Не мога да кажа че следя този спорт от дълго време, но през последните 1-2 години интересът ми към ски скоковете се повиши осезаемо и заради присъствието в елита на едно българско момче – Владимир Зографски. Ако има нещо, с което сме се доказали пред света в спорта, това е че от нищо можем да направим нещо. Така беше в редица зимни спортове като шорттрека и фигурното пързаляне, където при нулеви условия създадохме звезди като Албена Денкова, Максим Ставински и Евгения Раданова. Сега си имаме нова звезда в един малко известен у нас спорт като ски скока. Владимир Зографски и неговия баща с много труд и упоритост постигнаха непостижими до този момент резултати, като Зографски младши дори стана СВЕТОВЕН ШАМПИОН за младежи.
А ние за разлика от великите в този спорт нямаме нито една шанса или дори трамплин за отскачане, нашите спортисти са принудени да търсят места за подготовка в чужбина, а много често тимът ни не разполага нито с лекар нито с ваксмайстор – да не говорим за други специалисти. Зографски обаче показа че може да се наложи сред големите с добрите си класирания на един от най-престижните турнири, този за Четирите шанци, където само „правилните” решения на кликата в този спорт ръководена от Сеп Гратцер и другите самозабравили се спортни деятели го лишиха от още по-добри резултати. За постоянното му представяне обаче говорят и призовите класирания в лятната верига от Гран При през изминалите два сезона. Този сезон нашият също щеше да влезе в зоната на точките в първия старт във Куусамо /Фин/, но палачът Гратцер реши, че е по-лек с 500 грама и му отряза главата, въпреки че съобразно условията първият му опит беше добър 109,5 метра. Знаем г-н Гратцер, че сте поставен да толерирате големите, но моля спрете с терора срещу Зографски, защото той показа, че може да влезе сред големите и мястото му там няма да е незаслужено. За да спре тормоза срещу Зографски обаче, решително трябва да се намеси нашата федерация и дори министъра на спорта, защото подобно отношение към който и да е наш спортист е недопустимо.