрупулен. Вече 5 години откакто влезе в сила старо съдебно решение, което се опитвах ВКС да отмени, ищецът, предполагам и че Алчо му е повлиял, не заведе изпълнително дело, за да си поиска парите (15 000 лв.!) . По Закона за задълженията и договорите сега те са изгубени за тях. Но им благодаря. Беше им ясно, че първопричината да получа справката, която ме провокира да напиша фаталната публикация, е уреждане на сметки вътре в СДС и засягане на Хубавото Наде чрез Алексей Петров. Шеф на отдел във в-к „Демокрация“, който сега е в „24 часа“, ми каза: „Ти защо пишеш срещу нашите хора“.

Сравнително ранни, от октомври 2002 г., бяха и откритите писма на Едвин Сугарев (до тогавашия министър на правосъдието Антон Станков и до други шефове на институции). Тогава той пръв заговори явно за близките отношения между Никола Филчев и Алексей Петров и за бившите барети: „Добре известен факт в престъпните среди е, че тази асоциация извършва престъпна дейност на ръба на закона и отвъд него без да има каквито и да било проблеми с българското правораздаване.“ Алексей Петров е обвинен от Сугарев, че е изнудвал, пребивал и в крайна сметка е заграбил цялото имущество на Георги Петракиев Цветанов от гр. Левски ( а бившият банкер на клона на ПЧБ в този град е теглил неправомерно за бизнесначинанията си два кредита за общо 7,1 млн. $ ). За това Едвин Сугарев беше съден по три дела с искове за по 30 000 лв., но оправдан и на трите инстанции. Очевидно, че той е oбществена личност, а аз не съм. И защо Едвин Сугарев не продължи темата за гаража на ЦК? Пак през октомври 2002 г. той заяви, че плашели Надежда Михайлова, че ще вкарат мъжа й в затвора заради тази сделка. Как това беше избегнато и не се стигна дори до съд? С чия намеса или помощ? Бившите барети бяха смятани за една от групировките на прехода. При министерстването на Богомил Бонев, например. В публикация от 21.10. 2000 г. в „24 часа“ на екип и кореспонденти озаглавена „Гущерът сложи вратовръзка“ ( „Кои оцеляха при подялбата“) е показанато разпределението на териториите между ВИС, СИК, ТИМ, бивши барети и по-малките – Империал, Ерджан Рашид, Иво Карамански, Димитър Джамов, Клуб 777, Литекс. Екскомандосите са отвоювали София-град и зоната около него приблизително до размерите на областта, според картата към разследването.

Следващият, който освети Алексей Петров, беше Нанка Колева, вдовица на убития прокурор Николай Колев. Най-напред в интервю за „24 часа“ от 24.07.2006 г. тя каза: „Барети извършиха убийството на мъжа ми, виновни са Никола Филчев, Филко Славов, Алексей Петров…“ Едва след ареста на бившия съветник в ДАНС тя посочи и непосредствения килър – Гълъбин Георгиев.

