Loading...
На едната снимка виждате част от BR-319 – единственият асфалтиран път, свързващ Манаус (столицата на Бразилска Амазония) с „цивилизованата“ част на страната. Изграден е през 1973 г. от военните, но до 1988 г. се разпада и става непроходим. Въпреки огромното му значение за развитието на региона, Бразилия все още не го е поправила, защото „международният натиск“ против изграждането на пътя е изключително силен.
На втората снимка виждате информация от научния сайт phys.org за писмо на двама учени до сп. Science, в което те се жалват, че правителството на Болсонаро искало да поправи пътя и това щяло да доведе до „климатична и природозащитна катастрофа“. Учените призовават за „международен натиск“, който да спре проекта.
Бразилска Амазония покрива около 5.5 милиона кв. км., с население, което вече гони 20 милиона души и бързо нараства. Тези хора масово искат точно същите неща, които иска всеки човек – висок стандарт на живот, който включва здравеопазване, образование, сигурност, удобства, комуникации, свобода на придвижване и най-вече – добра работа и високи доходи… Това означава качествени домове, електричество, болници, училища, хладилници, коли, телевизори, климатици, перални, Интернет и заводи и електроцентрали…, тоест всичко, което в цивилизования свят приемаме за даденост.
Селищата в Амазония обаче масово са достъпни само по въздух и вода. Липсата на асфалтирани пътища е най-високата бариера пред развитието на региона. Без тях хората там няма как да получат облагите на цивилизацията. Подобно е положението и в други слабо развити региони в Африка и Югоизточна Азия.
От моралния пиедестал на спасители на планетата хора, които имат всичко, си мислят, че има правото да налагат вето върху развитието и забогатяването на хора, които нямат нищо. Това е отвратително.
Представете си ЕС да откаже финансиране (или даже да ни забрани да си я направим сами!) за магистралата от София до Бургас с аргумента, че твърде много трафик (СО2 емисии) ще има и твърде много хора ще стигат до Черно море и това ще доведе до унищожаване на природата там. Каква би била реакцията ни?
Превръщането на борбата с климатичните промени и опазването на природата в „екологичен колониализъм“ не е печеливша стратегия. Колкото по-дълго богатият Север държи бедния Юг като заложник на утопиите си, толкова по-силен ще бъде обратният удар. Това ще завърши много зле.
