Десетоноемврийска приказка

Посвещава се на малцината българи

 

ЗАПИСКИ ЗА СТРАНАТА НА КРАЖБИТЕ И УНИЖЕНИЯТА

Напред към „светлия” хоризонт на нищото • Любимата на помаците „народна демокрация” на милиционер-комунистите • Единственото население, доволно, че го управляват престъпници

 

В навечерието на великия празник на демокрацията 10 ноември и пред вперения в тях взор на цялото прогресивно човечество трудещите се от Съветските американски щати масово се стекоха пред изборните бюра, за да дадат своя глас за кандидатите на Комунистическата партия, разпределени в Демократическа, Републиканска и Чаена. При небивал ентусиазъм народът „реши” Конгресът малко да почервенее,[1] Сенатът да остане преобладаващо син,[2] като и двете камари бяха леко оцветени в чаено бледо синьо, според политическите далтонисти като моя милост – в небесно кафяво.

Благодарение на това историческо събитие, на американската демократична общественост бе спестено напрежението, произлизащо от заплахата, отправена от Банката на Федералния резерв – емисионната институция на САЩ – консорциум от 12 частни финансови корпорации: ако правителството продължава да управлява държавния дълг по същия начин, както досега, Системата на Федералния резерв няма повече да се нуждае от Бюрото за отпечатване и гравиране – печатницата за пари на Съединените щати. Безналичните плащания, които все повече излизат от контрола на „централните банкери”,[3] обричат долара да изпълнява второстепенна роля не само в страната, но и в света. За да предотврати това, Федералният резерв ще изкупи облигации от държавния дълг на стойност 500 милиарда долара![4]

За онези, които не са разбрали, нека поясня. На връх победния 3 ноември – деня, в който за пореден път „представителната демокрация” в САЩ триумфира чрез избори, финансовият интернационал отправи послание към страните, които притежават огромни количества от американската валута: Само с едно щракване на пръстите си можем да превърнем богатството ви в планини от добре обрязани хартийки със сиво-зелен цвят. Дали в Пекин са разбрали посланието? Със сигурност. За себе си съм наясно: не бива да притежавам зеленогърби банкноти. Те ще чинят все по-малко. В замяна на това икономиката на Съединените щати ще започне да излиза от кризата. Което въобще не ме интересува. За мен е важно хората в Народна република България да живеят добре, да са усмихнати и щастливи. Все пак празник иде – 10 ноември – 21 години от победата на „нежната революция”[5] у нас.  

 

Всенародни тържества навръх 13 ноември

 

Официалното честване на най-демократичния празник се отлага за събота, 13 ноември. Тогава със специален полет от Москва ще пристигне вождът и учителят на всички демократи по света, другарят Владимир Путин. Заедно с другарката Б.Б., ръководителката на тукашната демократична колониална администрация, вярната ученичка на другарите Тодор Замфиркьов-Живков и Симеон Борисович Сакскобургготски, те ще договорят предприятието, което ще строи газопровода Южен поток, както и предстоящото доизграждане на основния обект на настоящата петилетка – Атомната електроцентрала „Белене”. Като истинска държавничка, спазваща правилата на социалистическото равенство и мислеща за народа си, другарката Б.Б. е убедила Владимир Владимирович, по майка Шаломович, двамата да не прахосват работни часове в ядене, пиене и прочее интимности, а високият (не на ръст) гост да долети през почивен ден. С него до родината ще достигне и онзи нов демократичен повей, който през 2026 година ще я превърне в истинска комунистическа държава, в която няма да има таван на пенсиите (при номенклатурата това заслужено ще стане по-рано), а щастливите труженици, нахлузили шпайкове с остри шипове, за да не се пързалят по меда и млякото, течащи из улиците, с радост ще работят в името на отечеството, докато навършат седемдесетгодишна възраст. Честит е народът, родил и отгледал такава ръководителка, като нашата любима Б.Б.!

