Вчера на състезанието се запознах с един новопристигнал в България чужденец – поляк, който работи за френска фирма, преместил се преди 5 седмици от Москва в София. Дълго си говорихме, защото пътувахме заедно в автобуса от ЦПШ до Боровец. Пресъздавам част от думите му по памет и значение:
„България и София са мечтаното място за живот. Бил съм в доста столици в Европа – никой никъде няма това, което вие имате тук. Прави ми впечатление, че много мрънкат българите – явно не си дават сметка колко лесно и уредено се живее в София в сравнение с други големи градове.
Още на втория ден след пристигането тук се качих на Черни връх. Витоша е уникално място. Реално вместо стерилен градски парк имате страхотна планина с толкова различни пейзажи, на която може да се ходи по всяко време. За тези пет седмици съм бил вече 3 пъти на Мусала и веднъж на Вихрен и Кончето.
Знаете ли колко трябва да пътува човек от повечето големи градове в Европа или Полша, да не говорим за Москва, за да види и преживее толкова хубави и различни планини, колкото вие имате в радиус 150 км. от София?
Имате всичко, но лифтовете, пътищата, хижите и ски-пистите ми се струват твърде малко, много стари и доста скапани. Защо не се поддържат и не се направят нови? Ясно е, че трябва да опазите прекрасната си природа, обаче хората трябва да могат да й се радват. Добри и лоши примери от Европа има толкова много – просто ги вижте и използвайте най-доброто. Та София може да бъде перлата на Европа – перфектен център за планински туризъм както лятото, така и зимата.
Защо още не сте направили зимна олимпиада тук?“
Така… Като слушаш такива неща хем приятно ти става, хем се ядосваш. И се чудиш какво да му обясниш на човека, откъде да започнеш…