(по повод публикацията „Наесен войната между хранениците ще се ожесточи“ от Илия Петров**, 31.08.10, в-к „Труд“)
Въпросното писание е на Илия Петров Петров. Да, така се казва авторът и не бива да се бърка с известния художник. Трябва да призная – отврат ми е, когато, вместо с идеи, трябва да се занимавам с лица (или някакви други анатомични части). Но в случая се налага, трябва да се проникне дълбоко в неговата същност – за да бъде разбрана идейката, причината за публичната изява – писмотворението Петрово (при това – не първо и не единствено, Илия Петров има блог с адрес http://iliapetrov.webnick.net/?page_id=2, от който са почерпени част от биографичните данни, публикувани тук)
И така – малко биография на автора Илия Петров Петров:
Роден е през 1964 г. в гр. София. По образование е философ, с второ висше образование логопедия. Магистър е по философия и по европейска интеграция в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
От 1989 г насам трудовата му биография включва
– завеждащ логопедичен кабинет във Вършец
– преподавал по философия в езикова гимназия в гр. Враца
– сътрудник на кмета на Община Враца
– автор на политически анализи (къде и как му ги публикуват, оценяват и хорират), напр. „Фразеологичен речник на прехода“, изд. „Труд“, а и е бил водещ предаването „Рикошет“ в „Инфо радио“
До тук – не кой знае какво забележително! По-забележителна е политическата биография на автора Илия Петров Петров.
В началото на 90 -те години Петров се влюбва в идеите на СДС (ех, младост, младост, дали тогава е предполагал, че сега, на старини, ще бъде един от най-яростните критикари на СДС и Синята идея?). Човекът гледа бързо да се издигне – през 1996 г. вече е общински съветник, председател на групата общински съветници на СДС. Но и това му поприще е недостатъчно за размаха на възможностите на Петров. Дето се казва – най-малко депутат! И става! Съдбата го сдушава с Христо Бисеров – и това, явно, предопределя по-нататъшната съдба на Петров – за радост или за съжаление!
По времето, когато Христо Бисеров ръководи отдел „Национална координация“ на СДС, Илия Петров изпълнява длъжността секретар (юни 1997 – есента на 2000 г.), а след това – секретар по информационната политика на СДС.
Все в тоя период 1997-2001 г. Илия Петров е и народен представител в 38-ото Народно събрание от ПГ на СДС, парламентарен секретар, член на Комисията по труда и социалната политика и Комисията по икономическа политика.
Тая идилия продължава до момента, когато антипартийната дейност на Христо Бисеров и групата му трябва да бъде пресечена, защото вече открито се проявяват тежненията им към Движението за права и свободи и към претенциите на неосъществилия се цар от Мадрид за президентски пост. В определена степен тези тежнения на Илия Петров продължават и да наши дни.
Но тогава Илия Петров е сред общо седемте сини депутати, подписали подписката за промяна в Конституцията, която да даде право на Симеон Сакскобургготски да се кандидатира за президент. Останалите са Христо Бисеров, Йордан Цонев, Дянко Марков, Кирил Баев, Емил Лилов и Георги Джоджев. През януари 2001 г. синята парламентарна група е напусната от фракционерите, таящи надеждата тя да се разпадне.
На ХI-та си конференция НС на СДС изключва от редиците на партията Христо Бисеров и Йордан Цонев за „умишлени и увреждащи организацията действия, с което са нарушили партийния устав“. Против това решение гласуват само петима – самите Бисеров и Цонев, Светлана Дянкова, Емил Лилов и Илия Петров. Светлана Дянкова напусна и Националния изпълнителен съвет (НИС) на СДС.
Но това не може да сложи прът в политическата кариера на Илия Петров. Гуруто му Христо Бисеров – екологичен и екипен консерватор (тогава, по онова време, днес – ясно какъв е и къде е) бърза да основе Консервативната екологична партия (КЕП) и Екип за анализи на политиката (ЕКИП) и Илия Петров по заслуги е там. „Консерваторите“ проявяват удивителна политическа повратливост – след отказа на СГС да регистрира ЕКИП за парламентарните избори през 2001 г., формацията решава да участва в изборите от името на КЕП (нали са си посестрими!?). Накрая се оттегля от предизборната битка в полза на Коалиция НДСВ -естественото блато, където биха могли да кацнат тия пеликани. И така – Илия Петров попреживява в кратоживущата ЕКИП (1 април 2001 – октомври 2001 г ) като член на националната й камара, но и екипният край не може да е краят на неговия прелетен нагон на вече добре оформил се номад.
Естествено е заслугите на Илия Петров да бъдат отчетени както по време на „царското“ управление, така и при управлението на „Тройната“ коалиция и няма с много да сгрешим, ако кажем, че това се дължи на ДПС и на ръководната роля там на старите познайници на Илия Петров – Бисеров, Цонев и компания. Ето защо
– през 2002 г. Илия Петров е съветник на председателя на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) по евроинтеграцията.