Обаче в страна продължават да тлеят огнища, в които проблясва жаравата на омаловажаването на постиженията на народното правителство начело с любимата ни другарка Б.Б. и на противопоставянето на неговите мероприятия. Тук-там все още се срещат вражески елементи, направо „национални предатели” на глобализма, както се изразява верният съратник на другарката Б.Б., националният герой, новият Левски, другарят Волен Сидеров. Те вадят от мръсните си дисаги отдавна хванали мухъл публикации, за да докажат, че преди да дойде на власт, другарката Б.Б. е била против изграждането на тези два толкова важни за енергетиката ни обекта. На тези остатъци от онова презряно свободно минало ще заявим: „¡No pasarán!” Вашите мръсни свободолюбиви номера не ще минат. Народът няма спомени. Той е мъдър и знае: Когато другарката Б.Б. говори, и фактите мълчат!

 

Триумф на мутренския милиционеркомунизъм

 

Ако се вгледаме сериозно в недалечното минало, няма как да не установим: поради липсата на промени и желание за тях у нас всички видове власти, в това число и най-могъщата – икономическата, продължават да са в ръцете на старата болшевишка номенклатура. Тъй като повечето нашенци ги мързи, а съдебната система не прави изключение в това отношение, пък и назначенията в нея се извършват от съответния отдел на неразформирования ЦК на БКП, „борбата срещу престъпността” се води от самия подземен свят. Наскоро взривиха някакъв Шванц, а преди това – баща му – стария Шванц. Младият бил интимен приятел на една от „елитните” нашенки Мая Илиева. Мястото й във „висшето общество” не било осигурено по наследство или благодарение на нейните интелектуални качества, а в резултат на външността й. Още като ученичка, без да се противи, с готовност отстъпвала пред недодяланите „ласки” на убиеца от СИК Бранимир „Бранко” Григоров–младши. После се омъжила за един от „най-елитните” ергени – Георги „Висаджията” Илиев, та скоро да остане вдовица. Подобни същества сякаш ги влече към подземието. Ама той и „елитът” ни – от всички разновидности и етажи – произлезе от същото място – от мазетата на ЦК на БКП и репресивните тайни служби на партията-майка. По Божиите закони няма как, рано или късно, да не се завърне при корените си.

Такъв е „елитът” на този опит за народ – подземен, „ъндърграунд”, както свикнаха да го наричат последователите на главния циганин на Народната република, другаря Тодор Замфиркьов-Живков. Той неистово обичаше „завързани” думички като „мултиплициране” и „мултипликационен ефект”. Така, както Алековия Бай Ганьо – „ф-ф-фатално”.

Това население не само позволи да му назначат за премиерка една пожарникарска мутреса, рожба на най-долнопробните милиционер-бандитски среди. То възторжено прие на престола на най-важната власт по тези места – изпълнителната, да седне представителка на вида Homo communisticus. Става дума за същества, които в еволюцията си не са извървели пълното развитие до Homo sapiens.[6] Ала това нашенско чудо с инициали на Брижит Бардо допада на „народните маси”, защото, когато зърнат лика му, виждат своя огледален образ.

Мнозинството от нашенците мечтае да има възможност да краде – пардон – да се облагодетелства. Да се набамка, както се казва, с апартаменти, вили, хотели, магазини и пр., като средностатистически милиционер, издигнал се в политиката. Справка – бившия министър на вътрешните работи Богомил Бонев или настоящия председател на Столичния общински съвет Андрей Иванов. Последният направи епохално откритие и промени трудовото времеизмерване. Оказа се, че двамата със съпругата му от раждането им до наши дни са живели общо около 100 лета, но имат… 120 години трудов стаж!

Простете, сбърках. Това солидно число включвало и трудовия стаж на родителите им. Явно още отпреди да се пръкнат Андрейчо и „другарката” му, те не са живели за себе си, а само за своите свидни рожби. Не са се хранили и обличали – всичко за дечицата, нещо като нероден Петко. Накрая тези милиционерчета се сдобили с заводче за бутилиране на минерална вода, което само по едната случайност се намира в родното село на министър-председателката – Банкя. Да припомня, че Б.Б. – Богомил Бонев и Андрей Иванов са членували в БКП и всячески, с болшевишки плам и ентусиазъм, като са репресирали хора, са обслужвали нейния кървав режим.[7] У нас това няма значение. Явно т. нар. народ си е добрувал и продължава да процъфтява.

