Loading...
Свидетели сме на доста сериозни раздвижвания в международната политика на Европа, които би трябвало да ни накарат да преосмислим някои закоравели догми на собствената си външна политика. А именно – френският президент се държи очевидно пренебрежително и оскърбително към България докато същевременно прави очевиден геополитически завой към Русия като налага вето срещу присъединяването на Западните Балкани към ЕС.
В този контекст – все още ли „десните“ интелектуалци в България са толкова големи ентусиасти за нашето присъединяване към Еврозоната и практическото поставяне на България в още по-дълбоко подчинение именно на Франция?
Изключително забавно е да гледам как лека-полека всичко, което със Stoyan Panchev говорим от години започва да се разгръща. Присъединяването към Еврото въобще не е гаранта за независимост от Кремъл, който всички развяват като знаме, всеки път когато насочим внимание към тежките икономически недъзи на този съюз.
Даже напротив. Поставянето ни в по-голямо подчинение на лидерите на Еврозоната – Германия и Франция – изобщо няма да бъде гарант за нашата независимост от Кремъл. Едната има твърде заплетени стопански връзки с Русия, а другата е готова да изтъргува Балканите само и само да осъществи болната си имперска амбиция за Европейска свръх-държава независима от влиянието на англосите и доминирана от самата нея.
Наградата за това подчинение – възможността да се възползваме от печатницата за пари на ЕЦБ – въобще не си заслужава предвид икономическите катаклизми, които би могло да причини у нас. Даването на възможност на правителството активно да монетизира дълг чрез ЕЦБ ще превърне българската хазна в една голяма ББР, която отпуска пари на много конкретни политически свързани лица.
