И дето се вика – „след мен и суша”

И през октомври нивото на язовир Камчия пада с повече, отколкото е разрешената консумация за месеца. Полезният обем се понижава на 39 милиона м3, в сравнение с 45.8 милиона месец по-рано. За сравнение 6.1 млн кубика би трябвало да бъде месечното потребление.

По други официални данни на министерството на околната среда, към 30 октомври нивото е още по-ниско – 38 млн м3. Все още е по-вероятно Черноморието да избегне риска от режим на водата от следващата пролет, но рисковете нарастват.

Проблемът не идва от природата и сухото време, а от погрешната политика на управление на язовира. Той вече не играе ролята на многогодишен изравнител. Когато водата в него надвиши определен обем, той се източва, като така дава допълнително работа (съответно и пари по преференциална висока тарифа) на ВЕЦ Камчия, собственост на Димитър Тадаръков.

Идеята за ВЕЦ, който да произвежда енергия от водата, която отива за консумация по принцип е чудесна. Само че, когато това се превърне в основна дейност, тогава се създават рискове за режим. А в България засега не сме намерили механизми за контрол над алчността, когато тя е за сметка на природните ресурси и ощетява хората. Основно алчността в министерството, което одобрява обемите, минаващи през турбините.

Ситуацията е създадена от вече бившият министър Нено Димов. По негово време производството на енергия от ВЕЦ Камчия по официална информация е двойно над нуждите на Варна и Бургас от вода. Така се изпразват язовири. Заради късогледство и мислене максимум един мандат напред. И дето се вика – „след мен и суша“.