В никоя държава, претендираща да е нормална, нямаше дори да излъчат такива „бивши” хора, истински престъпници, както тук. При това толкова много – 99,99 на сто. Представете си ФРГ през 1969 година с някакви националсоциалисти начело. Впрочем комунистите не бяха ли съюзници с нацистите?

Ако си затворим очите за цялата престъпна биография на министър-председателката Б.Б., и вземем под внимание само едно събитие, ще се окаже, че премиерският пост е узурпиран от убийца. Помни ли някой времето през 2002 или 2003 година, когато тогавашната главна секретарка на МВР, назначената от бившия цар комунистка Б.Б., лично ръководеше разстрела на един харманлия с прозвище Чакъра. Ако не ме лъже паметта, той беше обявен за разбойник и ликвидиран с гранатомет от въоръжени до зъби милиционери в собствената му вила и пред очите на неговия син. По всички Божи и човешки закони Б.Б. и нейният тогавашен помощник Ц.Ц. трябваше да лежат до края на дните си заради това нечовешко предумишлено убийство. Може жертвата да е била гангстер, но никой няма право да постъпва по този начин. Има съд. Почеркът на описаното престъпление бе същият, какъвто е бил в концлагерите Белене и Слънчев бряг край Ловеч. Комунистите винаги са убивали без присъда и без доказателства. Никога – в честен състезателен процес в почтен съд. Да живее тукашната „народна демокрация” – истинско тържество на мутрокомунизма!

 

Изпълнение на плана по национално унижение

 

Заляха ни съобщения, че Б.Б. се срещнала с шефа на израелската шпионска служба Моссад, известна и с извършването на мокри поръчки по цялото земно кълбо. Да не би евреите да работят по задания на тукашното правителство, както по съветски казват другарите? Или вече не се стесняват да демонстрират кой плаща и кой пие?

Преди това, по време на посещението си в САЩ, Б.Б. отдели повече време на тамошните еврейски землячески организации, отколкото на нашенските. В срещите участвала и близката до о.з. ген. Любен Гоцев членка на БКП, офицерка от Държавна сигурност и бивша депутатка от БСП Елена Поптодорова, лична преводачка на Тодор Живков, понастоящем отявлена „антикомунистка” и американофилка като своята началничка Б.Б. На срещите министър-председателката щедро предложила България на интернационалното еврейство:

„Страната ни е добро място за инвестиции със своите стабилни политическа и финансова системи и ниските си данъци. Усилията на правителството са насочени към възстановяване на българската политика и постигане на растеж”, заяви премиерът Борисов по време на разговорите.

Той подчерта традиционно добрите отношения между нашата страна и американските еврейски организации и доверието и взаимното сътрудничество между България и Държавата Израел, за които допринесоха срещите му с премиера Бенямин Нетаняху и президента Шимон Перес.

„В наше лице вие имате надежден и прогнозируем партньор. Надявам се преговорите между Държавата Израел и Палестинската власт да се увенчаят с успех и отношенията в региона да се основават на мира и сътрудничеството”, допълни министър-председателят.”[8]

По-рано бивш шеф на Мосад съветваше уж българската партийка РЗС и нейния лидер, партийния многобоец Яне „Мекото” Янев.[9] Израелски капитали крепяха комуниста и тайния милиционер Алексей „Трактора” Петров, както и обявения за „бивш” представител на СИК за Велико Търново, болшевишкия офицер Петър Христов. Благодарение на подаръците на бившия син кмет на Пловдив Иван Чомаков,[10] който обслужваше червения свинар Георги Гергов, израелски фирми изграждат луксозни жилищни комплекси в „екологично чисти райони” на града под тепетата. Може би е време да ни наричат палестинци, а тукашния опит за държава Еврейска народна република Палестина.