Заслужава поздравления за смелостта си и Илия Божинов. В интервю за „Шок шоу“ от 21-27.05.2008 г. той обяви: „Агент Алексей Петров рекетираше мои приятели!“ И обясни как е взет паркинг с автокино, кетеринг на летището, такситата „1280“. Илия Божинов можел да изброи доста хора, рекетирани от Петров. Таксита са взети чрез вдигане на капитала. (За това, че всички са го правили по време на прехода – ще дам примери по-нататък.) Преди месеци Илия Божинов беше представен от „разследващи“ журналисти, че имал интереси в таксита и бил разкарван в багажник заради това. Което не е вярно. Тези които го познават, ще потвърдят, че той е невероятно почтен човек и едно от малкото изключения от червената аристокрация.
Всичко публикувано след това вече може да се смята за епигонство. Както в анонимен сайт, заради който беше пребит до смърт журналист. Грешката беше, че трябваше да се търси реванш не от него. Явно имаше неуредени отношения на засегнатите от сайта с олигарха-съдружник М.М. и спонсора (или рекламодател) на интернет изданието Е.Б.
Какво се знаеше за Алексей Петров много отдавна? Топлата връзка с Надежда Михайлова. Eто как е отразено едно изявление на Богомил Бонев от софийския коеспондент на в-к „Марица“- Пловдив . Според броя на изданието от 23 юли 2003 г.той, още докато е бил министър, с Нона Йотова, Надежда Михайлова и Алексей Петров пътували с моторна лодка на „М-тел“ и отивали на гости на Иван Костов в Евскиноград. При антентата на 14.08.2002 г., когато Алчо едва не беше убит, куршум рани леко и Ива Павлова. Т.е. всеки можеше след това да провери във фирмените регистри къде го представлява интимната му прителка, която е бивша манекенка. По-важните й участия са в „Лев-инс“ и „Лев-корпорация“. Връзката с УНСС пък беше очевидна от Съюза на стопанска инициатива на гражданите, където ректорът Борислав Борисов е председател, а Алексей Петров изпълнителен директор поне от 8 години насам.
През 2003 г. беше поискано по съдебен ред от името на организацията (ССИГ) отменянето на забраната на Майкъл Чорни да посещава България. В интернет все още не е заличена богата на информация статия ( фолио- на две страници) от 14-28. 02.2007 г. на вестник „Застраховател прес“. В репортаж от съвещание на бранша за шеф на надзора на „Лев инс“ е представена Ива Павлова, а Благои Колев, койтое и председател на президиума на УНСС, за пръв надзорник на „Лев корпорация“, която е с 1/6 част от акциите на застрахователната компания. Алексей Петров се е обявил пък за съветник и представител на собствениците на „Лев инс“( две израелски и една американска фирма имат всяка по ¼ части). Уточнявам – формално по документи пълномощник им е приятелката му. От публикацията научаваме, че Благой Колев е и председател на контролния съвет на ССИГ. Че Алчо е несменяем член на УС на спортното дружество „Левски“ също се знае отдавна. Той е шеф и на стопанския му съвет, т.е. разполага с имотите. Твърди се, че да вземе плувния басейн на „Адмиралски“ 4 в „Лозенец“ и стрелбището в кв.“Драгалевци“ му е помогнал Стоян Хранов, но всъщност той си е помогнал и сам. Още от времето на убития на 05.01.1994 г. доцент-правист Цветан Цветанов се знае, че спортните имоти са също много апетитни. Изхвърлен като шеф на спортен клуб ЦСКА, юристът се опитваше да превземе целия ресор чрез Български спортен съюз, алтернативен на БСФС. За Алексей Петров, че е помак от Тетевен и бивш старшина ми каза още през 1999 г.Лилко Йоцов, който ми беше адвокат. За останалото не искам да злоуботребявам с откровеността му. О.з. генералът, ексшеф на военната прокуратура и също приятел на Никола Филчев, беше много добре осведомен. Не съм писал никъде, че Алексей Петров е българо-мохамеданин, но това вече стана публично известно. Една от навременните му акции в ДАНС беше срещу кмета на Рибново, сега депутат от ДПС. На предишните местни избори той се е казвал Андрей Башев, в момента – Ахмед Башев, а в бъдеще може би – Ахмед Баши или нещо подобно. Масово се преименуват и земляците му. Какъв доктор и доцент е Алексей Петров? Като в комедията „Д-р“от Бранислав Нушич ли? Попитайте за отговора Никола Филчев и Борислав Борисов. Единият преподаваше право в УНСС, а другият пък е 2 мандата ректор и председател на ССИГ( да припомним, там Алчо е изпълнителен директор). Само дето се знаеше отдавна, а стана актуално едва наскоро. Затова и мисля, че Алексейчо не може да бъде „глава на октопода“. Няма тези, да ги наречем, възможности. И защо не беше арестувано цялото му обкръжение? Имало ли е някакви скрити договорки? Защо не бяха извадени от дупките им пълния състав, а не само Антон Петров и Марчело Джотолов? ( По моя преценка има още поне 5-6 от кръга, те се измъкнаха сухи и останаха неизвестни. На каква цена?) За превземането на фирмите чрез вдигане на капитала в защита на Алчо мога да кажа, че това се правеше масово. Или насилствено със заплахи, или с помощта на съда (и по-точно на фирмените отделения). По време на т.нар. преход не се пазеше собствеността на гражданите – от жилищни имоти до фирми. Изключение са само спестяванията им от 10-тина години насам заради въведения валутен борд, който диша във врата на банките. Фирмите на свои длъжници превземаше ТИМ. Само веднъж да влезеше в тях. Например, „Вимпром“-Хасково през 2003 г. – от един негов съвестен стопанин Петко Иванов. Вземане на дял срещу дълга или обещания за протекция и после вдигане на капитала. Случай с шуменския бизнесмен Николай Йонков от 2004 г. е описал Юрген Рот в книгата си „Новите български демони“( 2008 г.). ТИМ откупува дълговете по ипотеките му от „Българо-американска банка“. Иво Прокопииев и брат му Александър бяха подсъдими в Разградския окръжен съд за вдигане капитала на „Каолин“ през май 2000 г. и записване акциите на тяхната „Алфафинанс“, с което тя става собственик на 88,33% от приватизирания завод. Те вече са отдавна оправдани окончателно, но на заседанието на съда на 24.10. 2002 г. като свидетел бившият шеф на АП Захари Желязков казва, че това било нормална практика, за да се вкарат свежи пари в дружествата, според броя в-к „Дума“ от следващия ден.

