Loading...
Ама големи неблагодарници това нашите седесари и въобще демократи. Забравиха как един комунист, така де, неокомунист, дойде в България, за да ги подкрепи, забравиха как всеотдайно му се радваха, забравиха и думите му:
„Позволете ми да кажа на всички хора в Съединените щати, Европа и навсякъде по света, където ни гледат, че това е една прекрасна страна. Елате и помогнете на България да изгради бъдещето си“
Забравиха името и длъжността на този, така де, неокомунист. Та нека им го припомним. Името на този комунист, така де, онова другото, е Клинтън. Бил Клинтън. Бил Джеферсън Клинтън.
Защо ли такъв един комунист, така де, онова другото, подкрепи преди години уж и баш демократите ни? От лицемерие най-вероятно. Дума разни благи неща за китната ни родина, а всъщност иска да й натрапи неомарксизма и глобализма чрез подмолната власт на международните корпорации, със съдействието на соросоидите, рептилите, либералите и анархолибералите, а те, както всеки знае, дебнат в подмолите на дълбоката държава уотевър дат мийнс, каквото и да означава това.
И това не е всичко. Има друг един неомарксист и либерал, чиито дела те забравиха. Забравиха, че в България той беше сърдечно посрещнат от нашия седесаро-демократичен президент Петър Стоянов и забравиха, че той ходатайства за влизането на България в НАТО, пустият му неомарскисто-либерало-комунист.
Вероятно и той е имал някой подмолен замисъл, вменен му от международните корпорации и световното правителство. Няма друго обяснение. Да ви припомня името на този лицемер, който съдейства за влизането на България в НАТО, между другото, кой знае с какви потайни намерения.
Байдън. Джо Байдън е името му. Президент на САЩ понастоящем.
Но историята познава и други, много по-големи политически измами на прикритите левичаро-комунисти. Има друг един президент, който след Първата Световна Война спаси България от сръбска и гръцка окупация. Името му е Удроу Уилсън. Томас Удроу Уилсън. Какви са били пък неговите потайни замисли все някой ден ще се разкрие. Но затова, че е имало такива няма съмнение, достатъчно е да се види какво е образованието му. Доктор по история и политически науки, професор по Юристпруденция и политическа икономия, председател на един от най-престижните световни университети и така нататък. Демек, значи, представител на върхушката. На елита. Не защитник на работническите прослойки като консерватора Доналд Тръмп. Рийшли. А за онези, които все пак се съмняват в лицемерието и потайните замисли на Удроу Уилсън, за онези, които изпитват остатъчна благодарност за заслугите му към България, привеждаме един последен, убийствен и несъкрушим довод за болшевишкото му зломислие. Той е бил водач /пу-пу/ на Демократическата Партия.
Ей, алоуу. Демократи, баш демократи, уж демократи, полудемакрати, уж антикомунисти и всякакви подобни. Откога Американската Демократическа Партия стана социалистическа и комунистическа. Откога американските демократи, /и бил Бил Клинтън, и Удроу Уилсън в кюпа/ станаха комунисти.
Осъзнайте се, бе. Съпикясайте се, бе. ЗАпрете се, бе.
Всичките тия лакърдии за подмолната власт, за гнилата американска демокрация, за изборните измами, за властта на монополите, за дълбоката държава, дето сега ги разтяга путинския мракобес Путин, дето ги разтягат разни прокопсали разбирачи като Иво Христов, Николай Михайлов и един Волгин, дето ги разтягат дълбокоумни тълмачи на Българската Социалистическа Партия в загадъчно едно съзвучие с разни разнообразни, обявили се за консерватори умници, всички тия послания дето в упоение ги туиткаше един Доналд Тръмп, батко ви Иво Беров ги е чувал и ги е чел много отдавна. Знаете ли от кого ги е чувал? От комсомолските секретари ги е чувал. И знаете ли къде ги е чел. В комунистическите учебниците по политическа икономия /ама вързах тройката все пак/ ги е чел. И знаете ли кога ги е чувал и чел? Преди повече от половин век.