През това време в самия Израел се надигна недоволство от зверствата на тамошните тайни служби и преди всичко на вътрешната, тяхното Шесто – Шин Бет. През ХХІ век при разпитите на арестувани палестинци те прилагат изтезания, каквито са били характерни за създадената от предците им в Европа Инквизиция, умишлено провъзгласена за „свята”.[11] Ето какви „мили” приятели и наставници имат тукашните „политици” – все болшевики и ченгета, или техни наследници.

Всекидневникът на агент Бор[12] пък извести, че по време на своето вече споменато неотдавнашно посещение в Съединените щати Б.Б. се потяла „на ползу роду”, както обичаше да се изразява агентът Жорж[13]. „Eврейски инвестиции в земеделието и китайски – във високите технологии договаря Бойко Борисов в Ню Йорк”, крещят заглавия в местни медии.[14]

Бързо направих справка и установих, че (към началото на 2010 г.) държавата Израел има население от 7 645 600 души.[15] Още в издадената през 1896 г. програмна книга на ционисткото „Еврейската държава” движение неговият основател Теодор Херцел е записал, че „евреите не са селяни (земеделци)”. И обобщава, че не бива да се има „доверие на желанието на евреите, които са интилигентни, да станат старомодни селяни”.[16] Цялото селско стопанство на „ционисткия рай” е постигнато с парите на няколко свръхбогати юдейски фамилии – преди всичко на Ротшилд и Хирш, и с непосилния евтин труд на палестинците – истински потомци на древните юдеи, които приели исляма. Нима някой ще оспори твърдението на първия министър-председател на държавата Израел Давид бен Гурион, че „от материален интерес… древните юдейски селяни приели исляма… Като не се отделяли от земята си, те останали верни на своята родина”.[17]

Та се запитах дали Б.Б. и господарите й наистина не ни готвят за бъдещите палестинци на Балканите? От друга страна се сетих, че „китайските постижения във високите технологии” се дължат или на патенти и лицензи, или на откровени кражби, извършвани от многобройните шпиони на държавата, внедрявани в различни западни и японски компании и фондации през последния половин век. Ами ако китайците решат да дойдат? Направената от мен справка показа, че става дума за потенциални (към началото на 2010 г.) 1 338 612 968 заселници![18] Все пак Б.Б. не се е срещала с китайски землячески сдружения, докато с еврейски – редовно.

Питали ли сте се защо българите, най-древният бял народ на земята, тъй силно се стремят да бъдат признати за роби? Спори се дали е имало „турско робство” или то е било „владичество”. Някои „по-прогресивни” писачи на учебници изкараха епохата на Отоманската империя „турско присъствие”?! Накрая надделяха онези, които искат българите да се чувстват потомци на роби. В резултат на това „широките народни маси” не допускат волнодумие, инакомислие, дисиденство. И осъждат всеки, който не се смята за наследник на роби, като моя милост. Освен това тези като мен доказват, че робство не е имало. Истината е, че през първите два века от отоманската власт на нашите рожби – селджукските турци, българите са си отдъхнали от потисничеството и несправедливостите на „своите” боляри. От своя страна те, предвождани от законния и незаконния си господар, съответно Иван Срацимир и Иван Шишман, получили имения в Анатолия (Мала Азия) и станали верни васали на султаните.

Има нещо увредено в гена ни. Тази промяна се дължи на единственото робство, което сме преживели, болшевишкото. На 1 ноември 2010 г. в сутрешния блок на БНТ професорът по литература Никола Георгиев припомни: „Бяхме най-преданите роби на Съветската империя. Докато другите се бунтуваха срещу съветския ботуш, ние се наслаждавахме на аромата, носещ се от него.” Срамно, но факт. Това е помащината.

Обаче все пак се намират, макар и малцина, истински българи. Те не подвиха коляно нито пред Съветите, нито сега пред американци, западноевропейци и пр. Докато уж бившите комунисти с лекота се преквалифицираха в капиталисти. И от съветски възпитаници, възторжено развяващи червения флаг със сърпа и чука, се превърнаха в яростни американофили, загърнали се с одежди на райета, гарнирани с петдесет масонски петолъчки. Не веднъж съм споменавал, че ако дойдат марсианци, ще си надянат антенки на главите и ще се питат: „Как е „добре дошли” на марсиански?”

