Грандиозният гаф с фалшивата диплома на бившата шефка на фонд „Земеделие” се коментира оживено в коридорите на властта в ЕС, твърди проф. Кръстьо Петков
Проф. Петков, намираме Ви между две пътувания – връщате се от Брюксел и заминавате за Берлин.Успявате ли да следите вътрешнополитическите събития в България?
– Да, следя ги всекидневно, благодарение на онлайн новините. Виждам, че и с други пътуващи българи е така…
И коя според Вас е водещата тема тази седмица?
– За мен и колегите от експертно сдружение „ГЛАС” най-важната тема е тази за кризата, икономиката и бюджета. За публиката и преобладаващата част от медиите очевидно най-горещата тема са скандалите. Само че те не интересуват европейските страни, освен ако не засягат пряко техните интереси.
Щом говорим за скандали, да Ви попитам: коментират ли се в Брюксел поредните разкрития за фалшифицираната диплома на екс-шефката на Държавен фонд „Земеделие” – Калина Илиева?
– От днес – да! И то в нова светлина: как в този нов криминален случай се вписват някои европейски институции и служители, например от влиятелната ОЛАФ. В Германия развоят на събитията е по-различен. Още преди седмици стана ясно, че немските власти, по сигнал от България, са разкрили безпрецедентен случай на документна измама – подправена диплома от българска студентка, която, изненадващо за мнозина, получава едно от най-престижните назначения при сегашното правителство – като изпълнителен директор на Фонд „Земеделие”. Нека да припомня, че този пост е втори по значение след поста на финансовия министър, когато става дума за разпореждане със средства, отпуснати от ЕК за България.
Разкритието в Германия става след перфектно журналистическо разследване на седмичника „168 часа” и съответно запитване от вестника към компетентните университетки власти в Германия.
Така че казусът вече не е само български. В него са преплетени действия на отговорни служители в Брюксел и София; чака се и реакцията на университетските и следствените власти в Германия.
Но „казусът” у нас беше представен като личен – от кого е забременяла госпожица Илиева, правеха се иронични и твърде неделикатни предположения дали детето няма да се казва „Олафчо” и някак сеирджийски се чакат реакциите на нейните доскорошни колеги и началници…
– Битовата страна на казуса е интересна за скучаещата публика, но не и за институциите, въвлечени в грандиозния конфликт, който се задава на хоризонта. Няма как да се избегне от него – той ще подгрява политическата обстановка у нас и ще се коментира оживено в коридорите на властта в ЕС още дълго време.
Какво имам предвид? Ако оставим временно настрана интимната страна на разиграващата се драма, възникват няколко сериозни въпроса, отнасящи се до взаимоотношенията на България с ЕК и страните членки на ЕС.
Кои са тези въпроси?
– Първият е за легитимността на действията на г-жа Илиева, докато е била шеф на ДФ „Земеделие”. Доколкото зная, през това време нейната служба е одобрила над 4300 проекта с европейско финансиране, които се предвижват след неин подпис. Ако дипломата и е фалшива, легитимен ли е този подпис, правомерно ли са раздавани и усвоявани европейските пари. А става дума за колосална сума – над 1,2 милиарда лева;
Вторият въпрос е за съдбата на фирмите, които са влезли в т.нар. „черен списък”, подготвен от г-жа Илиева, заради съмнения в коректността на процедурите. Впоследстие те са проверявани от ОЛАФ и прокуратурата. Разбирам, че тези фирми са над 200, а общата сума на субсидиите по оспорваните проекти е над 200 милиона лева;
Третият въпрос е за системата за проверка и допуск на кадрите до работа по европейски пограми и фондове. Любопитно е да се разбере, дали ведомството на г-н Цветанов и той лично са разполагали с информация, че г-жа Илиева не е имала необходимия образователен ценз. Или че процедурата по легализиране на немската „диплома” в България не е била спазена /Апропо, за процедурата по легализиране на подобни документи отговаря МОМН и вероятно е стартирала още при предишното правителство/. Ако съмнения за измамата е имало предварително, значи премиерът, който лично назначи девойката, е бил подведен. Ако пък не е имало информация, значи компетентните власти в България не си вършат работата както трябва.
Какво искате да кажете: че „мухата се превръща в слон”?!
– Никой не трябва да заиграва с това, което може да се превърне в „Земеделие-Гейт” и да разтресе правителството. Нито пък е нужно да се шуми излишно около пикантната страна на събитията. България ще спечели, ако правителството и лично премерът поемат иициативата за резследване на серията нарушения и гафове, преди Германия и ЕК да са се намесили.
Не е шега работа – става дума за гаранциите, че парите на европейските данъкоплатци се охраняват и разпределят от компетентни, почтени и политически отговорни хора. Ако не предприеме такава стъпка, премиерът попада в собствения си капан. Нали обяви, че ще управлява сам, със своята партия и лично ще поеме отговорността за раздаване на справедливо възмездие на всеки, който злоупотребява с власт, загърбва законите и присвоява държавна и европейска пара. Ако разтвори политически чадър над замесените в една международна криминална история рейтингът му отива по дяволите…
Не става ли твърде тежко бремето на премиера?
– Той сам си го надяна. При това се оказа съвършено прав, когато предупреди, че най-големият противник на ГЕРБ е … самият ГЕРБ. Оказа се прав. Но няма ли и той вина, след като назначава и уволнява „на коляно”, издига и сваля министри и шефове на агенции през месец – два. Опасявам се, че в България се ражда нов синдром: на перманентната управленска недостатъчност. Ако се окажа прав, напролет „Земеделие Гейт” и подобните нему може да изиграят ролята на детонатор, детонатор за самосвалянето на това правителство.