Алексей Петров пазеше имиджа си чрез съдебни дела. Срещу жалващи се в прокуратурата и полицията се повдигаха обвинения за набеждаване, както срещу бившия му съдружник Илиян Шотев и жена му от септември 2002 г., че били заплашвани от него с убийство. За медийни публикации се водеха граждански дела за по 30 000 лв. (понякога и 2 и 3 срещу един и същ човек) направо от него или от подчинени. Освен Едвин Сугарев( за 3 по 30 000 лв.) той съди и вече сериозно болния Христо Калчев заради интервю от 28.08. 2002 г. за столичен вестник след атентата пред басейна „Спартак“. В него писателят твърди, че башпрестъпниците и децата ги знаели и че Алексей Петров и Димитър Джамов воювали за преразпределение на наркопазара. През април 2003 г. Христо Калчев след завеждане на делото се опита да му се извини без успех. В интервю за в-к „Марица“-Пловдив от 31.01.2004 г. той признава, че имал е 9 производства и че Алексей Петров е стигнал докрай. Две дела е водил и срещу Кристи Петрова. Журналистката от в-к „Политика“ обаче го хвали в книгата си „Войната на групировките“ ( 2006 г.). Стрелбите срещу Алексей и Димитър Джамов бяха през два дни, на 14.08. и 16.08.2002 г. Затова К. Петрова пише: „Това създава повод за асоциации. Но нещата са несравними. Димитър Джамов е на светлинни години след Алексей Петров във всяко едно отношение. Да се търси сходство между двамата е не само нелепо, но и обидно.“ Исковите молби обикновено са типови. Тези срещу мен ( от 2-ма приближени на А.П.) са напълно сходни с подадените срещу Едвин Сугарев.

Имаше ли покровители Алексей Петров и защо не беше изваден от играта по-рано? Той беше използван 15-тина години от всички политически кукловоди за „черна работа“ и сега, когато го употребиха напълно, се отказаха вкупом от него, т.е. консесусът е пълен. Не смятам, че трябва да се гледа на него като на нещо изключително. В някой „хубав ден за българската демокрация“ ще публикувам истинската история на Алексей Петров – Каратиста и Трактора и на групировката на бившите барети. Уверявам ви, че тя ще изненада твърде много „целокупния български народ“, както казва Ганю Балкански. Или пък ще мине незабелязано, защото не е написана от някой от „оборотните“ или „доходоносни“ журналисти.