В края на октомври ни инжектираха с поредната доза унижение. Министър-председателката откровено призна, че е докарала страната до положение партер пред Еврокомисията. Смятала да подкрепи предложението за въвеждане на наказания за държавите-членки на Европейския съюз, които нарушават приетите допустими граници на своя бюджетен дефицит, направено от не по-малко срамните за народите си Никола Саркози и Ангела Меркел. „Дайте да си говорим откровено – кой ще накаже Германия или Франция? Ще накажат такива като България, Румъния, Полша, Чехия, затова трябва да сме много внимателни”, посочи премиерът Борисов.[19]

Добре, че през април захвърлих в лицето на властниците принадлежността си на този опит за държава и сега нямам основание да се срамувам. Затова ли ни приеха в Евросъюза? За да има кого да наказват? Кои са критериите за определяне на величието на една нация? Ако става дума за материални стойности, Люксембург, Лихтенщайн, Монако и Андора са гиганти в сравнение с Франция, Полша, че дори и Германия. Откакто съм жив, другарите все ни докарват до унизително дередже.

Сетих са как преди 47 години учителят на Б.Б., правешкият циганин Замфиркьов-Живков, свика Пленум на ЦК на БКП, на който предложи да се слеем със… СССР. А събраната в Партийния дом болшевишка шайка с възторжено единодушие гласува „за”.[20] Малко преди това с първичната си откровеност Тато, както „масите” верноподанически наричаха това олицетворение на простащината, сподели как при поредното му посещение в Москва Никита Хрушчов го „драл”. След още 34 лета друг „народен гений”, служебният министър-председател, доволно усмихнатият агент на ония служби Стефан Софиянски, с подобно простодушие се похвали, че на среща в Кремъл тогавашният съветски премиер, слава Богу прясно починалият Виктор Черномирдин „му се карал, както не му се били карали откакто бил ученик”. Чудно ми е на кого му харесва такова чудо, каквото е неразградената Народна република България с нейната репресираща народа система и „държавниците” й?

 

Опит за държава на болшевишката номенклатурна плутокрация

 

У нас пълното обезумяване на населението доведе до там, че днес някогашните ни палачи се грижат за… нашите права. Явни и тайни милиционери на комунистическия режим, членове на БКП – съучастници на обявения със закон-декларация за престъпен комунистически режим – са морални наставници на обществото?! Това не само не смущава никого, но опомачените „народни маси” с удоволствие се наслаждават на проповедите им. Имали право на промяна. Един от тях, агентът на Държавна сигурност с псевдоним Ивайло,[21] даже отсъди, че „онзи, който на младини не е бил комунист, не бил нормален”?!

Ще се самоцитирам: „Сега другарите разпространяват наляво и надясно, че видите ли, който на младини не е бил с леви убеждения, е непълноценен. За пореден път си измиха ръцете и изкараха нормалните хора не съвсем в ред! Кои ставаха членове на БКП или на БЗНС? Преди всичко децата на номенклатурата, за да продължат феодалното право на родителите си да властват над нас, „простолюдието”. Освен това кариеристите, страдащите от болни амбиции, разните меркантилни типове и нека си го кажем направо – всички с увредено съзнание. Защото само идиот можеше да слуша простотиите, изричани със запъване и апломб от необразовани, полуграмотни същества, каквито бяха Замфиркьов-Живков и компания. И не само това, но и да вярва в казионните глупости, написани от някой угодник на сух административен език. Или пък да играе незавидната лицемерна роля на убеден комунист, респективно червен земеделец. И да е готов да стъпче дори близките си, само и само да се изкачи нагоре по йерархичната стълба на режима. Няма друга истина.”[22]

Кой е агент Ивайло? Злобна вещ, която няма некомунист в рода си. А сам на съвсем ранна възраст „се е влял в редиците на БКП”. Завършил е в Москва и се е оженил за източногерманка, за която след промените тамошното списание „Бригите” обяви, че е била агентка на прословутата червена престъпна организация ЩАЗИ.

