Бахси и довода

1 Star2 Stars3 Stars4 Stars5 Stars
Loading...
0

Иво БеровЗа този месец и за неизвестно още колко време моят представител в Европейския Парламент вече няма да се казва Кънев. Радан Кънев. Ще се казва Кючук. Илхан Кючук. И Алиева – Вели. Атидже Алиева – Вели. И двамата от ДПС-то на Ахмед Доган. От всичките ни депутати само те подписаха резолюцията за присъединявана на Европейския Съюз към Истанбулската Конвенция.

Това си е малко срамно. Неудобно някакво такова. Представители в ЕС да ти бъдат турци.

Всъщност други би трябвало да ги е срам. Тези, които подписаха конвенцията, а после отказаха да я ратифицират.

Герберите и социалистите. Не е се учудвам, че тях не ги е срам. Кога ли пък ги е било. Никога. Хеле пък пък бившите комунисти.

Но Радан Кънев, който доскоро също защитаваше конвенцията и който накрая не я подписа /въздържал се, което си е все едно против/ също като гербаджиите, социалистите и така наречените патриоти, ех, че мило национално съгласийце, е вече друго нещо. Или би трябвало да е. Но вече не е. Друго. Сега и той е като всички ония.

Що ли така?

Неговите обяснения са уморителни и жалки. Мижитурчести едни такива обяснения. Конституционният съд така бил отсъдил, та ще трябвало да се съобрази. Макар основанията на същия този Конституционен Съд да обяви, че Конвенцията противоречи на българското законодателство да са по – нелепи и от раданкъневите увъртания. Мъжът значи, бил мъж, рийшли, а жената – познайте какво?…жена. Била значи. Рийшли. И децата се раждали как? – от мъжа и жената. Значи, рийшли, ти да видиш. Пък конвенцията не била достатъчно експлицитна, демек ясна по въпроса. Имало в нея двусмислия. Можело пък да се роди дете от жена и жена или от мъж и мъж според тая ваджия – конвенцията. И затова противоречи, начи, рийшли на нашето законодателство. Тая ваджия. Отсъди Конституционния ни съд. В тоя дух отсъди.

Всичко това, за да помогне да ГЕРБ да си измие ръцете. И друго пооцапано ако има – и него да си измие. „Ние значи подписахме конвенцията, ама не можем я ратифицира, щото така отсъди съда. Начи рийшли.

Пинизчийско. Нашенско. Голяма гявол тия момчета, как само преметнаха Европата. Отворени, намаани, страшно ги бива. Само дето Европата не ги разбира тия пинизи. Не вдява, че това са едни супер яки политически ходове едни. И натиска за обща резолюция.

И се получава нещо като „хитрата сврака с двата крака“. Ако ония, дето не са били чак такива отворковци, че да си измиват ръцете и каквото там имат за измиване с конституционните си съдилища, вземат, че все пак подпишат резолюцията, България ще остане единствената, която не я е подписала. Ще й лъсне всичко каквото има за лъскане /а има много/. Пък може да го ударят на национална гордост нашенци – виж кви сме единствени, други като нас няма.

Примирявам се, нямаме избор. Докато са тия – така ще е и май дълго ще е така. Но на човек му се ще поне да има представители. И в нашенския си парламент, и в Европейския да има. А няма. Ако ще си да либерал – бъди либерал, а не либералстващ понякога отвреме навреме. Какво толкова му се плашиш, от какво те е шубе, тлъстата заплата ти е осигурена още четири години напред.

Ми изправи се смело бе, човек, опни рамене, изкачи се на трибуната и кажи смело какво мислиш и какъв си – „мъж ли си жена ли си, или хермафродит – звяр или риба„ – по Ботев.

Ама ако подпиша ще дам повод на националистите да ме нападат и да печелят гласове. /по Радан/. Бахси и довода. Ми ще те напада ми, няма да те гъделичкат по череслата. Ами печели и ти гласове, убеждавай хората в правотата си. Ами ако си окумуш, ако си вреден, ако те бива.
Ама не – снишаване, снишаване, снишаване. Христо Иванов и той.

Всичко тук се е снишило, сгърчило, сгъчкало, смачкало и изонодало. Страна на сгушените хора и омърлушените души, както се пее в една песен /моя песен, чуй я, ако ти стиска/.

Поне обратните ни да бяха защитавали правото, следа като правите ни защитават обратното. Ама и това не. И обратните си траят. /Имам предвид точно определен човек, сещате се кой…/

Което подсеща за един основен въпрос, който тепърва ще трябва да се обсъжда и решава. Водачеството в Демократична България. Но за този въпрос – друг път. Пък може и да не се обсъжда. Да си гаснат там мирно и тихо.

Аре

 

 

www.ivremena.com

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.