Loading...Какво става със съвестта на човечеството?
• Армагедон предстои
На 6 януари Израел спря за цели 3 часа агресията си в ивицата Газа. Колко благородно!
Онзи ден ликвидира едно училище на ООН заедно с 40 жени и деца, подирили убежище в него. След това още едно такова школо с двама убити. Какъв успех и то пак само за три часа!
От началото на поредното ционистко нахлуване в Газа паднаха 600 араби, трима евреи, а още трима израелски войници станаха жертва на… своите.
Досега израелските „отбранителни” сили защитават ционисткия „рай”, като безогледно разрушават домовете и обществените сгради на „натрапниците”. Така де, що щат тези араби на „тяхната” обещана им от Яхве-Йехова земя? Нищо, че никой от дедите на настоящите „евреи” никога, дори преди 2000 години, не е стъпвал на това място, населявано от филистимците. Та затова римляните го нарекли Палестина. (С извинение, на латински се пише Palestine – от Philistia.)
Ако всичко това бе сторено от Хамаз, светът щеше да го обяви за „военно престъпление”. И щеше да започне едно преследване на военнопрестъпници, както продължаващото и в наши дни издирване на треперещи старци, бивши нацисти.
Или като на провъзгласените за „глобално зло” неколцина сръбски военни, отломки от войската на близките до САЩ и Запада комунистически диктатори Тито и Милошевич. (Вече никой не дири митичния Осама бин Ладен…) Нищо, че Хамаз бе създаден от Израел… Само помислете: Кой има полза от безсмислените и издаващи пълна безпомощност обстрели с минохвъргачки на израелски села, кой знае защо обявявани за „ракетни нападения”? Или по-точно – ясно защо.
Тъй като това се върши от Израелските „отбранителни” сили, то е справедливо. Досущ като в Джордж-Оруеловия новоговор, еврейските бандити са „герои”. „Цивилизованият” свят е длъжен да им се възхищава. Понеже… Ами защото те въртят света. Нали помните онзи рефрен от филма „Кабаре”: „Парите карат света да се върти…” Ами той не е нищо повече от еврейска поговорка.
В статия за германския вестник “Weiner Frei Presse” от 24 декември 1912 г. Валтер Ратенау, еврейският банкер зад кайзера, а по-късно и външен министър на Ваймарската република, заяви: „Триста души, всеки от които познава останалите, управляват съдбата на европейския континент и избират своите приемници [единствено] от собственото си обкръжение.” Този многозначителен цитат е широко известен. И понеже е документиран (има го в течението на споменатия вестник), няма как да бъде отречен или обявен за „фантасмагория” в рамките на някаква „конспиративна теория”.
По-нататък Лесли Фрай допълва: „Двадесет години по-късно, през 1931-а, изявлението на Ратенау бе потвърдено. Тогава Жан Изуле – виден член на еврейския Alliance Israelite Universelle, написа в статията си „Париж – столицата на религиите”: „Знаменателното в историята на последния век е, че 300 еврейски финансисти, до един майстори на [масонски] ложи, управляват света.” На 31 юли 1916 г. в своята статия „Народна държава” Ратенау пише: „От години предугаждах упадъка на народите, които иначе приветствах в своите речи.” В есето си „Грядущи дни” отново той признава: „Нито една част от света [вече] не е затворена за нас. Не съществува материална цел, която да е невъзможно да постигнем. Всички съкровища на света са наши. Няма идея, която да остане скрита за нас. Всяко начинание може да бъде наша и то постижима задача. Целта ни е да подобрим разпределението на собствеността в света. Трябва да открием сила, която да върши това и да предизвиква или да потушава активността на масите.”
Ето, затова човечеството е длъжно да сваля шапка на евреите. И без да мисли, в унес, като мантра да повтаря лъжата за „шестте милиона”. Професорът от Масачузетския технологичен институт Артър Бътз я нарече „измамата на ХХ век”. А друг, еврейски професор, също американецът Норман Финкълстейн, й посвети цяло изследване, озаглавено „Индустрията холокост”.
Срамно е, че същото това човечество забрави онези 17 500 мъртви, почти до един цивилни и повечето жени и деца, които останаха да лежат непогребани след израелското нахлуване в Ливан през 1982 г. Или онези 1700 палестинци, които между 16 и 18 септември 1982 г. първият братовчед на латиноамериканския болшевишки терорист Ернесто Че Гевара, генерал Ариел Шарон, принесе в жертва пред олтара на ционизма в концентрационните лагери Шабра и Шатила. Ами хилядата унищожени по време на инвазията в Ливан през 2006 г. Или масовото убийство в Кана през 1996 г., в което израелците изклаха 106 невинни ливански бежанци. А ликвидирането на селцето Дейр Ясин през 1948-а? И още, и още… От 1948 г. до днес – повече от 750 000 убити и прокудени от домовете им палестинци!
Някога Емил Зола написа в парижкия вестник „Орор” прочутата статия „Аз обвинявам”, публикувана във вид на отворено писмо до президента на републиката. За да събуди съвестта на французите, та да попречат на една несправедливост – осъждането на офицера от еврейски произход Алфред Драйфус за неосъществен от него шпионаж. Днес мастилото на писателите явно е изсъхнало. Сърцата им са се превърнали в камъни, та вече повече от шест десетилетия се правят, че не забелязват трагедията на един древен народ. Защото ако приемем, че съществуват семити, то това са потомците не филистимците – палестинците. Позорно е, че мнозина ги ненавиждат заради вярата им. Понеже годините на атеистичния комунизъм ги е лишил от най-важното човешко качество – възможността да мислят. И ги оперирал чувството им за справедливост. Пък и сред тях има не малко християни.
Много отдавна, прекалено дълго на древната земя на нашия Господ Бог Исус Христос се раждат поколения, обречени на безвремие, лишени от настояще и бъдеще. Хора, които никога не са имали възможност да работят, защото чужда сила е заграбила земите им. Люде, затворени зад високи стени, изолирани в своеобразен резерват. А всяко негово напускане, макар и за кратко, се заплаща с неизмерими унижения.
Насилието ражда омраза и ново, още по-голямо насилие. Вече близо век, в течение на няколко генерации, милиони палестинци се нагледаха на картини, сякаш излезли от филм на ужасите, но за жалост случили се в действителност. Децата на Палестина израстват свикнали да виждат как убиват майките и бащите им, техните баби и дядовци, братчета и сестричета… Кой ще дръзне да вдигне ръка и ще хвърли камък срещу тези изтъкани от ненавист същества, като че ли излезли от антична трагедия? Ще се намери ли някой, опитал да влезе в обувките им, който да не разбере неизбежността на тяхната обреченост да се превърнат в хора-бомби.
Който е чел „Откровението на свети Йоан”, едва ли е забравил пророчеството за Армагедон. Струва ми се, че видяното от пророка е на път да се сбъдне. И по ирония на съдбата някой молещ се на Яхве-Йехова да умножи парите му евреин ще продаде портативна ядрена бомба на готов на всичко палестинец. И алчността му ще ликвидира ционистката държава, създадена с парите на Ротшилд и Хирш и с труда на федаините. Рано или късно, това ще стане. Там, в Армагедон. Повярвайте, този ден не е толкова далеч.
Дали не сме свидетели на една от последните терористични войни в името на Израел?