Даже такъв закоравял комуняга и таен милиционер, какъвто е Жан-Виденовият говорител Красимир Райдовски, се възмути: „Един Бриго Аспарухов също дава основание да се оплюва ДС с начина си на живот, с публичните си изяви през последните 20 години, защото не може човек, който ми е бил на мене секретар на първичната партийна организация и в качеството си на такъв е раздавал морал наляво и надясно, да бъде номиниран от антикомуниста Желю Желев за директор на Националната разузнавателна служба. Това е не смехотворно, това звучи налудничаво! Това го няма никъде по света.”[23]

Защо стана така? Обяснението е елементарно и прагматично. На 9 септември 1944 г. БРП (к), наричана Комунистическа партия, е била смятана за чужд, враждебен елемент, за трън в петата на обществото. Затова е имала едва около 4000 члена. Само година по-късно, в края на 1945 г. комунистите у нас вече наброяват повече от 700 хиляди. Към тях е редно да добавим близо сто хиляди земеделци и още седемдесет хиляди членове на Земеделския младежки съюз (ЗМС). Десети ноември 1989 г. ни завари с повече от един милион членове на БКП и още поне стотина хиляди на БЗНС. Всички те имаха семейства. Ако умножим по три, ще получим, че най-малко 3,2 милиона помаци са били пряко свързани с престъпния комунистически режим. Допълнителни съучастници в него бяха нещатните сътрудници на Държавна сигурност – всички щатни бяха комунисти. По времето, когато другарите започнаха промените, агентите са били някъде между седемстотин хиляди и един милион.[24] За удобство ще приемем 800 000 души. И те са закърмили с преданост към режима своите близки – още 2,4 милиона помаци. Или общо 5,6 милиона от населението са били твърди помаци. Да прибавим поне милион цигани, още осемстотин хиляди мюсюлмани, които не се възприемат като българи. Какво излиза, че съм прав.

Понастоящем българите са незначителен брой тук, по нашите земи. Те са смели, свободолюбиви и горди (не горделиви) хора. Не се оплакват и всекидневно се борят, за да отстояват гордата титла „българин”. Останалото население е помашко. Съставено от същества, свикнали да се приспособяват. Когато за да живеят добре било по-удобно да приемат исляма, ставали мюсюлмани. Щом изгодата беше в комунистическата или земеделската партия, бързо се пребоядисваха в червено и оранжево. Ако стръмният възход на кариерата им зависеше от доносничеството, не се колебаеха и ставаха агенти на репресивните тайни служби на режима.

Въоръжени със същия опортюнизъм, след промените се писаха „демократи”, макар не само те, но и 99,99 на сто от публиката да няма хабер какво означава това.[25] Важна е ползата. По великолепен начин някакъв казанлъчанин, приятел на Чудомир, е формулирал техния мироглед – вечното им верую: „Каква е ползата от файдата, ако няма келепир?” Това са те. Това сте и вие, драги помаци.

Българин не би съучаствал на режим като комунистическия, който:

„… Е отговорен за това, че:

1. отнемаше на гражданите всяка възможност за свободна изява на политическата воля, като ги принуждаваше да крият своята преценка за положението в страната и ги принуждаваше да изразяват публично съгласие за факти и обстоятелства с пълното съзнание за тяхната невярност и дори това, че те представляват престъпления; това то постигаше чрез преследване и заплахи от преследване към отделната личност, нейното семейство и близки;

2. системно нарушаваше основните човешки права, като потискаше и цели групи от населението, обособени по политически, социален, религиозен или етнически признак, въпреки че Народна република България още през 1970 г. се присъедини към международни актове по правата на човека;

3. нарушаваше основните принципи на демократичната и правова държава, международните договори и действащите закони, като с това поставяше интересите на комунистическата партия и нейните представители над закона;

4. при преследванията срещу гражданите използваше всички възможности на властта, като:

