Loading...
Да, американците са сбиротък, но в най-добрия смисъл на думата. В една правова държава, при една производителна и творческа общност от хора, които напредват, печелят и богатеят когато имат със заслуги към тази общност /Илон Мъск, Бил Гейтс/, не че няма и други примери /Доналд Тръмп/ сбиротъкът е огромно предимство, той прави общността напредничава, жизнена, подвижна, търсеща, успешна.
Сегашното постижение на Мъск е предшествано от откритията на германски атомни инженери и квантови механици, прогонени от тъпия Адолф, а в екипа му има и двама души от една много далечна и почти непозната за САЩ балканска държава. Има ги двамата души, понеже на Мъск не му пука дали са от Тенеси или Тутракан, важното е да му вършат работа. Другояче би било, ако държавата, в лицето на Тръмп, да речем, даваше пари за тоя полет. „Защо да даваме парите на чужденци, като можем да ги дадем на наши хора, пък и да не са толкова способни. Америка фърст“ такива биха му били доводите. На Тръмп.
Мечтата, която обединява американците и кара света да има завижда си остава жива, защото поне от време на време се сбъдва, примерите са и тези двама българи, а има и много други примери.
Само че целостта на този народ трябва да се поддържа, трябва да се поддържа неговото единство, иначе от предимство, сбиротъкът може да се превърна в пагубна особеност.
Точно затова, между другото, в САЩ толкова държат на политкоректността, нашенските умници някак не се договеждат, че всяка обида на раса, пол, възраст, занаят, вяра и подобни, която при сравнително единни общности би представлявала само простащина и гнус, при американското многообразие би имала разрушително действие.
В единните напредначави общности най-вече в Европа, тази толкова охулвана политкоректност в течение на векове е носела друго име“ сега позабравено и пренебрегвано в следствие на увлеченията към простолюдски едни обноски, приписвани, кой знае защо на един чудат, противоречив, несвойствен и нелеп консерватизъм
Възпитание е позабравената дума, присъща на истинския консерватизъм. А може и изисканост.
Сега за подмолната разрушителна сила.
Разрушителна, подривна, подмолна сила-точно това се оказа Тръмп. Не че такива сили не са съществували и по-рано в САЩ, но били са те потискани, приглушавани и облагородявани.
Тръмп обаче смята благородството и възпитанието за особености на лицемерния елит – “ отбраната, образована обществена прослойка, тоест. Съзнателно, или несъзнателно, но по-скоро съзнателно, а също поради нехайство, невежество, глупашкото самочувствие и суета той започна да разделя и разнищва общността си. Да дели американците на такива, онакива и всякакви. На републиканци и демократи, например, то отколе си е така, но при Тръмп това разделение придоби нови измерения, балканизира се, пропито със стръв и омраза. Но не само на демократи и републиканци е разделението. То е също на местни и пришълци, на избраници и простолюдие, на образовани и прости, на добри медии /тези, които хвалят Тръмп/ и на лоши медии /тези, които не го/, на десничари и левичари. Това последното деление повечето нашенските му почитатели си го съчиняват. /Ех, де да бяха нашите десни като американските леви и нашите леви като европейските такива/.
И не се намери в свитата на Тръмп някой истински добронамерен съмишленик да му рече: „Да, ти си победител, глупако, но демократите и най-вече техните привърженици са твои сънародници, недей ги обижда. Да, глупако, ти победи въпреки недоброжелателството на Холивуд и медиите, но това са твои, американски медии, недей да ги плюеш и хулиш. Да, ти победи благодарение на работливите и необразовани американци, но това не значи, че трябва да обиждаш мързеливите и образованите, те също са твои сънародници, глупако“.
И най-накрая „Ти си президент на САЩ, Съединените Американски Щати, а не на само на републиканците щати, глупако“.
Биваше да му се рече.
Но вероятно ако е имал добронамерени съветници, които да му го рекат всичкото това, Тръмп ги е разкарал. И нищо чудно да си е назначил калинки с българо-балканска мисловност, които да му се мазнят и го насърчават с „удри бай Тръмпе !“ и „мачкай бай Тръмпе !“.
Америка сега е така разделена, както не е била от 1968-ма година насам. Отчасти на това разделение се дължи и пълният провал на Тръмп в овладяването на пандемията“ много от щатските губернатори просто не изпълняват препоръките му и страната наистина стана фърст по брой на починали от болестта. Отчасти на това разделение се дължи и сегашния уличен произвол – губернаторите демократи, които той на воля и с наслада хулеше, сега нямат охота да му спасяват положението. Защото това положение си е негово, на Тръмп, той докара нещата дотук.
Докара ги дотук защото има един и друг разлом в американското общество – отколешен, позабравен, завехнал, потиснат и преодолян уж. Най-опасният разлом – този между бели и цветнокожи.
Разбира се, Тръмп не е казал и вероятно /колко вероятно…/ никога няма да прояви явен расизъм. Това там е забранено, в съвременна Америка това е невъзможно. Засега.
Но цялото поведение на Тръмп, всичките му намеци, всичките му изяви, забележки, туитвания, подхвърляния и закани говорят за това. За хитровато прикрит расизъм.
И нищо чудно онова полицейско животно, което задуши чернокожия американец да си е рекло, донякъде и по нашенски: „Удри, мачкай, нашите са на власт, какво толкова“.
Цветнокожите много добре ги усещат тия работи. Затова убийството на онзи негър, с извинение за поизтърканите образи, отвори кутията на Пандора, разрови отново позасипания от времена и цивилизация разлом.
И огромният успех на Мъск с полета до космическата станция не се превърна в тържество за страната, общността и нацията. Никой не му се възторгва толкова, инакви са грижите сега. Застъпиха във времето две епохи, краят на миналото величие съвпадна с началото на днешното принизяване на Америка.
Принизяване защото:
Амерака на Тръмп вече не може да бъде пример и образец за света.
Америка на Тръмп вече не може да бъде световен водач.
Америка на Тръмп вече не може да бъде защитник на демократичните общества по света.
Америка на Тръмп вече не може да бъде образец на демократична държава.
Америка на Тръмп вече не може да бъде предишната велика държава, въпреки катадневните му закани и заклинания.
Впрочем тази година ще се разбере дали това ще бъде разнищената Америка на Тръмп или старата, въжделявана, обичана, уважавана и в същото време ненавиждана /знае се от кого/ Америка.
А междувременно съвременната цивилизация, защото тук става дума не за друго, а за цивилизационни достижения на човечеството, би могла /ех, че хубаво би било/ да се върне по родните си места в Европа, при наследниците на Рим и Елада, между които е и България, ако не знаете да знаете.