Проклятие някакво ме преследва, извинете че споделям лично преживяване, вместо безстрастно да редя празнодумици за „ситуацията на положението в контекста на постиндустриалната дигитализация“, та простолюдието да си вика „тоа значи много чело, много знай, дагеба“.
Повече от половин век слушам и чета за гнилия капитализъм, за изборните измами на Запада, за лъжливите демократични институции, за лъжливата тамошната демокрация и за това как широките простонародни маси няма как да не се надигнат и да пометат самозабравилата се върхушка /елита/. Половин век ме преследва това проклятие. С един кратък отдих от десетина години, когато само бесепарите, и то не всичките, ги дуднеха тия мухлясали, почервенясали, тъпанарски, /не казвам тръмпанарски/, глупотевини.
И знаете ли какво. Щях да им повярвам, ама то взе, че се срути какво ли не друго – и комунизмът се срути, и едноличните режими се срутиха, и сума ти диктатори се срутиха, пък пустата му западна либерална демокрация /сякаш има и друга, китайска може би демокрация, например/ не ще бе, не ще да се срути, все си гние, все се клати и все не пада.
И знаете ли какво. Прищя ми се да се срути най-накрая тоя прогнил Запад , та да се куртулисам /да се отърва, да си отдъхна/ най от после от това проклятие, от цялото това половинвековно дуднене.
Сиенен-комунисти и левичари, БиБиСи – комунисти и левичари, Ню Йорк Таймс и той комунистически и левичарски, и Вашингтон поуст, и Скай Нюз, и Дойче Веле, и Фигаро, и Монд, и трите френски телевизии, които гледам, и Ал Джазийра, разбира се, и всичките медии, до които имам достъп-всичките левичарски, рийшли, комунистически и неомарксически, че накрая и тръмпистката Фокс Нюз,и тя почервеня, връиго. И щата Ню Йорк, и той червен, левичаро-комунистически. Ама разбира се, има си хас баш пък Ню Йорк да не е комунистически.
И кои останаха истинските десни консерватори и антикомунисти?
Волгин, Путин, Дудин, Николай Михайлов, Иво Христов и разни такива. А, да, щях да забравя изтъкнатия консерватор Бареков.
Въобще почти целият монополно-корпоративен свят, с изключение на християн-консервативната Русия и националистическата Унгария на Орбан скоро ще стане джендър-либерало-левичаро-неомарксически, добре, че са Каракачанов и Джамбазки, та да ни пазят от червената им зараза пу-пу.
Ей, алооу. СОпрете се, бе. Осъзнайте се, помислете малко, съпикясайте се, бе.
Тръмп нанесе удар върху най-дълбоката същност на великата държава-законността и единството й, обяснявал съм вече как. Може дори да се приеме, че аз съм по-голям американски патриот от Тръмп-нито съм навредил нещо на Америка, нито съм се възползвал от нея. И в продължение на няколко години съм плащал повече данъци на България, отколкото Донълд Тръмп на държавата си.
Тук може да си речете: „Тоя e отнесен, не ги разбира тия работи, защото вместо да пише за постиндустриалните корпоративни трендове в контекста на дигиталната конюнктура и четвъртата индустриална революция, пише думи като куртулисам, кандисам и изрази като дагеа“. И още. „Тоя пише с чувство и съучастие, тоест емоционално, а истинският писач е безпристрастен и има чувствителността на ръждясал варел. И освен това не му се разбира кое е сарказъм, кое присмех, кое е онова, така де иронията и таковата…. много е отвеян. И са му дълги писанията да геба, не можеше ли да напише кратичко: „Тръмп е гаден фашист“, или „Байдън е гаден неомарксистоджендърист“, та на всички веднага всичко да стане ясно.
Но какъвто и да е „тоя“, батко ви Иво още преди четири-пет години е написал пророческите думи.
„Но Америка-трудолюбивата, съзидателната, творческата, предприемчивата, свободната, уверената, могъщата, истинската, великата, ще издържи и на Тръмп, какво толкова. Бог да я благослови“
Ето и отправка към писанието от 28-ми март 2016-та година:
Бог да благослови Америка… и Доналд Тръмп също
Аре.