а) екзекуции, нечовешки затворнически режим, лагери за принудителен труд, мъчения, подлагане на жестоки насилия;

б) освидетелстване или настаняване в психиатрични заведения, като средство за политически репресии;

в) лишаване от право на собственост;

г) възпрепятстване и забрана за получаване на образование и упражняване на професия;

д) възпрепятстване на свободното движение във и извън страната;

е) лишаване от гражданство;

5. безнаказано се извършваха престъпления и се предоставяха незаконни предимства на лица, които вземаха участие в престъпления и преследвания на други лица;

6. подчиняваше интересите на страната на чужда държава до степен на обезличаване на националното достойнство и практическа загуба на държавен суверенитет.”[26]

Нека погледнем истината в очите: този режим допадна на огромна част от помашкото население на този опит за държава, кой знае защо наречен България. На 9 септември 2010 г. в централните вечерни новини на Би Ти Ви показаха репортаж от пернишко село с красноречивото име Калище. Там, моля ви се, се провела деветосептемврийска манифестация. Пропускам досадните подробности, за да цитирам само един кратък диалог между репортерката на телевизията и една от селянките. Журналистката попита: „Защо ви харесваше този режим, след като при него големците са крадели?” Лицето на селската жена се оживи и тя отговори: „Вярно е, крадяха, но и на нас даваха…” Редакторите на новините в еврейската медия бяха отрязали фразата, която навярно е завършила така: „… Да крадем.” Това не са българи, а помаци.

Такава е голата истина за милиционер-социализЪма, в който кражбата се бе превърнала в основно национално средство за препитание. За номенклатурата – за забогатяване. По време на тоталитарното еднопартийно управление „родината се гордееше със своите доносници”, както до болка правдиво подчерта Александър Солженицин в романа си „Първият кръг”. Днес по силата на обстоятелствата самите доносници и още по-големите престъпници – офицерите, които са ги вербували, ръководили и извършвали едни от най-мръсните поръчки на алчно червената комунистическа номенклатура, са натикани в кьошето на една странна логика. Макар навремето да не са демонстрирали своята гордост от принадлежността си към оцапаните с невинна кръв репресивни органи на комунистическия режим – тайни и явни – днес те не я крият, но все пак се хвалят с половин уста и се пъчат със свити гърди. Чудно защо го правят едва след като миналото им бъде осветено по един или друг начин.

Още древните са установили: Ignorantia legis non excusat, сиреч непознаването на закона не е извинение. То не оневинява. От тук следва, че който помага на престъпници, за да вършат своите престъпления, става съучастник. „… Съучастието е задружно умишлено участие на две или повече лица в осъществяване на едно умишлено престъпление. Обективния принос на съучастниците обаче може да има различен характер: осъществяване на самото изпълнение на престъплението, склоняване другиго към такова изпълнение, улесняване на престъплението.”[27]

Всички, които са членували в компартията и земеделския съюз, били са щатни или нещатни сътрудници на техните тайни и явни служби за репресии над българите, са съучастници в престъпленията на болшевишката власт.

Така излиза по силогизъм. То е регламентирано в Член 3 на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, който постановява: „(1) Посочените в чл. 1 и 2 обстоятелства дават основание да се обяви комунистическият режим в България от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. за престъпен.

(2) Българската комунистическа партия е била престъпна организация, подобно на други организации, основаващи се на нейната идеология, които в дейността си са били насочени към потъпкване на човешките права и демократичната система.”[28]

До ден днешен с право преследват опускащи се в бельото си нацисти – до един дребни риби. Но никой не подири отговорност от комунистическите престъпници и от техните милиони съучастници в страните от не съвсем бившия „съветски блок”. Оставиха ги да живеят в охолство и необезпокоявани да умират в леглата си или в създадените от тях Правителствени болница за „по-равни”. Като завещават на своите деца, внуци, а вече и на правнуци ограбеното от населението. Това е така, първо, понеже интернационалният комунизъм е дело на най-богатите хора на планетата. Те нямат интерес да преследват своите толкова необходими създания. Втората причина – в следващия коментар.

 

                   Очаквайте продължение.