– през 2003 г. Илия Петров е съветник на председателя на Комисията по вътрешен ред и сигурност в 39-ото НС.
– пак през 2003 г. Илия Петров е началник-сектор „Международни програми“ към Министерството на младежта и спорта.
– през 2006 г. Илия Петров е директор на дирекция „Международна дейност“ в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии.
Естествено е всички тези тлъсти службички, получени след управлението на Иван Костов (1997-2001 г.) , да са накарали Илия Петров съвсем да забрави СДС-арското си минало, а вероятно и други фактори са го превърнали в един заклет днес враг на СДС, ДСБ и Синята коалиция.
И тук е мястото да отделим внимание на госпожа Велислава Кръстева. Интернет гъмжи с информация, че именно тази дама е съпругата на Илия Петров Петров, но същевременно се отбелязва, че именно тя е шеф на „Анализи и комуникации“ в ДПС. Който не вярва на тази интернет информация – да провери. На разположение е инфото: +359884987090, velislava.krasteva@gmail.com.
По-любопитните биха могли да проверят дали е вярна и друга информация за Велислава Кръстева, например:
Дали е работила като PR на ЕКИП през 2001 г. (няма лошо – нали там е и Илия Петров);
Дали е била член и говорител на ЦИК от квотата на ДПС (няма лошо – нали си е на служба в ДПС);
Дали има и страничен бизнес, защото името й фигурира в
– управлението на фондация „Група за правни и политологични изследвания“, регистрирана през август 1997 г. със седалище на ул. „Граф Игнатиев“ 10 А.
– PR- агенция „Пи ар импакт“, регистрирана на 22 юли 2005 г. със 100 % неин капитал
– ООД „Бизнес линия“, регистрирана през януари 2005 г., където си дели капитала с Петър Илиев Петров.
Особено любопитните биха се заинтересували и кой е този Петър Илиев Петров и каква му е връзката с нашия Илия Петров Петров – някаква или никаква, но току така не се отстъпва 50% капитал!
Но да продължим с партийното номадство на Илия Петров Петров.
През декември 2007 г. променил се пак наш Илия, но си останал пак с ония – старите си дружки. Не издържала партийно-влюбчивата му натура и наш Илия станал член на Инициативния комитет за създаването на Единната народна партия (ЕНП). Естествено – както и досега – и в Единната народна партия, колкото и да е единна, си има йерархия и наш Илия бърза да заеме висок пост – член на Изпълнителния съвет. Та там е сред отдавна известните (знае се с какво?!) Мария Капон – председател на ЕНП, Елеонора Николова – зам.-председател, Владимир Зиновиев – и той зам.-председател, Венцислав Иванов, Надя Миронова, Радослав Тасков, Костадин Тотев, Евелин Виденов, Анатоли Асенов и д-р Мария Казакова. Любопитно име в състава на Изпълнителния съвет на ЕНП е Антоанела Понева – вярно, без право на глас. А защо така без право на глас да оставят Понева – тя беше толкова гласовита срещу Костов – заедно с д-р Николай Михайлов, Нено Димов и други като тях?
Та да приключваме вече – достатъчно ясно става как бивши от СДС се сбират в „клубове по интереси“, а интереси – всякакви. Понякога може и да са противоположни. Но еднопосочен им е само интересът да хулят и оплюват Иван Костов, Мартин Димитров, СДС, ДСБ, Синята коалиция. И го правят със злобата на неосъществили се и борещи се за самооцеляване бивши. Не може да им се отрече професионална вещина, с която изливат жлъчния си сок и всякакъв секрет от увредените им морални вътрешни жлези със затихващи функции! Е, могат да им завидят тия от „Позитано“ или от ДПС, или от „Нова зора“, ама защо пък да им завиждат – нали са им от полза?!
Така че става безпощадно ясно кои са хранениците и на кого. А докога?
Докато намерят нови хоризонти за политическо номадство – тяхната цел и форма на самоосъществяване и самооцеляване!
* Авторът HOMO LUDENS e журналист на свободна практика във
ВЕСТНИК „ОСТЕНЪ“
Вестникът е продължител на едноименната газета на П.Р. Славейков
Адрес на редакцията: Площад „Славейков“, металната пейка
___________________________________________________________________
** „Когато волът насочи рогата си към своя господар, последният го мушне няколко пъти с остена си и го смирява. Така и Бог отправя остена си към човека, който иска да боде, да рита, да хапе.“ (Йоан 10:15)
Гл. 7 от Матея: „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас в овча кожа, а отвътре са вълци грабители: по плодовете им ще ги познаете.
Снимка: 1989 (архив: Джони – Георги Димитров)